Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки


01.07.2008 г.

Срещу тревата на забравата

Минчо МИНЧЕВ

Секретарят на Петербургския славянски комитет майор Николай Алексеевич Киряев, загинал на 6 юли 1876 г., е първият руски офицер, паднал на българска земя преди Освободителната Руско-турска война 1877-1878 г. Куршумът на поробителя го застига начело на доброволчески отряд от 1100 души поборници - българи, сърби и власи.
Днес, когато Русия призовава духа на своите синове и се прекланя пред делото им за свободата на славянството и православието, честването на 132-годишнината от подвига на майор Киряев най-естествено се вписва в тържествата по случай 130-годишнината от освобождението на България от турско робство и Годината на Русия в България.
Една нова традиция, възраждаща руския дух, си пробива успешно път сред руската православна младеж. Светъл пример за нея е инициативата на Попечителския съвет на Новоспаския ставропигиален мъжки манастир в Москва, под духовното напътствие и вдъхновяващ пример на Негово Високопреосвещенство Оряхово-Зуевския архиепископ Алексий, викарий на Негово светейшество Алексий Втори, патриарх на Москва и цяла Русия. Насърчителното начинание се ражда през 2004 г. През морета и граници, през версти и мили, през барикади и фронтови линии, в името на бога и отечеството, да си подадат ръка синовете на Русия, мъртви и живи, за прошка и помирение, за братство и единение.

24.06.2008 г.

Нацията отново търси себе си

Ст.н.с. д-р Петър ВЕЛЧЕВ

Никога в България не се е говорило и писало толкова много на тема националната "идентичност". Тази гръмко звучаща чуждица, както често става у нас, се превърна в мисловен и езиков шаблон, употребяван за щяло и нещяло. Всъщност става дума за културно-историческата ни самобитност, а причините за толкова усиленото й обсъждане са поне две: първо, нашата самобитност има всички основания да се чувства застрашена и отвън, и отвътре; второ, по силата на политически обстоятелства България е принудена хем да влезе в общежитието на други култури, нации и държави, хем да се оразличи от тях.
Трудна диалектика!
И сякаш все ни се налага да се явяваме на невзети "изпити" по история, за да търсим своя устойчив образ във времето, да спорим доколко е той автентичен, и т.н.
Достатъчно е да си припомним, в недалечното минало, острастените спорове за държавен герб, е също и проведения, хайде да го наречем референдум "Великите българи", който ни поднесе някои будещи недоумение резултати.
Сега подобна проблематика отново изплува от глъбините на колективната психология. И отново е поверена на вездесъщата масова култура. Този път - по повод кампанията "Българските символи", имаща за цел да избере изображение върху българския вариант на монетата "евро". На 15 юни т.г. БНТ излъчи номинацията на петте предлагани символа: Мадарския конник, кирилицата, розата, Царевец, Рилския манастир.

24.06.2008 г.

Революция на рододендроните

Румен ВОДЕНИЧАРОВ

 

През далечната 1980 г. българските алпинисти насочиха поглед към хималайските осемхилядници. 1300-годишнината на българската държава трябваше да бъде отбелязана с изкачване на един от най-високите върхове на земята - Лхоце (8511 м). Националната експедиция през 1981 г. беше предшествана от разузнаване, което извършихме с майсторите на спорта Христо Проданов и Методи Савов.
Когато през март 1980 г. кацнахме в загадъчното хималайско кралство, станахме свидетели на странни демонстрации. По това време свещените крави и велорикшите бяха повече от автомобилите и големите улици около кралския дворец бяха свободни. Демонстрантите се движеха в индийска нишка по осевата линия с превръзка на устата... “Тихите” демонстрации се оказаха в подкрепа на многопартийната демокрация, която беше просъществувала само 10 години (1950-1960), след което кралят Махендра разпуснал политическите партии, прогонил половината лидери в Индия, а останалата половина тикнал в затвора. Безпартийната демокрация за 20 години беше направила от Непал рай за туристи и хипита, но в същото време не можа да придвижи държавата от последното място по жизнен стандарт в Азия. Народът негодуваше, но на всеки ъгъл стоеше армията с плетени щитове и бамбукови тояги.

24.06.2008 г.

Изборите в България:
Форсмажорни, мажоретни или мажоритарни?

Людмил НЕДЯЛКОВ

Достатъчно време измина от интервюто на президента Георги Първанов във в. „Труд” и изявлението му по Би Ти Ви, за да схванат политическите играчи за кого и за какво бие камбаната.
Със споменатите изяви президентът постави сериозни въпроси, например за назначаването на премиерските съветници в бордовете на предприятия и тяхното поставяне над легитимните органи в партията и институцията; за регистрирането и финансирането на политическите партии; за необходимостта от кардинална реформа в политическата и в частност в избирателната система в страната; за критичния доклад на Европейската комисия; за купуването на гласове и наглостта на мутрите, които се движат с охрани като американските президенти и т.н.
Удивително е, че само част от оценките и препоръките на Първанов бяха одобрени от „политическия елит”, докато повечето бяха посрещнати на нож. Не само от страна на някои опозиционни политици, политолози и жреци на свободното слово, а и от собствената му БСП, председателят на която лично той бе посочил. Първанов обвини партиите в саботаж на изборната реформа и по същество бе прав. Остава само да се обясни на какво се дължи този саботаж.
В същото време, докато президентът даваше интервю за в. „Труд”, премиерът се стягаше за командировка в САЩ, а когато президентът се появи в предаването на Бареков по Би Ти Ви (18.06.2008 г.), Станишев вече беше в Ню Йорк. От далечна Америка премиерът даде да се разбере, че се е запознал с казаното от Първанов, но откликна многозначително на президентската покана за диалог: диалог на четири очи - да, но не и публично обсъждане на повдигнатите въпроси. При завръщането си от САЩ премиерът щял да разговаря с Първанов за реформата, но щял да му докладва и за резултатите от своята визита, които били „извънредно полезни за България”.

 


24.06.2008 г.

Политик на честта и великодушието

Н. А. Киряев ще живее в сърцата и паметта на българския и руския народ

 

Олга РЕШЕТНИКОВА,
кандидат на историческите науки 

Освободителната Руско-турска война още не е започнала, а Ф. М. Достоевски писал в своя “Дневник на писателя”, през ноември 1871 г., че когато Русия освободи славяните от вековното чуждо иго, ще се намерят такива, които за нищо на света няма да признаят войната за велик подвиг. Напротив, ще изтъкнат политическата, а после и "научната" истина, че ако я нямаше освободителката Русия, те отдавна-отдавна да са се освободили от турците сами или с помощта на Европа. Освен това - предупреждава Достоевски - някои дори за турците ще говорят с по-голямо уважение, отколкото за Русия, ще се подмилкват пред европейските държави, ще клеветят Русия, ще сплетничат и интригантстват срещу нея. Ще почнат да говорят как, видите ли, Русия освободи България “пътем”, решавайки своите външнополитически задачи, разчитайки ако не да погълне, то поне да подчини славяните. Онзи, който разбира цялото величие и святост на руското дело, ще бъде обречен на насмешка, ненавист и дори политическо преследване.
Всичко се сбъдна, както бе писано. Веднага след Освободителната война се чуха гласове, че Русия освободи България не навреме, не така, както трябваше, та резултатите от войната да имат необходимата тежест. Подобни мнения са актуални и досега и особено процъфтяват в последно време. Както и преди, отпор им дават честни хора, обективни, и които, за щастие, са доста на брой. Те са верни на истината, каквито са и заветите на бащите и дедите им, и в тях се разбиват опитите на псевдоучени и поборници за "политическа коректност" да “освободят” българина от бремето на паметта за вековното турско робство, за героите от Априлското въстание, за светите мъченици от Батак...
Ф. М. Достоевски точно очерта посоката на русофобската ревизия на историята на освободителната Руско-турска война, само че руският гений не можа да предположи, че не другаде, а именно в България някой ще предложи на Шипка да се издигне паметник на Сюлейман паша и неговите приближени.

страница: 1  2  ...  42  43  44  45