Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки
27.11.2018 г.

ЗЕМЕДЕЛСКАТА ЗЕМЯ НА БЪЛГАРИЯ НЕ Е СТОКА. ТЯ Е ДЪРЖАВНА ТЕРИТОРИЯ!

Тодор ПРЕДОВ

Около 20 октомври 2018 г. в продължение на няколко дни българска правителствена делегация,  ръководена от г-н Б. Борисов премиер на Република България посети Обединените арабски емирства и Египет. В състава на делегацията влизаха и г-ж Екатерина Захариева – министър на външните работи и г-н Владислав Горанов – министър на финансите. Съобщенията в медиите за целта на посещенията бе охарактеризирана най-общо като укрепване и развитие на двустранните отношения, разширяване на  икономическите връзки,  борбата с тероризма и пр. Конкретни договорености не бяха оповестени, подписани конкретни договори и споразумения не станаха достояние на широката общественост. Както се казва, „всяко чудо за три дена”! Месец по-късно бе вдигната частично завесата за посещението от Н.Пр. Мериям бинт Мохамед Сайед – Ал Мхейри, принцеса, а от м.октомври 2017 г. министър за продоволствената сигурност на емирствата. Това се случи в интервюто дадено на журналистката г-жа Ирина Цонева, излъчено по БНТ на 19.11.2018 г. в централните новини. Нейното посещение  у нас е продължение на  разговорите на най-високо ниво между премиера Б. Борисов и  престолонаследника на Абу Даби принц Зайед, по темата храни и сигурност. В интервюто принцесата заявява: „Продоволствената сигурност за която отговарям е сред националните приоритети на ОАЕ. Ние внасяме 90% от  храните си, не сме богати на  водни ресурси и обработваеми земи и затова имаме интерес от диверсификация на източниците и трябва да работим с повече страни. В тази връзка разглеждаме България като страна с огромен потенциал, защото Вие  сте известни с вашите  изключително вкусни и здравословни храни.”. На обширния въпрос на журналистката: Вие със сигурност сте запозната с идеята на премиера за така наречените хранителни хъбове на Балканите, където с общи усилия и от останалите страни в региона могат да се  предложат работещи проекти в земеделието, животновъдството и производството на храни, които да заинтригуват и ОАЕ ?, Н.Пр. Мериям ал Мхейри отговаря: „ За мен Балканският регион е като фризерът на Европа. Вие имате плодородна земя, много възможности за производство на храни. Огромен потенциал виждам и във вашите стопанства за производство на шафран, продукт който ние  консумираме много. Имате висококачествено животновъдство, което представлява интерес за нас, произвеждате и изключително розово масло, ние пък обичаме  парфюмите, за част от които  това масло е продукт. Така, че  един скорошен двустранен бизнес форум би дал широка платформа за обсъждане на конкретни проекти”. В интервюто  Н.Пр. Мериям ал Мхейри  посочва още, че ОАЕ имат интерес към закупуване на земеделска земя в България и заявява, че  България  също би била заинтересована от такава инвестиция. Освен това изтъква, че има сериозен потенциал в развитието на двустранните отношения в областта на туризма.


20.11.2018 г.

ПОСЯГАТ НА ВЕЧНИЯ НАЦИОНАЛЕН СИМВОЛ – „ШИПКА“

О.з. полк. Георги Й. ГЕОРГИЕВ

О.з. полк. Георги Й. ГеоргиевПрез 2007 г. в три поредни броя на столичен седмичник и в един регионален вестник се разгърна дискусия за името на връх Шипка. След моята статия „Символ на свободата“ бе поместено противоположно становище от Стойко Стойков и Георги Чорчопов. Отговорих им със статията „Шипка не се измерва в метри“. 

Великият Иван Вазов пише знаменитото стихотворение „Опълченците на Шипка“ през 1883 г. Той добре знае, че най-високия връх се нарича Свети Никола. Преди да възкликне: „О,Шипка!“ неговата талантлива ръка е написала 28 неповторими поетични стихоредове. Да си припомним: „...в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди...“ И още: „…там нейде навръх планината, що небето синьо крепи с рамената“. И защото „в Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей и в нашта исторья кат легенда грей, едно име ново, голямо, антично...“

13.11.2018 г.

КАКВА ТИ НОСТАЛГИЯ! – ТА НИЕ ИЗЧЕЗВАМЕ


Тодор ПРЕДОВ


 В почти  всички български средства за масова информация, наред с повсеместното затъмнение на реалните проблеми пред обществото и държавата, дезинформацията, фалшивите новини, цензурата и самоцензурата на журналистите, често се застъпва тезата, че  отделните примери и резултатите от предишния социалистически период до 10 ноември 1989 г. са резултат на …носталгия по едно отминало време. Но безпристрастните резултати от статистическите данни на сериозните научни изследвания напълно опровергават  тези твърдения. Най-пресен пример за това е изследването на БАН, представено от доц. Г. Бърдаров на пресконференция проведена на 18 октомври 2018 г. Чрез проследяване на демографските тенденции в България от началото на ХХІ век, т.е. за последните 18 години, се прави прогноза за  следващото десетилетие. В изследването се подчертава, че най-големия проблем за страната е изключително бързото намаляване на държавно български етнос, образуващия - с един милион, наред с увеличаването на т.н. „ромски”, който към 2050 г. ще достигне 1.3 милиона души, както и във възрастовата структура на населението. Прогнозата е, че само след 12 години от картата на България ще бъдат заличени 20 % от селата, понеже ще останат без нито един жител и по същество 60% от територията ще бъде обезлюдена. Като най-застрашени се очертават населените места в пограничните и планинските райони.  Основната част от населението ще бъде концентрирано в 6 големи града: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Тук ще добавя своя спомен от прогнозите в плана Ран-Ът, а по-късно на ЦРУ, че населението ще се „стопи” до около 5 милиона души, съсредоточено най-вече в няколко града, а в страната ще вилнеят цигански банди, поради което придвижването ще се осъществява с въоръжена охрана ?!....

16.10.2018 г.

ОТ ОЦЕЛЯВАНЕ КЪМ ОСМИСЛЯНЕ


Проф. Евгени ГИНДЕВ


Какво е съвременна България, ако излезем извън рамките на абстрактните разсъждения ? Корумпирана държава. Дискредитирана власт. Разделен народ, където от едната страна са бедните, гладните, онеправданите, левите и русофилите, а от другата „хубавците”, „интелегентните”, успелите, богатите, западниците, антикомунистите и русофобите. Няма общонационален лидер.Липсва общонационална идея. Липсва всичко, за което може да се изпитва национална гордост, а не срам. Няма личност, след която да тръгне народа и остатъците от армията. Нима някой наистина мисли, че при нужда хората ще тръгнат да защитават някакви символи, нямащи никакво реално съдържание ? Каква държава е тази, която основава своето бъдеще на европейските подаяния и се издържа за сметка на пенсионерите. Наистина ли има хора, които се надяват ЕС и НАТО да ни защитят и да ни помогнат в дни на върховни изпитания ?

 
 

16.10.2018 г.

СМОКИНОВИЯТ ЛИСТ НА КРИВОРАЗБРАНАТА ДЕМОКРАЦИЯ


Петко ПЕТКОВ


При своето слизане към Земята, Малкият принц на Антоан Дьо Сент Екзюпери пита краля на една планета може ли да заповяда на Слънцето да спре. „Мога, отговаря кралят, но не бива да се отдават неразумни заповеди“. Погледнати от този ъгъл, директивите, нормите, критиките и ултиматумите, с които ЕК засипва някои от страните членки на ЕС, са също толкова неразумни, колкото и опитът да се спре небесното ни светило.



страница: 1  2  ...  46  47 
24.06.2008 г.

Революция на рододендроните

Румен ВОДЕНИЧАРОВ

 

През далечната 1980 г. българските алпинисти насочиха поглед към хималайските осемхилядници. 1300-годишнината на българската държава трябваше да бъде отбелязана с изкачване на един от най-високите върхове на земята - Лхоце (8511 м). Националната експедиция през 1981 г. беше предшествана от разузнаване, което извършихме с майсторите на спорта Христо Проданов и Методи Савов.
Когато през март 1980 г. кацнахме в загадъчното хималайско кралство, станахме свидетели на странни демонстрации. По това време свещените крави и велорикшите бяха повече от автомобилите и големите улици около кралския дворец бяха свободни. Демонстрантите се движеха в индийска нишка по осевата линия с превръзка на устата... “Тихите” демонстрации се оказаха в подкрепа на многопартийната демокрация, която беше просъществувала само 10 години (1950-1960), след което кралят Махендра разпуснал политическите партии, прогонил половината лидери в Индия, а останалата половина тикнал в затвора. Безпартийната демокрация за 20 години беше направила от Непал рай за туристи и хипита, но в същото време не можа да придвижи държавата от последното място по жизнен стандарт в Азия. Народът негодуваше, но на всеки ъгъл стоеше армията с плетени щитове и бамбукови тояги.

 

Референдумът “Безпартийна или многопартийна демокрация” по време на нашата разузнавателна експедиция бе спечелен от краля и монархистите с един прост трик - в последния момент младежите от 18 до 21 години бяха лишени от избирателно право. Бамбуковите тояги на армията осигуриха още 10 години абсолютна власт на краля Бирендра, който все пак беше почитан от поданиците си, бидейки освен образован владетел и инкарнация на хиндуисткия бог Вишну.
Дали повлиян от ”нежните революции” в Европа или от други съображения, през 1990 г. кралят Бирендра възстанови многопартийната демокрация и остави десетките партии да се боричкат за изпълнителната власт. Естествено беше в най-бедната страна левите партии да влязат във властта. Те обаче бяха както и левите в Европа - на кръстопът: да отричат едрата частна собственост, или да възприемат китайския модел и компромиса за коалиране с други партии. В резултат на идеологически препирни комунистическите партии в Непал сега са 5 на брой (все пак по-малко отколкото у нас) и всяка от тях претендира, че ще строи социализъм, но... по непалски път.
През 1994 г. една от комунистическите партии се разцепва на две крила, едното от които се назовава Комунистическа партия на Непал (Маоисти). Всъщност те са толкова маоисти, колкото нашите войводи от ВМРО са “вътрешни” и “революционни”. Но мотивацията им за борба се базира на сентенцията на Мао Це Дун, че “Властта израства върху буре с барут”. Не минават и две години и малката партия зарязва митингите и на 13.02.1996 г. започва “войната на народа” за сваляне на краля и установяване на република. Бурните събития за смяна на политическата система родиха нови лидери - Прачандра и Бабурам Батарай. Те се радват на огромен авторитет, но харизмата им е подплатена със сериозно образование. Председателят Прачандра (революционно име, което значи “Ужасният”) е аграрен специалист, а Батарай е архитект. Те поемат риска да оглавят партизански действия срещу кралската армия, която е известна със своята дисциплина и твърдост. Гражданската война е с ниска интензивност. Маоистите не безпокоят големите градове и тераите в индийската низина, но контролират планинските райони на запад от Даулагири и постепенно завладяват и зони на изток. Въоръжени с калашници и РПГ-та бунтовниците представляват сериозна сила. За 10 години от двете страни загиват около 13 000 души. Впрочем толкова загинаха и по шосетата на България. “Като не щете мира - на ви секира!”- казваха маоистите, чувствайки народната подкрепа.
Младежта на Непал е с тях, а те са мнозинството. Когато бащите им протестираха мълчаливо срещу 240-годишната монархия, непалците бяха 13 милиона. Сега пъстрото откъм етноси население е вече 26 милиона и стотици хиляди изразяват волята си с пълно гърло. Всички те са родени след първия референдум в 1980 г.
Загадка остава въоръжаването и обучението на 20-хилядната армия на маоистите. Казват, че военни инструктори са станали бивши професионални войници, служили в гуркските полкове на индийската и английската армии. Естествено зад такава силна бунтовническа армия трябва да търсим велика сила. Но Китай не подкрепя открито т.нар. маоисти. Индийското правителство също има резерви. Подкрепата изглежда идва все пак от юг, от четирите индийски щата, в които аналогични комунистически партии имат и сили, и средства.
Че дните на монархията са преброени, стана ясно след фаталната за кралското семейство 2001 г., когато един от наследниците, принц Дипендра, в умопомрачение, избива 8 нейни члена и се самоубива. Властта се заграбва от третия брат Ганендра - личност отблъскваща и арогантна. През 2005 г. той установява абсолютнна власт, но съзнава, че процесът е необратим и на следващата година скланя да предаде мирно властта на т.нар. ОСП (Обединение на седемте партии). Така от 2006 г. кралят е лишен от власт и старият парламент от 1999 г. обявява страната за демократична и светска република.
Младата република се нуждае от нова конституция и ново Велико народно събрание, което да я изготви. 2007 година минава в безуспешни опити да се проведат демократични избори. Тук-таме все още се стреля и се пукат глави. Маоистите за по-сигурно не бързат да се разоръжават, даже искат тяхната 20-хилядна армия да остане като паравоенна структура на националната армия. Другите партииу вкл. комунистическите, естествено, не са съгласни и обвиняват въоръжената партия CPN (М), че иска да установи нова диктатура.
Най-после на 10 април т.г. , когато склоновете на Хималаите почервеняват от цветовете на рододендроните, в присъствие на 1000 военни наблюдатели и 135 000 полицаи, се проведоха дългоочакваните избори. Инцидентите бяха незначителни и Индия, ЕС и САЩ ги признаха за демократични. Бившият американски президент Джими Картър сложи черешката върху тортата: “Вие проведохте едни честни избори и САЩ няма да разглеждат повече партията КПН (Маоисти) като терористична организация”.
Резултатът беше зашеметяващ - 40% от депутатите на новоизбрания парламент влизат с червеното знаме и символа сърп и чук. Пътят за историческата промяна беше открит. “Ние спечелихме една голяма битка, но предстои да спечелим войната” - заяви на митинга вторият човек на маоистите Бабурам Батарай.
Рододендроновата революция се осъществи с гласовете на 6.5 млн. непалски граждани от десетки етнически групи, които дадоха доверието си на бившите бунтовници. Сега от първата по брой парламентарна група ще се излъчи новият министър-председател и той без съмнение ще бъде лидерът на партията - другарят Прачандра ("Ужасният").
Дойде историческият ден. 601 депутати се събраха в Конгресния център Бирендра, заклеха се и прогласуваха за установяване на федерална република. Непоколебими монархисти се оказаха само 4 народни представители.
Народното ликуване беше спонтанно. Развели стотици червени знамена със сърп и чук, пеша и на мотоциклети хората изпълниха улиците и площадите и захласнати слушаха ораторите. Нямаше насилие, въпреки че бамбуковите дръжки на знамената са много удобни за източни бойни изкуства. Гледах тези радостни тълпи и си мислех дали и тях не ги очаква това, което сполетя нас българите, и дали и те няма да заменят безпартийната демокрация на краля с парламентарна диктатура на една въоръжена партия.
Проблемите около съставяне на първото републиканско правителство са многобройни. Още в първите дни на прехода лидерите затънаха в спора “Трябва ли партията победител в изборите да излъчи и премиер, и президент на републиката?”. Слава богу, маоистите, които си дават сметка за международната оценка на техния демократизъм, и бяха в началото непримирими, се отказаха от президентския пост, но не в полза на загубилите изборите Непалски конгрес и ОМЛ (Обединени марксисти-ленинисти). Постигна се и консенсус кралският дворец да не се взривява по примера на Бакърджиев и СДС, а да остане като Национален исторически музей.
Сваленият крал Ганендра бе заставен да напусне двореца и заяви на специална пресконференция, че “иска да остане в страната си и да работи за нейния просперитет”. Малко бяха тези, които му повярваха, за разлика от нашенците след същите изявления на мадридския изгнаник пред Кеворк Кеворкян преди 17 години. Бившият крал няма шансове да си върне дори една рододендронова горичка и загуби завинаги приватизираната от фамилията му титла “жив бог”. Той стана обикновен гражданин и ще трябва, като Остап Бендер след загубата на милиона, да се преквалифицира в “управдомы”.
Днес България е аналог на Непал в Евросъюза. Тя е затънала в корупция , бедност и простотия. Надеждата обаче умира последна. Това, което трябва да си припомнят нашите сънародници, е валидността и в 21 век на поговорката “Власт не се дава, власт се взима!”. Бедните селяни, жените и младежите на Непал извоюваха своята република. Те не я получиха даром, както ние демокрацията през 1989 г. Мълчанието в новия парламент в памет на хилядите, загинали в борбата, беше не една, а цели 3 минути.
Никога не съм бил комунист. Опитвам се обаче да си представя как биха се почувствали бившите комунисти, ако бяха на мое място сред морето от червени знамена в Катманду. Днес те безучастно наблюдават как лява вълна люлее половината Латинска Америка, как в Кипър избраха президент комунист и как в Непал печели партията на сърпа и чука. А те, свалили революционния си гард, продължават да дават гласовете си за измислени водачи като Б.Б., В.С. и кадет Рилски. А отново се появи и Г. Петрушев. Този път само за бизнес без бизнес блок. Жалко и срамно!
Големият мислител Александър Зиновиев преди 15 години написа статията “Коммунизм умер, да здравствует КОММУНИЗМ!” Уго Чавес (Венецуела), Ево Моралес (Боливия) и Прачандра (Непал) са на път да докажат верността на неговото предсказание. Идеята за социална справедливост се оказва безсмъртна.

 

Глобализацията и лудостта на Буш и неоконс в САЩ доведоха света до криза, коята едва сега започва и която трябва да отрезви доста мозъци, промити от Бареков, агент Алберт и техните събеседници. Вече не е нужно човек в България да е маоист за да изока като героя на Чудомир:
“20 години псевдодемокрация и застой стигат!”
“Вън търговците от храма!”
“Държавен съд за рушителите на съвременна България!”

 

"Нова Зора" - брой 25 - 24 юни 2008 г.

http://www.novazora.net/2008/issue25/story_08.html