Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки
27.11.2018 г.

ЗЕМЕДЕЛСКАТА ЗЕМЯ НА БЪЛГАРИЯ НЕ Е СТОКА. ТЯ Е ДЪРЖАВНА ТЕРИТОРИЯ!

Тодор ПРЕДОВ

Около 20 октомври 2018 г. в продължение на няколко дни българска правителствена делегация,  ръководена от г-н Б. Борисов премиер на Република България посети Обединените арабски емирства и Египет. В състава на делегацията влизаха и г-ж Екатерина Захариева – министър на външните работи и г-н Владислав Горанов – министър на финансите. Съобщенията в медиите за целта на посещенията бе охарактеризирана най-общо като укрепване и развитие на двустранните отношения, разширяване на  икономическите връзки,  борбата с тероризма и пр. Конкретни договорености не бяха оповестени, подписани конкретни договори и споразумения не станаха достояние на широката общественост. Както се казва, „всяко чудо за три дена”! Месец по-късно бе вдигната частично завесата за посещението от Н.Пр. Мериям бинт Мохамед Сайед – Ал Мхейри, принцеса, а от м.октомври 2017 г. министър за продоволствената сигурност на емирствата. Това се случи в интервюто дадено на журналистката г-жа Ирина Цонева, излъчено по БНТ на 19.11.2018 г. в централните новини. Нейното посещение  у нас е продължение на  разговорите на най-високо ниво между премиера Б. Борисов и  престолонаследника на Абу Даби принц Зайед, по темата храни и сигурност. В интервюто принцесата заявява: „Продоволствената сигурност за която отговарям е сред националните приоритети на ОАЕ. Ние внасяме 90% от  храните си, не сме богати на  водни ресурси и обработваеми земи и затова имаме интерес от диверсификация на източниците и трябва да работим с повече страни. В тази връзка разглеждаме България като страна с огромен потенциал, защото Вие  сте известни с вашите  изключително вкусни и здравословни храни.”. На обширния въпрос на журналистката: Вие със сигурност сте запозната с идеята на премиера за така наречените хранителни хъбове на Балканите, където с общи усилия и от останалите страни в региона могат да се  предложат работещи проекти в земеделието, животновъдството и производството на храни, които да заинтригуват и ОАЕ ?, Н.Пр. Мериям ал Мхейри отговаря: „ За мен Балканският регион е като фризерът на Европа. Вие имате плодородна земя, много възможности за производство на храни. Огромен потенциал виждам и във вашите стопанства за производство на шафран, продукт който ние  консумираме много. Имате висококачествено животновъдство, което представлява интерес за нас, произвеждате и изключително розово масло, ние пък обичаме  парфюмите, за част от които  това масло е продукт. Така, че  един скорошен двустранен бизнес форум би дал широка платформа за обсъждане на конкретни проекти”. В интервюто  Н.Пр. Мериям ал Мхейри  посочва още, че ОАЕ имат интерес към закупуване на земеделска земя в България и заявява, че  България  също би била заинтересована от такава инвестиция. Освен това изтъква, че има сериозен потенциал в развитието на двустранните отношения в областта на туризма.


20.11.2018 г.

ПОСЯГАТ НА ВЕЧНИЯ НАЦИОНАЛЕН СИМВОЛ – „ШИПКА“

О.з. полк. Георги Й. ГЕОРГИЕВ

О.з. полк. Георги Й. ГеоргиевПрез 2007 г. в три поредни броя на столичен седмичник и в един регионален вестник се разгърна дискусия за името на връх Шипка. След моята статия „Символ на свободата“ бе поместено противоположно становище от Стойко Стойков и Георги Чорчопов. Отговорих им със статията „Шипка не се измерва в метри“. 

Великият Иван Вазов пише знаменитото стихотворение „Опълченците на Шипка“ през 1883 г. Той добре знае, че най-високия връх се нарича Свети Никола. Преди да възкликне: „О,Шипка!“ неговата талантлива ръка е написала 28 неповторими поетични стихоредове. Да си припомним: „...в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди...“ И още: „…там нейде навръх планината, що небето синьо крепи с рамената“. И защото „в Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей и в нашта исторья кат легенда грей, едно име ново, голямо, антично...“

13.11.2018 г.

КАКВА ТИ НОСТАЛГИЯ! – ТА НИЕ ИЗЧЕЗВАМЕ


Тодор ПРЕДОВ


 В почти  всички български средства за масова информация, наред с повсеместното затъмнение на реалните проблеми пред обществото и държавата, дезинформацията, фалшивите новини, цензурата и самоцензурата на журналистите, често се застъпва тезата, че  отделните примери и резултатите от предишния социалистически период до 10 ноември 1989 г. са резултат на …носталгия по едно отминало време. Но безпристрастните резултати от статистическите данни на сериозните научни изследвания напълно опровергават  тези твърдения. Най-пресен пример за това е изследването на БАН, представено от доц. Г. Бърдаров на пресконференция проведена на 18 октомври 2018 г. Чрез проследяване на демографските тенденции в България от началото на ХХІ век, т.е. за последните 18 години, се прави прогноза за  следващото десетилетие. В изследването се подчертава, че най-големия проблем за страната е изключително бързото намаляване на държавно български етнос, образуващия - с един милион, наред с увеличаването на т.н. „ромски”, който към 2050 г. ще достигне 1.3 милиона души, както и във възрастовата структура на населението. Прогнозата е, че само след 12 години от картата на България ще бъдат заличени 20 % от селата, понеже ще останат без нито един жител и по същество 60% от територията ще бъде обезлюдена. Като най-застрашени се очертават населените места в пограничните и планинските райони.  Основната част от населението ще бъде концентрирано в 6 големи града: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Тук ще добавя своя спомен от прогнозите в плана Ран-Ът, а по-късно на ЦРУ, че населението ще се „стопи” до около 5 милиона души, съсредоточено най-вече в няколко града, а в страната ще вилнеят цигански банди, поради което придвижването ще се осъществява с въоръжена охрана ?!....

16.10.2018 г.

ОТ ОЦЕЛЯВАНЕ КЪМ ОСМИСЛЯНЕ


Проф. Евгени ГИНДЕВ


Какво е съвременна България, ако излезем извън рамките на абстрактните разсъждения ? Корумпирана държава. Дискредитирана власт. Разделен народ, където от едната страна са бедните, гладните, онеправданите, левите и русофилите, а от другата „хубавците”, „интелегентните”, успелите, богатите, западниците, антикомунистите и русофобите. Няма общонационален лидер.Липсва общонационална идея. Липсва всичко, за което може да се изпитва национална гордост, а не срам. Няма личност, след която да тръгне народа и остатъците от армията. Нима някой наистина мисли, че при нужда хората ще тръгнат да защитават някакви символи, нямащи никакво реално съдържание ? Каква държава е тази, която основава своето бъдеще на европейските подаяния и се издържа за сметка на пенсионерите. Наистина ли има хора, които се надяват ЕС и НАТО да ни защитят и да ни помогнат в дни на върховни изпитания ?

 
 

16.10.2018 г.

СМОКИНОВИЯТ ЛИСТ НА КРИВОРАЗБРАНАТА ДЕМОКРАЦИЯ


Петко ПЕТКОВ


При своето слизане към Земята, Малкият принц на Антоан Дьо Сент Екзюпери пита краля на една планета може ли да заповяда на Слънцето да спре. „Мога, отговаря кралят, но не бива да се отдават неразумни заповеди“. Погледнати от този ъгъл, директивите, нормите, критиките и ултиматумите, с които ЕК засипва някои от страните членки на ЕС, са също толкова неразумни, колкото и опитът да се спре небесното ни светило.



страница: 1  2  ...  46  47 
08.07.2008 г.

Магьосник на словото българско

Димитър ПЕЙЧИНОВ

Писателят Николай Александров Хайтов е роден на 15 септември 1919 г. в с. Яврово, община Куклен. През миналата 2007 г. признателните родопчани му построиха паметник в град Смолян. На тържеството при откриването, кметът на общината г-жа Дора Янкова каза: ”...Може би никой друг в наше време не е дал толкова много на литературата и своя народ, не е бил тъй заразяващ пример за стари и млади, не е вливал смелост на толкова много хора, както авторът на “Шумки от габър”.
“След дядо Вазов, Николай Хайтов е единственият наш писател, който се радва на заслужена всенародна слава”
Николай Хайтов обичаше България заразяващо. “Главата да се търкаля, пак ще викам: да живей България”. Всяка негова книга е продължение на “Аз съм българче”... Не можем да си представим, че днешните и бъдещи поколения ще успеят да се съхранят, без творбите на писателя, и филми като “Козият рог”, обиколил световните екрани, или сагата за “Капитан Петко Войвода”...
Преди години, когато се прожектира филма за легендарния защитник на Родопите, българският капитан Петко Киряков, улиците на градове и села опустяваха. Без разлика на пол и възраст, всеки бързаше да седне пред телевизора в очакване на сериала. Блестящо написаният сценарий на Николай Хайтов накара народа да запее песента на Войводата.
Един от нравствените императиви на Хайтов е “Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш”... И този завет ще служи на поколенията в несвършващите мъжки времена. Книгите му са във всеки български дом и ще се четат докато я има България.
Казват, че родното село на писателя било център на вселената. Може би защото, когато всевишният е сътворявал света, тук, на едно от най-североизточните ребра на връх Руен, изваял за чудо и приказ природен феномен - Човешка глава. И сега тя се извисява недосегаема за бури и стихии... Това селце е дало “най-много професори на глава от населението” (двама академици, един член-кореспондент на БАН, трима лауреати на Димитровска награда, карикатуриста Б. Димовски, селекционери на лозя и овошки и др. В това селце са играели театро още преди в Пловдив да е имало такова - дописка във в. “Марица” от онези години)...
На въпроса от кое място ви е останал най-приятния спомен, Хайтов отговаря: Родното село, местността “Могилата”. (Та нали там, в нейните пазви, под борове и габари беше писалището му. С крака обгърнал дамгосан от природни стихии калъплия камък, върху него пишеща машина, изкусурява “Шумки от габър”, “Хвъркатото корито”, “Бодливата роза” и др. От тази могила, като малък, едва проходил като дете, за първи път сигурно е видял град Куклен, Пловдив и препускащия през равнината трен.
В телевизионно интервю, за родното си село Хайтов отговаря: "...Бях на посещение в Гърция - светилището Рахова. Под прозореца на стаята съзрях надпис. Помолих да ми го преведат. Надписът гласеше: “От тук се открива най-хубавата гледка в света." Сега, когато се намирам в моето село, искам да им кажа: - Имате да вземате господа! Заповядайте тук, да видите гледка!...”
Всяко кътче, изворче, поточе или пътечка, върлина и нанадолнище от землището на община Куклен са свързани и вдъхновяват писателя в неговото творчество. Първоизточник за разказа, а по-късно и за сценарий на филма “Козият рог” са онези разговори с отшелника монах край манастира “Св. Врач”, където като дете Николай Хайтов пасе кравата. Като юноша превивал врат и проливал пот на семейното лозе в равнината, пъплел подир мулето, натоварено с кошове грозде по нанагорнището.
В Културния дом на Куклен са провеждани срещи с читателите-земляци. Затова и признателните кукленци му поставиха барелеф в центъра на градчето...
Както Елин Пелин някога обезсмърти Шоплука, Йовков - Добруджа, то Хайтов стори това с Родопите и хората, които са живели и живеят там.
Големият руски писател Валентин Распутин категорично характеризира Хайтов: “Он мудрий человек и блекстящий писател”...
Питат Хайтов - кое историческо лице ви е най-симпатично? Хайтов отговаря - Васил Левски. За него той написа статии, води бурни полемики и остави книги. ("През зимата на 1872 г. В. Левски посещава Яврово, отсяда в метошките “ачик одаи” и прави съзаклятие”...)
Кой е любимия ви писател? - отговорът е: Захарий Стоянов. Хайтов характеризира “Записките по българските въстания” като българската “Илиада”.
В първите дни на март 1876 г. по поръчение на Панайот Волов в Яврово стъпва кракът на летописеца на Априлското въстание, във връзка с неговата подготовка. В стаята на дядо поп, който го приема, той вижда долапите, пълни с книги и вестници - гръцки, френски, български...
Преди 130 г., в края на лятото на 1878 г., в местността “Балабаница”, където е била селската мандра, с гайди и песни срещат Капитан Петко Войвода... Започват битките за свободата на Родопа планина. Съвсем близо до землището на явровци, в една от многобройните схватки с поробителя, оставя кости браъта на Петко - Стайко. И днес така се нарича местността в околностите на хижа "Здравец" - Стайкова ливада. Оттук и заквасата за обичта на Хайтов към Войводата на Тракия...
Николай Хайтов е автор на 43 книги, 13 пиеси, 750 статии, рецензии, 12 радиопиеси. Върхово постижение, не само авторско, но и национално, са разказите му от книгата “Диви разкази”, които са енциклопедия на българската душевност. Почти всичките са филмирани. “Диви разкази” имат повече от петдесет издания, от които 32 зад граница на 24 езика!
С книгите си “Шумки от габър”, “Хвъркатото корито” и др. Хайтов вниква дълбоко в тайните на българската природа, дава възможност на читателя да се наслаждава на нейната прелест. С “Бодливата роза” става един от първите, който надига глас за защита на природата, чиято гибел, ще е гибел и за човечеството. Тази книга ред по ред беше четена по БНТ.
На 30 юни 2002 г. Николай Хайтов си отиде от този свят.
Останаха да живеят неговите книги, които очакват да бъдат докоснати от ръцете и очите на новите поколения българи, на читателите, търсещи красота и правда. Тогава те показват чудното си свойство да пламват като светилници, винаги готови да осветят човешките души и съвести.
Интересът към литературното творчество на Николай Хайтов ще расте, защото става дума за писател с мисия, с огромен талант и всенародна слава.
Голям писател. Голям българин.
Голям колкото българското бе.
Магьосник на словото българско!

"Нова Зора" - брой 27 - 8 юли 2008 г.

http://www.novazora.net/2008/issue27/story_04.html