Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки
00.00.0000 г.


00.00.0000 г.


 
29.07.2008 г.

На Балканите всичко е възможно

Начини за унизяване на сръбския народ

"Зора"

Има нещо твърде мерзко в шумната радост, с която нашата журналистика посрещна ареста на един от талантливите сръбски поети, общественици и значими представители на науката Радован Караджич. С тлъсти букви авторитетни вестници бият камбаната, че "пипнаха Радован, касапина на Босна", други пък, като телевизионният коментатор Явор Дачков и неговата събеседница г-ца Ваксберг, в сутрешното предаване по Тv 7, не успяват да прикрият подличката си усмивчица, че ето така, ще бъде втикнат в затвора още един сръбски интелектуалец, подложен на психически страдания и опозоряване, че и той като Милошевич ще намери в килия смъртта си, под предлог: сърцето му спряло да работи, мозъкът му експлодирал.
И сега не става дума за съображения на разума у такива перфидно образовани люде, а главно за сигналите, идващи отвътре, за културата на чувствата им, която се оказва лицемерно несъстоятелна. Не би ни се искало това да са тривиални показания на раболепието, тъй като в такъв случай претенциите за духовност ще се окажат опаковка на примитивни инстинкти, които жадуват кръвта на противника или опонента си. А това, господа съдебни заседатели, действително няма нищо общо с демокрацията и мисията на цивилизатори, която са си самовъзложили.
Но не това е центърът на нашите бележки във връзка с ареста на Радован Караджич. Нашето безпокойство произтича от обстоятелството, че Хагският трибунал вече доказа на практика своята расова пристрастеност, антисръбска и антиславянска организираност, своя екстремен политически дух и подчиненост на властите във Вашингтон. От съд за престъпленията в Югославската война, той се превърна в гилотина, която реже съдбите и главите на сърби, на сръбски държавници, политици, писатели, военен елит. Присъдите на Хагския трибунал се стоварват и върху хървати, доколкото хърватите принадлежат също на славянската цивилизация.
Но кажете, кой мюсюлманин от Босна или Косово е изпитал тежестта на наказанията заради извършени от него престъпления? Никой, или ако има такъв, това ще е някакъв уникален случай, възпроизведен, за да се мимикрира юридическа безпристрастност.
Даже безскрупулната Карла дел Понте, след като напусна поста си в Хагския трибунал, призна, че били събрани достатъчно обосновани факти и документи за престъпления на косовските терористи, включително и на Тачи, но някой (кой ли?!) забранил да се работи по косовци, и по този начин г-н Тачи беше избран за лидер на новата Косовска държава, а тези дни получи гостоприемство в Белия дом от президента на САЩ Джордж Буш.
Не са нужни възклицания!
Световната общественост, както отбелязахме, знае, че Хагският трибунал е създаден не за да бъде обективен и безпристрастен. В този смисъл нещата са обясними. И все пак ще ни се да попитаме! Няма ли най-после съдът в Хага да стори най-обикновеното: щом урежда лов на сръбски, а и на хърватски участници в братоубийствените свади, щом се е постарал да събира материали дори и за бандити от Косово (макар и да ги е скрил!), не е ли логично да започне следствие и съответни проучвания и арести на държавници и военоначалници, които нападнаха Югославия (Сърбия) преди няколко години, убиха две-три хиляди мирни жители, унищожиха ценни обекти на промишлеността и културата, разрушиха мостове над Дунава и жилища в големите градове, разпространиха обеднен уран в гъсто населени области на Сърбия (те се ситуират непосредствено до България)?
В края на краищата това е първата, след Втората световна война, груба, масова интервенция (война) над европейска държава! Интервенция-война, която се проведе при несъобразяване с международните норми (въпреки международните закони и Устава на ООН).
Ех, подобен призив като нашият, естествено, няма да получи отговор, никой от назначените юристи няма да посмее да съди държавата-хегемон и големите западноевропейски метрополии, които през този период бяха стопроцентово зависими от Големия брат. И все пак даже такъв несложен пример доказва отново за какво правосъдие иде реч, за какво независимо правораздаване.
Странното е, че този съд, който по начало е форма за диктуване на условията от страна на идеолозите на новия световен ред (на глобализма), беше утвърден в органите на ООН със съгласието на Руската федерация. Тук единственото оправдание за такова въпиещо предатество, извършено от руските държавни структури, е, че този акт бе гласуван по време на управлението на Борис Елцин, когато заветите на Шеварднадзе бяха живи, поставеното лице на Вашингтон Андрей Козирев ръководеше външната политика на Русия.
Страшното при характеризирането на дейността на Хагския съд е в следното: отделният човек, отделната човешка група, народ, нация, държава вече са безсилни пред чудовището, получило живот в резултат на тенденции, които изчерпват и последните дози морал от масивите на световното човешко общежитие.
Не бива да се забравя, че Хагският съд е все още само симптом, начало на ликвидиране на идентичността на отделните човешки същества и на техните обединения, че тепърва човечеството ще изпитва диктатурата на подобни световни институции, които реализират волята на една или няколко свръхдържави. Така че колкото по-скоро Европа и останалите континенти си направят верни изводи от функционирането на такъв антицивилизационен институт като Хагския съд, толкова по-добре, толкова ще нарастват шансовете за оцеляване на остатъците човешка свобода.
Но в отношението на Хагския съд - подържан за съжаление и от големите европейски държави - към Сърбия и сръбския народ има и нещо много по-гнусно, по-подло, по-отвратително, по-безчестно и по-покварено: това е способът, по който Хагският съд задължава сръбските власти да залавят и предават своите сръбски синове.
Целта сякаш е не толкова да бъде заловен уличеният държавник или военен, а да се поквари, крайно унизи и депресира сръбското общество, то да се усети като напълно нищожно в морален аспект, да загуби и последната капка достойнство и морал.
Как се процедира?
Когато Милошевич трябваше да бъде предаден в Хага, американците на два пъти наддаваха суми от стотици милиони долари помощ за Сърбия, ако се съгласи да предаде своя дългогодишен ръководител - символ на националната съпротива. Сърбите известно време се отказваха, протестираха, възмущаваха, но след това, изтерзани от току-що преживяната война, обеднели и затиснати от всекидневните материални нужди, изгубили надежда за победа, поне частична, при следващото наддаване, при следващия транш от четиристотин или петстотин милиона долара сведоха глава, напуснаха полесражението и дадоха на кесаря кесаревото.
Цивилизованият свят на господарите се подигра с честта на един народ, показал върховете на масов героизъм в антифашистката борба 1941-1945 г.
Моделът, използван при ареста на Караджич, е подобен. Както се разбра, разузнавателните служби на Щатите и Великобритания са разкрили първи убежището и личността на Караджич, задействайки веднага механизма, използван при ареста и екстрадирането на Милошевич. Явно е, че след около петнайсет години от войната в Босна изправянето пред Хагския съд на Караджич едва ли е първа грижа на американците. Но те искат да унижат - чрез ареста и екстрадирането му - едновременно и Европейския съюз, и днешна Сърбия.
Европейският съюз, а не САЩ и Великобритания, в очите на света принуждава днес сърбите - срещу живота на Караджич и другите сръбски патриоти - да получат “паспорт” за по-сносно съществуване. Членуване в Европейския съюз срещу акта на национално унижение, срам и позор. Твърде дребнаво удоволствие за държави, които не би трябвало да изпадат до подобна аморална роля. Роля, която свидетелства, че Европа продължава да бъде придворен паж на Съединените щати.
Не сме адвокати на Караджич. Ако е виновен, да отговаря за доказаните престъпления. Макар че досегашните обвинения към него са прекалено идеологизирани и преднамерени.
Интересно е как ще бъде доказана вината на едно политическо цивилно лице за “геноцид” спрямо определена част от населението на Босна? Да не би да се окаже, както в Косово - че докато пропагандните центрове гърмят за сръбски геноцид над косовските албанци, в същото време единствени бежанци от територията на Косово са сърбите, и то с внушителната цифра от двеста хиляди души.
Да не би афишираните убийства, извършвани от сърби, да целят “забравянето”, “опрощаването” на масовите убийства на сърби от техни съседи, повечето от тях с друго вероизповедание?
Струва ни се, че силните на деня в планетарен мащаб правят няколко капитални грешки.
Първо, те подхранват подземно чувство у сърбите да търсят след време реванш заради това, че сега се подиграват с тях, че ги считат за втора ръка хора, че ги купуват и продават сякаш са стока, че използват националната им трагедия, за да ги лишат от етика, от самосъзнание и гордост.
Второ, те внедряват в славянските народи трайно усещане за солидарност със сърбите, които са онеправдани. По такъв начин световните властелини помагат да се заличават (забравят) стари вражди и конфликти, каквито не един балкански или славянски народ е имал със сърбите.
Трето, Европа и световната общественост, интелигенцията, която притежава съвест вече разбира какъв пошъл и ужасен карнавал разиграва пред техния поглед така нареченият Хагски съд на световното възмездие. Човек може и да е зависим от външните сили и тяхното могъщество. Но той вътрешно не престава да бъде свободен или да жадува за свобода и истина.
Този вътрешен порив за свобода и истина рано или късно преодолява лъжата, даже когато е качена на трон и платените жреци й се кланят като на върховно божество.

"Нова Зора" - брой 30 - 29 юли 2008 г.

http://www.novazora.net/2008/issue30/story_01.html