Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки
00.00.0000 г.


00.00.0000 г.


 
29.07.2008 г.

Капитализмът е античовешки

Робърт ЙЕНСЕН

Знаем, че капитализмът е не само най-разумният начин за организиране на икономиката, но и единственият начин за организиране на икономиката. Знаем още, че несъгласните с тази общоприета мъдрост могат - и трябва - да бъдат игнорирани. Дори вече няма нужда от преследване на такива еретици - те са очевидно ненормални.
Откъде знаем всичко това ли?
Знаем го, защото така ни казват - и то точно тези, които печелят най-много от подобно твърдение: едрите корпоративни лъвове от света на бизнеса и техните чиновници и поддръжници в училища, университети, в медиите и официалната политика. Капитализмът не е избор, той просто е нещо като природна даденост. Всъщност не като природна даденост - той е природна даденост.
Да издигаш аргументи срещу капитализма в наши дни, е равностойно на опълчване срещу въздуха, който дишаш... Изтъкват ни безспирно, че опълчването срещу капитализма е чисто и просто налудничаво.

 

Отново и отново ни се втълпява, че капитализмът не е просто системата, в която живеем, но и единствената система, която можем да имаме. И все пак...
Има нещо в това твърдение, което упорито гризе мнозина отвътре. Нима наистина тази е единствената възможност? Нарежда ни се дори да не мислим за подобни неща. Но ние не можем да не мислим - нима действително това е "краят на историята" в смисъла, в който големи мислители използват тази фраза, за да ознаменуват крайната победа на глобалния капитализъм? Ако сме достигнали края на историята в този смисъл, то това означава ли, че фактическият край на планетата скоро ще го последва?
Ние се питаме - тормозим се - и има защо. Капитализмът - или, по-точно казано, хищническият корпоративен капитализъм, който определя и господства над живота ни - ще ни погуби, ако не избягаме от него. От изключително важно значение е прогресивната политика да намери работещ език за тази мрачна действителност - не стари, догматични лозунги, които отблъскват, а обикновени, простички думи, които да намерят отзвук у хората. Длъжни сме да търсим начини да убедим все още мислещите хора с ясен и точен език в кратки разговори - основна политика за пет минути или дори по-малко, - защо трябва да загърбим хищническия корпоративен капитализъм. Ако не го сторим, ние вероятно скоро ще се изправим лице в лице с неминуема смърт - с Края на всичко - с пълно унищожение!
Ето езика, който предлагам за разговори на тази тема.
Приема се, че капитализмът е невероятно продуктивна система, заляла света с огромни количества стоки, нещо невиждано досега. Но той е и система, която в основата си е
1. античовешка
2. антидемократична
3. нежизнеспособна.
Ние, гражданите на страните от т.нар. първи свят, получихме от капитализма много стоки - по-голяма част от тях ненужни и със съмнителна стойност, - но в замяна на душите ни, на надеждата за прогрес и достойно бъдеще за децата ни.
Накратко, пред нас днес има две възможности: или промяна, или смърт - духовна - политическа - в буквалния смисъл на думата...
Капитализмът е античовешки
Има една широко разпространена теория в подкрепа на съвременния капитализъм. Втълпяват ни, че - тъй като по природа сме алчни, егоистични животни, икономическата система трябва да възнаграждава алчността и егоизма, ако искаме да процъфтяваме икономически.
Алчни и егоистични ли сме наистина? Разбира се. Поне аз съм такъв - понякога. Но сме още и състрадателни, и готови на саможертва за другия. Да, можем да си съперничим един с друг и да действаме нападателно, но имаме и капацитет за солидарност и взаимопомощ. С няколко думи, човешката природа обхваща един много широк поведенчески диапазон. Начините на реагиране се коренят в природата ни, но всички познаваме многообразието на тази природа. Когато попаднем в положения, където състраданието и солидарността са норма за правилно поведение, ние действаме солидарно. В ситуации, където противопоставянето на другия и агресивността се възнаграждават, по-голяма част от хората действат агресивно.
Защо трябва да избираме икономическа система, която подкопава положителните аспекти на човешката природа и усилва най-отрицателните? Защото хората са такива, отговарят корифеите на капитализма. А къде е доказателството? Съветват ни да се вгледаме в поведението на хората около нас. Където и да погледнем, виждаме отблъскваща лакомия и егоизъм, сляпо и жестоко спрямо другите задоволяване на личния интерес. Тоест, като доказателство, че алчността и егоизмът господстват в природата човешка, ни се предлага да се вгледаме в поведението на хора, принудени да живеят в система, която възнаграждава именно алчността и егоизма! Не се ли получава въртене в кръг?
Капитализмът е антидемократичен
Тази точка е лесна. Капитализмът е система, в която главно божество са парите. Концентрацията на богатство в едно общество означава концентрация на власт. Някой да предложи исторически пример за обратното?
Независимо от всички капани на формалната демокрация в съвременните Съединени щати, всеки разбира, че богатите диктуват контурите на политика, приемлива за огромното мнозинството от “избраните” официални лица. Хората могат да се съпротивляват - някои наистина го правят - и понякога - о, чудо! - дори някой от политиците се присъединява към борбата, но съпротивата изисква изключителни усилия. Съпротивляващите се печелят победи - някои от тях вдъхновяващи - но и до ден-днешен господства властта на парите, концентрирани в малцинството. Нима това е демокрация?
Ако възприемаме демокрацията като система, осигуряваща на обикновените хора действително участие във формирането на политиката на дадена страна, - а не само нищожната роля на безпомощна и фактически безгласна маса, приемаща повече или по-малко безмълвно и покорно решения, взети от властимащите, - то тогава става ясно, че капитализмът и демокрацията са несъвместими.
Казано с други думи, ние вярваме, че редовните избори на база един човек/един глас - съчетани със законовата защита на свободата на словото и събиранията, - гарантират политическо равноправие. Когато тръгна към изборната секция, аз разполагам с един глас - както и Бил Гейтс. Двамата с Бил можем да излагаме свободно мненията си публично, да се събираме с други хора с политически цели. Следователно, като равноправни граждани на вид, живеещи в прекрасната “демокрация” на САЩ, двамата имаме еднакви възможности за упражняване на политическа власт. Но така ли е в действителност?
Капитализмът е нежизнеспособна система
Тук е още по-лесно.
Капитализмът е система, основана на неограничен растеж. Последните ми проучванията обаче потвърдиха стария извод: ресурсите на тази планета са ограничени. Има само два изхода от бъдещата криза. Може би скоро ни предстои прескачане на друга, все още девствена планета. Или може би - тъй като трябва да се справим с физическите ограничения, - ще измислим още по-сложни технологии?
И двете предложени по-горе решения за изход от надигащата се криза са еднакво илюзорни. Илюзиите предлагат временна утеха, но те не решават проблемите. Всъщност те предизвикват допълнителни проблеми - и днес тези проблеми вече видимо се трупат в заплашително количество.
Капитализмът не е единствената нежизнеспособна система, създадена от човечеството, но той очевадно е най-нежизнеспособната - а това е точно системата, в която сме заседнали! Същата, за която високоплатените манипулатори на богатите - т.е. властимащите - нагло твърдят, че била неизбежна и естествена като въздуха...
Две съкращения:
TGIF и TINA
На въпроса за противоречията на капитализма бившата британска министър-председателка Маргарет Тачър отговаря "Няма друга алтернатива" - There Is No Alternative: TINA. Ако няма алтернатива, то всеки, който поставя под въпрос капитализма, е луд.
Има и друго, по-обикновено съкращение за живота под игото на хищническия корпоративен капитализъм: TGIF - Thank God It’s Friday: Слава Богу, петък е. Простичко изречение, разкриващо тъжната реалност на живота за много от работещите в тази икономика - работата ни често не възнаграждава усилията ни, не е стимулираща и - не си струва да се върши. Работим, за да оцелеем. Идва благословеният петък и ние най-сетне излизаме от ежедневната месомелачка, за да се напием и забравим сивото, тежко бреме на ежедневието си, надявайки се, че през двата почивни дни ще съберем сили да се върнем в понеделник пак там - "да станем и да го направим отново", както се пее в една популярна песен.
Не забравяйте, че дадена икономическа система не произвежда само стоки - тя произвежда и хора. Вършената от нас работа ни формира. Консумираните от нас стоки също участват в процеса на формирането ни. Ние все повече и повече се превръщаме в сборище от нещастни хора, изкупуващи купища евтини и често ненужни стоки с надеждата да уталожим за кратко болката и унижението от неплодотворна, неблагодарна, потискаща работа.
Такива ли искаме да бъдем?
Отговарят ни TINA (“Няма алтернатива!”) в един TGIF-свят (TGIF - “Слава Богу, петък е...”)
Това не ви ли изглежда някак странно? Наистина ли няма алтернатива на такъв безпросветен - безнадежден - жесток свят? Разбира се, че има! Всичко, продукт на човешкия избор, трябва да се избере по друг начин - направеният избор трябва да се коригира! Не е нужно да поискаме нова система, описвайки основните й характеристики, за да осъзнаем, че винаги има алтернатива!
Можем да подкрепяме съществуващите институции, които осигуряват възможност за съпротива - например, все още истинските профсъюзи, - докато експериментираме с нови икономически форми - примерно, с местни кооперативи. Първата, много важна стъпка обаче, е да изтъкнем истинската същност на убийствената капиталистическа система - без да се задълбаваме ненужно в новото, което ще дойде.
У дома и в чужбина
В т.нар. първи свят ние се борим с отчуждението и страха. Често не харесваме ценностите на света около нас; често не харесваме хората, в които се превърнахме; често се страхуваме от бъдещето. Но в нашия свят по-голяма част от нас се хранят редовно. Не е така навсякъде. Нека да не се концентрираме само върху условията, при които живеем под нарастващия натиск на хищническата корпоративна капиталистическа система в една от най-богатите страни в историята на света, а да разгледаме проблема глобално.
Нека да се върнем към вече цитираната от мен статистика: половината от населението на света живее с по-малко от два долара на ден. Говорим за повече от 3 милиарда души!
Напоследък ми попадна нова статистика: повече от половината от африканското населението, в териториите на юг от Сахара, живее с по-малко от долар на ден. Говорим за повече от 300 милиона души!
Хайде да прибавим и още една статистика: около 500 деца в Африка умират от болести на бедността - много от тези смъртни случаи могат да се предотвратят с най-обикновени лекарства или с мрежи, третирани със средства за унищожаване на вредни насекоми. Тези 500 деца умират не всяка година - или всеки месец - или всяка седмица. Нито пък всеки ден. В Африка болести, свързани с бедността, погубват живота на 500 деца всеки час!
Статистика като тази може да влуди хората, опитващи се да запазят човешката си същност. Но не допускайте налудничави идеи за смяна на тази система. Помнете: няма алтернатива на хищническия корпоративен капитализъм.
Такива са нещата по света, а у дома господстващата класа нагло ни внушава, че е налудничаво да вярваме на подобни статистики и да се ужасяваме от тях. А може би вече всички ние тук сме повече или по-малко луди... Но нека се уверим, че сме реалисти. Важно било да бъдем реалисти...
Когато критикувам капитализма, обикновено ми отговарят: "Може и да си прав, но трябва да бъдем реалисти и да правим каквото е възможно". Според тази логика, да бъдеш реалист, означава да приемаш система, която е античовешка, антидемократична и нежизнеспособна. Да бъдеш реалистичен, означава капитулация пред система, която краде душите ни - превръща ни в роби на концентрираната власт на парите - и в един не много далечен ден ще разруши планетата!
Отхвърлянето на и съпротивата срещу хищническия корпоративен капитализъм не е лудост, а във висша степен разумна позиция.
Стремежът да запазим човешката си същност не е лудост.
Защитата на поруганата днес демокрация не е лудост.
Борбата за достойно бъдеще не е лудост.
Лудост е човек да се поддава на наглата лъжа, че една античовешка, антидемократична, нежизнеспособна система - система, която допуска половината от хората на света да живеят в унизителна бедност - е всичко, с което разполагаме - всичко, което може да бъде - и всичко, което ще бъде за вечни времена!
Ако това е истина, то тогава много скоро нищо няма да остане за никого...
Не вярвам, че покорното приемане на подобна ужасяваща съдба е проява на реализъм.

Превод: Благовеста Дончева

Робърт Йенсен е професор по журналистика в Тексаския университет в Остин, САЩ, и член на ръководството на Третия брегови център за активисти

"Нова Зора" - брой 30 - 29 юли 2008 г.

http://www.novazora.net/2008/issue30/story_09.html