Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки


29.07.2008 г.

Хага да мери с един аршин

Илко ДЕБЪРЛИЕВ

Целият “демократичен” свят "ликува" - заловен е лидерът на босненските сърби Радован Караджич, обвинен от Международния трибунал в Хага за извършване на военни престъпления по време на конфликта в Босна и Херцеговина през 1992-1995 г. Нека обаче видим как в Хага се отнасят към също толкова виновни за насилията хора от другия лагер. За пример ще дадем Насер Орич - бившия командир на мюсюлманските въоръжение сили на Босна и Херцеговина в района на печално известната Сребреница по същото време.
През април 1992 г., когато Босна (разбирай, босненските мюсюлмани) обявява, че е в състояние на война, Насер Орич е шеф на полицията в родния си град Поточари. Оттук нататък той не напуска района на Сребреница и ръководи местните операции на босненската армия срещу сръбските сили. През юни 1992 г., със заповед на началника на генщаба на босненската мюсюлманска армия ген. Шефер Халилович, Орич е назначен за командващ на “кризисния щаб” за района на Сребреница. В началото на ноември 1992 г. Орич вече командва обединените въоръжени сили на Босна в четири източни общини - Сребреница, Братунац, Власеница и Зворник. Официалното име на частта му е Осма оперативна група “Сребреница” на Армията на Босна и Херцеговина. Обвиняем е в качеството си на неин командир, позволил убиването и измъчването на сръбски цивилни.

29.07.2008 г.

Между два доклада

Людмил НЕДЯЛКОВ

Няколко събития от последните седмици ще ни държат в напрежение поне до края на 2008 г.: отвличането на бившия президент на ПФК „Литекс” Ангел Бончев и съпругата му Камелия Бончева, взривовете в склада за боеприпаси в Челопечене, докладът на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и докладите на Европейската комисия (ЕК) за напредъка на България и за борбата с корупцията и организираната престъпност.
Всички доклади „изтекоха” в медиите, преди да бъдат обявени официално на българското правителство. Гореизброените събития и документи се подредиха в странна последователност, сякаш за да потвърдят отново една общоизвестна истина. А тя е, че държавата ни е безпомощна срещу организираната престъпност.

29.07.2008 г.

Храна, вода и гориво

Трите основни опори, на които се крепи човешкият живот, са в опасност

Мишел ШОСУДОВСКИ
"Глобъл Ризърч", 05.06.2008 г.

Захаросаните куршуми на "свободния пазар" убиват децата ни. На пръв поглед актът на убийство е непреднамерен, тъй като на практика се осъществява безпристрастно, чрез компютърно програмираните покупко-продажби на нюйоркските и чикагски търговски борси. Там се вземат съдбовни за много хора решения за цените на ориза, пшеницата и царевицата.
Бедността не е само следствие от погрешни политически решения на национално ниво. Хората в различни страни обедняват едновременно в резултат на глобалния пазарен механизъм. Малък брой финансови институти и глобални корпорации имат възможност да решават жизнения стандарт на милиони хора по света чрез манипулиране на пазара.

29.07.2008 г.

Капитализмът е античовешки

Робърт ЙЕНСЕН

Знаем, че капитализмът е не само най-разумният начин за организиране на икономиката, но и единственият начин за организиране на икономиката. Знаем още, че несъгласните с тази общоприета мъдрост могат - и трябва - да бъдат игнорирани. Дори вече няма нужда от преследване на такива еретици - те са очевидно ненормални.
Откъде знаем всичко това ли?
Знаем го, защото така ни казват - и то точно тези, които печелят най-много от подобно твърдение: едрите корпоративни лъвове от света на бизнеса и техните чиновници и поддръжници в училища, университети, в медиите и официалната политика. Капитализмът не е избор, той просто е нещо като природна даденост. Всъщност не като природна даденост - той е природна даденост.
Да издигаш аргументи срещу капитализма в наши дни, е равностойно на опълчване срещу въздуха, който дишаш... Изтъкват ни безспирно, че опълчването срещу капитализма е чисто и просто налудничаво.

29.07.2008 г.

На Балканите всичко е възможно

Начини за унизяване на сръбския народ

"Зора"

Има нещо твърде мерзко в шумната радост, с която нашата журналистика посрещна ареста на един от талантливите сръбски поети, общественици и значими представители на науката Радован Караджич. С тлъсти букви авторитетни вестници бият камбаната, че "пипнаха Радован, касапина на Босна", други пък, като телевизионният коментатор Явор Дачков и неговата събеседница г-ца Ваксберг, в сутрешното предаване по Тv 7, не успяват да прикрият подличката си усмивчица, че ето така, ще бъде втикнат в затвора още един сръбски интелектуалец, подложен на психически страдания и опозоряване, че и той като Милошевич ще намери в килия смъртта си, под предлог: сърцето му спряло да работи, мозъкът му експлодирал.
И сега не става дума за съображения на разума у такива перфидно образовани люде, а главно за сигналите, идващи отвътре, за културата на чувствата им, която се оказва лицемерно несъстоятелна. Не би ни се искало това да са тривиални показания на раболепието, тъй като в такъв случай претенциите за духовност ще се окажат опаковка на примитивни инстинкти, които жадуват кръвта на противника или опонента си. А това, господа съдебни заседатели, действително няма нищо общо с демокрацията и мисията на цивилизатори, която са си самовъзложили.

страница: 1  2  ...  41  42  43  ...  46  47