Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки


01.07.2008 г.

Кореспонденция за посещението на Александър А. Киреев в Раковица и даване име на с. Киряево

От Видин, България, 20 май 1882 г.
Преди три дни дойде във Видин от Русия А. А. Киреев, събратът на покойния Н.А. Киреев. Ние отдавна бяхме научили, че А.А. Киреев има намерения да посети нашите глухи места. Както е известно, в югозападния ъгъл на Видински окръг, недалеч от сръбската граница, при селото Раковица, на 6 юли 1876 година, в битката на сръбските войски с турците, падна с юнашка смърт Щаб Ротмистърът на императорската гвардия Н.А. Киреев. Той падна, тъй да кажа, на самата межда, в която лежи между два братски народа, България и Сърбия, падна за свободата на своите менши братя.
На другия ден, подир дохождането на А.А. Киреев, се реши да отидем на селото Раковица и Раковишкия манастир. Аз ще ви разкажа просто, както мога, това, което ми се случи да видя и чуя във време на това любопитно пътувание.
На 17-и А.А. Киреев посети негово Блаженство, бившият Български екзарх, Видински митрополит, Антим. Българският Йерарх посрещна гостенина си като брат. Запитванията на Негово Блаженство за Русия нямаха край. Като му доде време да спомене за българската депутация в Русия, която водеше блажений Антим, като спомена колко милостиво се прие тая депутация в Царско село от Блаженопочившия господар Император Цар Освободител, Негово Блаженство престарелия български йерарх, заплака.

01.07.2008 г.

Смъртта на Киреев

Генади ВЪЛЧЕВ,
Биографичен очерк, Видин, 1995 година

Призори на 19 юни 1876 г. майор Н.А. Киреев повежда 1100 доброволци през Вратарница и Нови хан за Кадъ боаз. Филип Тотю твърди, че това става по заповед на главнокомандващия Моравската армия, генерал-майор М. Черняев. Ето какво разказва Тотю: “Нашите войводи в съвета си решиха в една нощ да минем река Тимок отзад турската войска и да я нападнем нощя. Ние вярвахме, че като нападнем тъй турците, ненадейно и по хайдушки, те щяха да се изтеглят от Извор, и щяхме да го завземем. Този план за нощна атака се съобщи на Н. Киреев, който го одобри, но каза да почакаме съгласието на генерал Черняева.
Отрядът на майор Киреев, според Тильо Колев, се състоял от четирите български чети (на П. Хитов, Ф. Тотю, Ил. Марков и Симо Соколов) и един баталион сръбска милиция І клас.
След изгонването на турците из Ново корито и из Кадъ боаз, отрядът на Киреев завзема с. Салаш, където остава до 5 юли. През този ден получава задача да нападне турските сили при с. Раковица в 11 часа, когато чуе топовна стрелба при с. Велики извор. Майор Киреев повикал командирите и издал заповедта за тръгване по направление през с. Ошане за с. Раковица, за да нападне турците на 6 юли около 11 часа - по същото време, когато Зайчарската войска на полк. Милойко Лешанин нападне Велики извор.
Но става 11 часа, а стрелба не се чува. Сърдит и раздразнен от това, майор Киреев нарежда да се разгърнат два баталиона за сражение.

01.07.2008 г.

Неукият не е свободен

Здравко НЕДКОВ

Наскоро в. “Нова Зора” посвети един хубав брой на празника на славянската писменост и култура 24 май; брой, изпълнен не с общи констатации или отрицания, а с конкретни произведения и имена на автори, които са правили и правят българската култура. Това ме подтикна да споделя мои мисли и впечатления на тема култура.
Не е важна ли?
Под предлог, че културата е нещо второстепенно, а най-важни са бизнесът на парите, сега всъщност се извършва небивал културен прелом. Промените в другите области на живота са или бавни и незначителни, или само на думи. Но резултатни са главно усилията, насочени да бъдем изтръгнати от рамките на традиционните ценности, завещани от нашата история и култура. Повече от очевидно е, че утвърждаването на нов световен ред изисква духовен поврат с промяна на пропорциите и нова класификация на ценностите.
Най-напред произведенията на нашата литература, съвременна и класическа, на театъра, киното, музиката и т.н. бяха направо премахнати от погледа ни. По-рано класиците се издаваха през няколко години, а във връзка с кръгли годишнини издателствата поднасяха многотомни издания на съчиненията им. Така присъстваха постоянно във всекидневния ни живот. Издаваха се и съвременните писатели - в такава степен, че всеки по-значителен автор, въпреки цензурата и трудностите, намираше реализация и потвърждение на своите възможности. И всичко това не ставаше за сметка на преводната литература, която излизаше в голямо количество, системно и на високо професионално и естетическо ниво.
Сега не можеш да намериш българска книга, както се казва “за лек”. Обясняват това с “финансови причини”, думи, които не звучат така страшно за нашите уши на новопокръстени в “пазарната икономика” като компрометираната дума “цензура”. Но изчезването на българските произведения от нашия поглед и нашето всекидневие, често и поради високите цени на книгите, ще се окаже със сигурност съдбоносно за нас.

01.07.2008 г.

Политиката като гейпарад

Яне Пушилката сам срещу всички

Людмил НЕДЯЛКОВ

„Прекален светец и богу не е драг” - тази народна мъдрост си спомних, когато в предаването „Добро утро” (по Би Ти Ви, 25.06.2008 г.) се появи лидерът на партия „Ред, законност и справедливост” (РЗС), за да разобличи заговора на НДСВ, СДС и ДПС.
Само ден преди това непримиримият разобличител на корупцията по високите етажи на властта, особено тази на „Негово Величество”, бе изгонен от коалицията ОДС заради купуването на гласове в Сандански и Казанлък. Яне, който се скъса да внася жалби, заради изборните нарушения в двата града - купувач на гласове! Как изведнъж партия РЗС се опаричи толкова, че да започне да купува гласове, най-вероятно ромски, като някой цигански тартор или „съмнителен, добре облечен бизнесмен”? Не е ли това една стара, добра традиция на ОДС и НДСВ, която Яне „приватизира” и приложи по-успешно от бившите си сини съдружници и настоящи синьо-жълти критици? Защото за разлика от СДС и НДСВ, които стигнаха дъното на публичния си рейтинг, РЗС успя да спечели няколко места в общинските съвети. Две или четири, няма значение, защото и едно е повече от нула, нали?
След тези успехи Яне спокойно можеше да наблюдава насрочения за събота (28.06.2008 г.) гейпарад по улиците на София.

01.07.2008 г.

Срещу тревата на забравата

Минчо МИНЧЕВ

Секретарят на Петербургския славянски комитет майор Николай Алексеевич Киряев, загинал на 6 юли 1876 г., е първият руски офицер, паднал на българска земя преди Освободителната Руско-турска война 1877-1878 г. Куршумът на поробителя го застига начело на доброволчески отряд от 1100 души поборници - българи, сърби и власи.
Днес, когато Русия призовава духа на своите синове и се прекланя пред делото им за свободата на славянството и православието, честването на 132-годишнината от подвига на майор Киряев най-естествено се вписва в тържествата по случай 130-годишнината от освобождението на България от турско робство и Годината на Русия в България.
Една нова традиция, възраждаща руския дух, си пробива успешно път сред руската православна младеж. Светъл пример за нея е инициативата на Попечителския съвет на Новоспаския ставропигиален мъжки манастир в Москва, под духовното напътствие и вдъхновяващ пример на Негово Високопреосвещенство Оряхово-Зуевския архиепископ Алексий, викарий на Негово светейшество Алексий Втори, патриарх на Москва и цяла Русия. Насърчителното начинание се ражда през 2004 г. През морета и граници, през версти и мили, през барикади и фронтови линии, в името на бога и отечеството, да си подадат ръка синовете на Русия, мъртви и живи, за прошка и помирение, за братство и единение.

страница: 1  2  ...  42  43  44  45  46