Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки
28.06.2022 г.

РЕШЕНИЯ НА ЧЕТВЪРТИЯ  РЕДОВЕН КОНГРЕС НА ПП „НОВА ЗОРА”


I. Относно работата на Конгреса 

1. Конгресът приема Отчета на ЦПС на ПП „Нова Зора” за дейността на партията  в периода 14.07.2018 г.- 25.06.2022 г. като обективен и отразяващ цялостната работа на ЦПС, ЦИБ, Обл. ПО, Общ. ПО и ППО.

2. Конгресът приема доклада на  ЦКК на ПП „Нова Зора” за дейността й в периода 14.07.2018 г – 25.06.2022 г., като обективен, а  извършените финансови разходи за отчетния период за законни и присъщи за дейността на ПП „Нова Зора”.

3. Конгресът освобождава  досегашните членове на ЦПС, ЦИБ и председателя на партията от отговорност, потвърждава извършените промени в състава им и снема изразходваните финансови средства от отчет.

4. Конгресът приема и утвърждава направените предложения за изменения и допълнения  на Устава на ПП „Нова Зора”. След вписване  на промените в регистрацията  на ПП „Нова Зора” в СГС, уставът да се отпечата  и изпрати на Обл. ПО, Общ. ПО и ППО за изпълнение и използване  в ежедневната им работа.

5. Конгресът приема и утвърждава предложените изменения и допълнения в Програмата на ПП „Нова Зора”. След  вписване на промените в  регистрацията на ПП „Нова Зора” в СГС, Програмата да се  отпечата  и изпрати на Обл. ПО, Общ. ПО и ППО за изпълнение и използване в ежедневната им работа.

6. Конгресът задължава Председателят на партията да подготви и внесе в законния едномесечен срок необходимите документи в СГС, за вписване на извършените промени в регистрацията на ПП „Нова Зора.


28.06.2022 г.

ПОЛИТИЧЕСКА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЧЕТВЪРТИЯ РЕДОВЕН КОНГРЕС НА ПП „НОВА ЗОРА“


Изминалите години от 3-тия редовен конгрес на ПП „Нова Зора“ показват ясно, че приетата тогава политическа линия е била вярна, че тя бе потвърдена от живота, че нейните предвиждания се осъществиха, а очакванията й се сбъднаха. 

Политическата резолюция на настоящия 4-ти редовен конгрес може успешно да стъпи върху становищата на тази резолюция, да ги дообогати и развие, съобразно актуалната обстановка и да ги конкретизира съобразно изискванията на настоящия ден.


28.06.2022 г.

ЗА ЕДИНЕН НАРОДЕН ФРОНТ


На 25 юни, в зала № 3 на Федерацията на научно-техническите съюзи в София се проведе Четвъртия редовен конгрес на ПП „Нова Зора“.

В 11.00 ч. конгресът бе открит от председателя на партията Минчо Минчев, който приветства делегатите и гостите – известни общественици и политици, след което бе предложено и избрано ръководство на конгреса: ст.н.с.-д-р Румен Воденичаров и о.р.полк. Любен Виденов. Първото заседание бе определен да води Румен Воденичаров, който след консултации с Мандатната комисия, обяви, че до момента са регистрирани и присъстват в залата 78 делегати, което надхвърля необходимите 50% от избраните и след като съобщи, че регистрацията продължава, предложи да бъдат избрани предвидените в Устава, за по-делово протичане на конгреса, шест комисии. 

В 11.25 председателствуващият заседанието оповести началото на конгреса и даде думата за приветствие на ор.ген.л-нт Бриго Аспарухов, което бе посрещнато изключително сърдечно от делегатите и гостите. „Когато се случи да загубя верните ориентири, както и да търся и намеря правилната посока, аз разгръщам в. „Нова Зора“, заяви представителят на Изпълнителното бюро на БСП и обяви, че до конгреса е донесъл сърдечно послание от председателя на партията Корнелия Нинова.


28.06.2022 г.

ОТЕЧЕСТВОТО Е В ОПАСНОСТ! ДА СПАСИМ ОТЕЧЕСТВОТО!


Минчо МИНЧЕВ


Уважаеми делегати и гости,

Няма съмнение, че Четвъртият редовен конгрес на ПП „Нова Зора“ се провежда в съдбовни за народа и отечеството ни политически времена. Извън общия недъг на безвремието, наричано преход, което за всеки от вас е до болка познато, извън безразсъдно пропиляваната национална енергия и срутването на надежди и кумири, последните години и месеци осветиха образа на една безпътица, за която в народната памет няма аналог и няма пример в българската история. Подменени бяха смисъла и значението на ориентири и указатели, които винаги са били упование на народностния дух и са обозначавали мястото на камъка, както се казва, върху който се крепи светът на българина. Днес малцина разбират и осмислят стихията, която подкопава общите начала на българския живот, загубената вяра в тях, нарушената им святост и неприкосновеност, и малцина осъзнават безначалния хаос, в който народът ни може да бъде погубен.

За повече от 20 века в човешката история вярата, честта, дълга и любовта към Отечеството бяха понятия и неразрушими принципи, които отливаха невероятната сплав на човешкия порив към достойнство, към род и памет, и които съединяваха в неразривно цяло миналите, настоящите и бъдещите поколения. Това превръщаше нацията в един приемствено живеещ организъм, свързан с духа на народностната общност, със света на високите стремления и ценности, на традицията, историческия магнетизъм – опора и основание на които бяха православието и семейството. Много от нашите родители бяха неосъществени докрай атеисти и вярваха, че „битието определя съзнанието“. Те бяха закърмени в Ботевото порицание на Соломоновата мъдрост: „Търпи и ще си спасиш душата!“ И увлечени в борбата за справедливо разпределение на благата пропуснаха да забележат великото отсъствие на онази духовна компонента на съзнанието, без която, както бе писал още Достоевски, щом няма Бог, значи всичко става възможно.


11.01.2022 г.

БЕЗ ТЯХ, НАПРЕД И НАГОРЕ!


Минчо МИНЧЕВ


Честита Нова Година, 

другарю Пирински! 

Отминаха Светлите Рождественски Празници. Пробляснаха ярко и унило угасваха фойерверките в новогодишната нощ. Днес е вече 5 януари, последният от „мръсните дни“. Утре е Богоявление, Ден на неумиращата надежда, ръси се с китка босилек и Мълчана вода за здраве, късмет и път. Пожелавам Ви ги от сърце. И искам да Ви уверя, че и Вие понякога имате прозрения за истината. 

Напълно съм съгласен с Вас, че не друго, а живият живот е най-високият критерии за нея. Все пак не ми стана съвсем ясно защо го измервате само с късия аршин на току-що отминалата година? Може би защото тя е повод отново, както се надявате, всички социалисти да прочетат Вашите 15 основания, с които, образно казано, искате главата на Корнелия Нинова? 

Уважаваният д-р Анко Иванов сигурно пак би ми напомнил, че не бива да се намесвам във вътрешно-партийните дебати и процеси в БСП. И с него бих се съгласил, с едно условие: ако 

разгромът на българската държава не беше пряко следствие от разгрома на БСП!


страница: 1  2  ...  51  52 
24.06.2008 г.

Революция на рододендроните

Румен ВОДЕНИЧАРОВ

 

През далечната 1980 г. българските алпинисти насочиха поглед към хималайските осемхилядници. 1300-годишнината на българската държава трябваше да бъде отбелязана с изкачване на един от най-високите върхове на земята - Лхоце (8511 м). Националната експедиция през 1981 г. беше предшествана от разузнаване, което извършихме с майсторите на спорта Христо Проданов и Методи Савов.
Когато през март 1980 г. кацнахме в загадъчното хималайско кралство, станахме свидетели на странни демонстрации. По това време свещените крави и велорикшите бяха повече от автомобилите и големите улици около кралския дворец бяха свободни. Демонстрантите се движеха в индийска нишка по осевата линия с превръзка на устата... “Тихите” демонстрации се оказаха в подкрепа на многопартийната демокрация, която беше просъществувала само 10 години (1950-1960), след което кралят Махендра разпуснал политическите партии, прогонил половината лидери в Индия, а останалата половина тикнал в затвора. Безпартийната демокрация за 20 години беше направила от Непал рай за туристи и хипита, но в същото време не можа да придвижи държавата от последното място по жизнен стандарт в Азия. Народът негодуваше, но на всеки ъгъл стоеше армията с плетени щитове и бамбукови тояги.

 

Референдумът “Безпартийна или многопартийна демокрация” по време на нашата разузнавателна експедиция бе спечелен от краля и монархистите с един прост трик - в последния момент младежите от 18 до 21 години бяха лишени от избирателно право. Бамбуковите тояги на армията осигуриха още 10 години абсолютна власт на краля Бирендра, който все пак беше почитан от поданиците си, бидейки освен образован владетел и инкарнация на хиндуисткия бог Вишну.
Дали повлиян от ”нежните революции” в Европа или от други съображения, през 1990 г. кралят Бирендра възстанови многопартийната демокрация и остави десетките партии да се боричкат за изпълнителната власт. Естествено беше в най-бедната страна левите партии да влязат във властта. Те обаче бяха както и левите в Европа - на кръстопът: да отричат едрата частна собственост, или да възприемат китайския модел и компромиса за коалиране с други партии. В резултат на идеологически препирни комунистическите партии в Непал сега са 5 на брой (все пак по-малко отколкото у нас) и всяка от тях претендира, че ще строи социализъм, но... по непалски път.
През 1994 г. една от комунистическите партии се разцепва на две крила, едното от които се назовава Комунистическа партия на Непал (Маоисти). Всъщност те са толкова маоисти, колкото нашите войводи от ВМРО са “вътрешни” и “революционни”. Но мотивацията им за борба се базира на сентенцията на Мао Це Дун, че “Властта израства върху буре с барут”. Не минават и две години и малката партия зарязва митингите и на 13.02.1996 г. започва “войната на народа” за сваляне на краля и установяване на република. Бурните събития за смяна на политическата система родиха нови лидери - Прачандра и Бабурам Батарай. Те се радват на огромен авторитет, но харизмата им е подплатена със сериозно образование. Председателят Прачандра (революционно име, което значи “Ужасният”) е аграрен специалист, а Батарай е архитект. Те поемат риска да оглавят партизански действия срещу кралската армия, която е известна със своята дисциплина и твърдост. Гражданската война е с ниска интензивност. Маоистите не безпокоят големите градове и тераите в индийската низина, но контролират планинските райони на запад от Даулагири и постепенно завладяват и зони на изток. Въоръжени с калашници и РПГ-та бунтовниците представляват сериозна сила. За 10 години от двете страни загиват около 13 000 души. Впрочем толкова загинаха и по шосетата на България. “Като не щете мира - на ви секира!”- казваха маоистите, чувствайки народната подкрепа.
Младежта на Непал е с тях, а те са мнозинството. Когато бащите им протестираха мълчаливо срещу 240-годишната монархия, непалците бяха 13 милиона. Сега пъстрото откъм етноси население е вече 26 милиона и стотици хиляди изразяват волята си с пълно гърло. Всички те са родени след първия референдум в 1980 г.
Загадка остава въоръжаването и обучението на 20-хилядната армия на маоистите. Казват, че военни инструктори са станали бивши професионални войници, служили в гуркските полкове на индийската и английската армии. Естествено зад такава силна бунтовническа армия трябва да търсим велика сила. Но Китай не подкрепя открито т.нар. маоисти. Индийското правителство също има резерви. Подкрепата изглежда идва все пак от юг, от четирите индийски щата, в които аналогични комунистически партии имат и сили, и средства.
Че дните на монархията са преброени, стана ясно след фаталната за кралското семейство 2001 г., когато един от наследниците, принц Дипендра, в умопомрачение, избива 8 нейни члена и се самоубива. Властта се заграбва от третия брат Ганендра - личност отблъскваща и арогантна. През 2005 г. той установява абсолютнна власт, но съзнава, че процесът е необратим и на следващата година скланя да предаде мирно властта на т.нар. ОСП (Обединение на седемте партии). Така от 2006 г. кралят е лишен от власт и старият парламент от 1999 г. обявява страната за демократична и светска република.
Младата република се нуждае от нова конституция и ново Велико народно събрание, което да я изготви. 2007 година минава в безуспешни опити да се проведат демократични избори. Тук-таме все още се стреля и се пукат глави. Маоистите за по-сигурно не бързат да се разоръжават, даже искат тяхната 20-хилядна армия да остане като паравоенна структура на националната армия. Другите партииу вкл. комунистическите, естествено, не са съгласни и обвиняват въоръжената партия CPN (М), че иска да установи нова диктатура.
Най-после на 10 април т.г. , когато склоновете на Хималаите почервеняват от цветовете на рододендроните, в присъствие на 1000 военни наблюдатели и 135 000 полицаи, се проведоха дългоочакваните избори. Инцидентите бяха незначителни и Индия, ЕС и САЩ ги признаха за демократични. Бившият американски президент Джими Картър сложи черешката върху тортата: “Вие проведохте едни честни избори и САЩ няма да разглеждат повече партията КПН (Маоисти) като терористична организация”.
Резултатът беше зашеметяващ - 40% от депутатите на новоизбрания парламент влизат с червеното знаме и символа сърп и чук. Пътят за историческата промяна беше открит. “Ние спечелихме една голяма битка, но предстои да спечелим войната” - заяви на митинга вторият човек на маоистите Бабурам Батарай.
Рододендроновата революция се осъществи с гласовете на 6.5 млн. непалски граждани от десетки етнически групи, които дадоха доверието си на бившите бунтовници. Сега от първата по брой парламентарна група ще се излъчи новият министър-председател и той без съмнение ще бъде лидерът на партията - другарят Прачандра ("Ужасният").
Дойде историческият ден. 601 депутати се събраха в Конгресния център Бирендра, заклеха се и прогласуваха за установяване на федерална република. Непоколебими монархисти се оказаха само 4 народни представители.
Народното ликуване беше спонтанно. Развели стотици червени знамена със сърп и чук, пеша и на мотоциклети хората изпълниха улиците и площадите и захласнати слушаха ораторите. Нямаше насилие, въпреки че бамбуковите дръжки на знамената са много удобни за източни бойни изкуства. Гледах тези радостни тълпи и си мислех дали и тях не ги очаква това, което сполетя нас българите, и дали и те няма да заменят безпартийната демокрация на краля с парламентарна диктатура на една въоръжена партия.
Проблемите около съставяне на първото републиканско правителство са многобройни. Още в първите дни на прехода лидерите затънаха в спора “Трябва ли партията победител в изборите да излъчи и премиер, и президент на републиката?”. Слава богу, маоистите, които си дават сметка за международната оценка на техния демократизъм, и бяха в началото непримирими, се отказаха от президентския пост, но не в полза на загубилите изборите Непалски конгрес и ОМЛ (Обединени марксисти-ленинисти). Постигна се и консенсус кралският дворец да не се взривява по примера на Бакърджиев и СДС, а да остане като Национален исторически музей.
Сваленият крал Ганендра бе заставен да напусне двореца и заяви на специална пресконференция, че “иска да остане в страната си и да работи за нейния просперитет”. Малко бяха тези, които му повярваха, за разлика от нашенците след същите изявления на мадридския изгнаник пред Кеворк Кеворкян преди 17 години. Бившият крал няма шансове да си върне дори една рододендронова горичка и загуби завинаги приватизираната от фамилията му титла “жив бог”. Той стана обикновен гражданин и ще трябва, като Остап Бендер след загубата на милиона, да се преквалифицира в “управдомы”.
Днес България е аналог на Непал в Евросъюза. Тя е затънала в корупция , бедност и простотия. Надеждата обаче умира последна. Това, което трябва да си припомнят нашите сънародници, е валидността и в 21 век на поговорката “Власт не се дава, власт се взима!”. Бедните селяни, жените и младежите на Непал извоюваха своята република. Те не я получиха даром, както ние демокрацията през 1989 г. Мълчанието в новия парламент в памет на хилядите, загинали в борбата, беше не една, а цели 3 минути.
Никога не съм бил комунист. Опитвам се обаче да си представя как биха се почувствали бившите комунисти, ако бяха на мое място сред морето от червени знамена в Катманду. Днес те безучастно наблюдават как лява вълна люлее половината Латинска Америка, как в Кипър избраха президент комунист и как в Непал печели партията на сърпа и чука. А те, свалили революционния си гард, продължават да дават гласовете си за измислени водачи като Б.Б., В.С. и кадет Рилски. А отново се появи и Г. Петрушев. Този път само за бизнес без бизнес блок. Жалко и срамно!
Големият мислител Александър Зиновиев преди 15 години написа статията “Коммунизм умер, да здравствует КОММУНИЗМ!” Уго Чавес (Венецуела), Ево Моралес (Боливия) и Прачандра (Непал) са на път да докажат верността на неговото предсказание. Идеята за социална справедливост се оказва безсмъртна.

 

Глобализацията и лудостта на Буш и неоконс в САЩ доведоха света до криза, коята едва сега започва и която трябва да отрезви доста мозъци, промити от Бареков, агент Алберт и техните събеседници. Вече не е нужно човек в България да е маоист за да изока като героя на Чудомир:
“20 години псевдодемокрация и застой стигат!”
“Вън търговците от храма!”
“Държавен съд за рушителите на съвременна България!”

 

"Нова Зора" - брой 25 - 24 юни 2008 г.

http://www.novazora.net/2008/issue25/story_08.html