 |
 |
|
 |

01.07.2008 г.
Смъртта на Киреев Генади ВЪЛЧЕВ, Биографичен очерк, Видин, 1995 година Призори на 19 юни 1876 г. майор Н.А. Киреев повежда 1100 доброволци през Вратарница и Нови хан за Кадъ боаз. Филип Тотю твърди, че това става по заповед на главнокомандващия Моравската армия, генерал-майор М. Черняев. Ето какво разказва Тотю: “Нашите войводи в съвета си решиха в една нощ да минем река Тимок отзад турската войска и да я нападнем нощя. Ние вярвахме, че като нападнем тъй турците, ненадейно и по хайдушки, те щяха да се изтеглят от Извор, и щяхме да го завземем. Този план за нощна атака се съобщи на Н. Киреев, който го одобри, но каза да почакаме съгласието на генерал Черняева. Отрядът на майор Киреев, според Тильо Колев, се състоял от четирите български чети (на П. Хитов, Ф. Тотю, Ил. Марков и Симо Соколов) и един баталион сръбска милиция І клас. След изгонването на турците из Ново корито и из Кадъ боаз, отрядът на Киреев завзема с. Салаш, където остава до 5 юли. През този ден получава задача да нападне турските сили при с. Раковица в 11 часа, когато чуе топовна стрелба при с. Велики извор. Майор Киреев повикал командирите и издал заповедта за тръгване по направление през с. Ошане за с. Раковица, за да нападне турците на 6 юли около 11 часа - по същото време, когато Зайчарската войска на полк. Милойко Лешанин нападне Велики извор. Но става 11 часа, а стрелба не се чува. Сърдит и раздразнен от това, майор Киреев нарежда да се разгърнат два баталиона за сражение.
|
01.07.2008 г.
Неукият не е свободен Здравко НЕДКОВ Наскоро в. “Нова Зора” посвети един хубав брой на празника на славянската писменост и култура 24 май; брой, изпълнен не с общи констатации или отрицания, а с конкретни произведения и имена на автори, които са правили и правят българската култура. Това ме подтикна да споделя мои мисли и впечатления на тема култура. Не е важна ли? Под предлог, че културата е нещо второстепенно, а най-важни са бизнесът на парите, сега всъщност се извършва небивал културен прелом. Промените в другите области на живота са или бавни и незначителни, или само на думи. Но резултатни са главно усилията, насочени да бъдем изтръгнати от рамките на традиционните ценности, завещани от нашата история и култура. Повече от очевидно е, че утвърждаването на нов световен ред изисква духовен поврат с промяна на пропорциите и нова класификация на ценностите. Най-напред произведенията на нашата литература, съвременна и класическа, на театъра, киното, музиката и т.н. бяха направо премахнати от погледа ни. По-рано класиците се издаваха през няколко години, а във връзка с кръгли годишнини издателствата поднасяха многотомни издания на съчиненията им. Така присъстваха постоянно във всекидневния ни живот. Издаваха се и съвременните писатели - в такава степен, че всеки по-значителен автор, въпреки цензурата и трудностите, намираше реализация и потвърждение на своите възможности. И всичко това не ставаше за сметка на преводната литература, която излизаше в голямо количество, системно и на високо професионално и естетическо ниво. Сега не можеш да намериш българска книга, както се казва “за лек”. Обясняват това с “финансови причини”, думи, които не звучат така страшно за нашите уши на новопокръстени в “пазарната икономика” като компрометираната дума “цензура”. Но изчезването на българските произведения от нашия поглед и нашето всекидневие, често и поради високите цени на книгите, ще се окаже със сигурност съдбоносно за нас.
|
01.07.2008 г.
Политиката като гейпарад Яне Пушилката сам срещу всички Людмил НЕДЯЛКОВ „Прекален светец и богу не е драг” - тази народна мъдрост си спомних, когато в предаването „Добро утро” (по Би Ти Ви, 25.06.2008 г.) се появи лидерът на партия „Ред, законност и справедливост” (РЗС), за да разобличи заговора на НДСВ, СДС и ДПС. Само ден преди това непримиримият разобличител на корупцията по високите етажи на властта, особено тази на „Негово Величество”, бе изгонен от коалицията ОДС заради купуването на гласове в Сандански и Казанлък. Яне, който се скъса да внася жалби, заради изборните нарушения в двата града - купувач на гласове! Как изведнъж партия РЗС се опаричи толкова, че да започне да купува гласове, най-вероятно ромски, като някой цигански тартор или „съмнителен, добре облечен бизнесмен”? Не е ли това една стара, добра традиция на ОДС и НДСВ, която Яне „приватизира” и приложи по-успешно от бившите си сини съдружници и настоящи синьо-жълти критици? Защото за разлика от СДС и НДСВ, които стигнаха дъното на публичния си рейтинг, РЗС успя да спечели няколко места в общинските съвети. Две или четири, няма значение, защото и едно е повече от нула, нали? След тези успехи Яне спокойно можеше да наблюдава насрочения за събота (28.06.2008 г.) гейпарад по улиците на София.
|
01.07.2008 г.
Срещу тревата на забравата Минчо МИНЧЕВ Секретарят на Петербургския славянски комитет майор Николай Алексеевич Киряев, загинал на 6 юли 1876 г., е първият руски офицер, паднал на българска земя преди Освободителната Руско-турска война 1877-1878 г. Куршумът на поробителя го застига начело на доброволчески отряд от 1100 души поборници - българи, сърби и власи. Днес, когато Русия призовава духа на своите синове и се прекланя пред делото им за свободата на славянството и православието, честването на 132-годишнината от подвига на майор Киряев най-естествено се вписва в тържествата по случай 130-годишнината от освобождението на България от турско робство и Годината на Русия в България. Една нова традиция, възраждаща руския дух, си пробива успешно път сред руската православна младеж. Светъл пример за нея е инициативата на Попечителския съвет на Новоспаския ставропигиален мъжки манастир в Москва, под духовното напътствие и вдъхновяващ пример на Негово Високопреосвещенство Оряхово-Зуевския архиепископ Алексий, викарий на Негово светейшество Алексий Втори, патриарх на Москва и цяла Русия. Насърчителното начинание се ражда през 2004 г. През морета и граници, през версти и мили, през барикади и фронтови линии, в името на бога и отечеството, да си подадат ръка синовете на Русия, мъртви и живи, за прошка и помирение, за братство и единение.
|
24.06.2008 г.
Нацията отново търси себе си Ст.н.с. д-р Петър ВЕЛЧЕВ Никога в България не се е говорило и писало толкова много на тема националната "идентичност". Тази гръмко звучаща чуждица, както често става у нас, се превърна в мисловен и езиков шаблон, употребяван за щяло и нещяло. Всъщност става дума за културно-историческата ни самобитност, а причините за толкова усиленото й обсъждане са поне две: първо, нашата самобитност има всички основания да се чувства застрашена и отвън, и отвътре; второ, по силата на политически обстоятелства България е принудена хем да влезе в общежитието на други култури, нации и държави, хем да се оразличи от тях. Трудна диалектика! И сякаш все ни се налага да се явяваме на невзети "изпити" по история, за да търсим своя устойчив образ във времето, да спорим доколко е той автентичен, и т.н. Достатъчно е да си припомним, в недалечното минало, острастените спорове за държавен герб, е също и проведения, хайде да го наречем референдум "Великите българи", който ни поднесе някои будещи недоумение резултати. Сега подобна проблематика отново изплува от глъбините на колективната психология. И отново е поверена на вездесъщата масова култура. Този път - по повод кампанията "Българските символи", имаща за цел да избере изображение върху българския вариант на монетата "евро". На 15 юни т.г. БНТ излъчи номинацията на петте предлагани символа: Мадарския конник, кирилицата, розата, Царевец, Рилския манастир.
|
страница: 1 2 ... 48 49 50 51 52 |
|
|
|
|
 |