Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки
19.07.2018 г.

НЕ ПРИВИКВАЙ С БОЛКАТА, НАРОДЕ!
Вдигни глава! И от Ада има изход!

 
• Слово на Минчо МИНЧЕВ, председател на ПП „Нова Зора”, пред делегатите на Третия редовен конгрес, проведен в София на 14 юли 2018 г.

 
Уважаеми делегати на Третия редовен конгрес на ПП “Нова Зора”

Уважаеми гости, приятели и симпатизанти, 

дами и господа,

 Днес е особен ден. В световната история тази дата, 14 юли, е свързана с красивия символ на победата над злото, на разрушаването на неговите устои, на разбиване на решетките и скъсване на тъмничните вериги на роба, на онеправдания, на потиснатия, на оскърбения и унижения. И столетие вече падането на Бастилията се свързва с възторжената надежда на вдъхновяващите принципи за свобода, братство и равенство. А когато три години по-късно пристигащите от Марсилия отряди на френската национална гвардия, тръгнали в защита на отечеството, запяват “Allons enfants de la patrie”, безсмъртните стихове на Роже де Лил сътворяват великото чудо на една нерушима сплав - съединението на порива на сърцето към свобода и извечната памет на кръвта, в която никога не умира любовта към отечеството. И както е казал войводата на българската национално-демократична революция Георги Сава Раковски, тя “превъзходи сичките световни добрини”.

17.07.2018 г.

ПОЛИТИЧЕСКА РЕЗОЛЮЦИЯ

 

Третият редовен конгрес на политическа партия “Нова Зора”

 

• като изразител на непреклонната воля на своите делегати, за които България винаги е била над всички и над всичко

• като обсъди тревожните процеси и обстоятелства в живота на българския народ

• като анализира геноцидно-изтребителния модел на политиката на българските наемници на чуждестранни интереси

• като разгледа цивилизационните похвати и перфидния инструментариум на съюзни, икономически, регионални, геостратегически и геополитически фактори с пряко въздействие в българската съдба, приема с единодушния вот на законно избраните свои представители на мнозинството от членовете на ПП “Нова Зора” настоящата политическа резолюция.


17.07.2018 г.

С ОТГОВОРНОСТ КЪМ БЪЛГАРИЯ И БЪДЕЩЕТО

Третият редовен конгрес на ПП “Нова Зора” може да бъде наречен исторически. На него единодушно и в условия на политически подем бяха приети новите политически ориентири на партията, бяха утвърдени новите политически принципи, представляващи съдържанието на новата политическа воля на партия “Нова Зора”.

169 делегати изслушаха и единодушно приеха с висока политическа оценка политическия доклад, прочетен от председателя Минчо Минчев, като израз на задълбочената оценка на ръководството на партията за днешното състояние на българското общество. Политическите принципи, управленските и геополитическите основания и изводи, които делегатите подкрепиха категорично, бяха огласени в Политическата резолюция на конгреса.

Третият редовен конгрес на партия “Нова Зора” постанови България да търси и намери своято място в преобразуващия се пред очите ни Европейски съюз. Волята на делегатите бе насочена към намирането на достойно и съобразено с българската национална специфика и интереси европейско обединение. ЕС досега бе един неуспешен опит за съединени европейски щати, и вече има всички изгледи да се превърне в една доброволна общност на свободни и суверенни държави.

17.07.2018 г.

КОНГРЕС НА ЕДИННАТА ПОЛИТИЧЕСКА ВОЛЯ
 
В събота, 14 юли т.г., в София се проведе Третият редовен конгрес на ПП “Нова Зора”. В зала 4 на Федерацията на научно-техническите дружества, на ул. “Раковски” 108, се събраха 169 делегати от общо избраните 179 от структурите на партията в цялата страна. 

В 10 часа председателят на партия “Нова Зора” Минчо Минчев откри конгреса и приветства гостите. От партиите в коалиция “БСП за България” присъстваха от БСП - Атанас Зафиров, член на Изпълнителното бюро и отговарящ за коалиционната политика и връзките с обществените организации, и Георги Ванев, от Комунистическа партия в България.

Като гости на конгреса присъстваха и други представители на левия и патриотичен сектор: “Социалистическа партия “Български път” бе представена от своя председател проф. д-р Ангел Димов; Движението за социален хуманизъм - от председателя Александър Радославов; Партия на българските комунисти - от Пеню Костадинов; и проф. Тодор Рашев - председател на Национално движение за спасение на Отечеството.

12.06.2018 г.

КАТО ЕДИН СТРАНДЖА ЗА ЦЯЛА ГЛАДНА БЪЛГАРИЯ

Зора

От трибуната на НС, след 11 месеца отсъствие, в отговор на въпрос за постигнатото в Москва, премиерът заяви, че това, което е трасирал президентът Радев, това е и постигнато. Нищо.
 
„Донякъде и аз нося вина за това напрежение в отношенията”, разкайваше се Бойко Борисов в Кремъл пред своя домакин, президента на Руската федерация Владимир Путин. Тоест, искаше да подскаже, че има други, по-виновни от него за застоя и дори отстъплението в руско-българските политически, икономически и културни връзки. Ако Путин го беше накарал да назове кои са тези грешници, сигурно щеше да посочи правителството на премиера Пламен Орешарски. Дали щеше да спомене тримата американски сенатори, начело с бившия военнопленник от „мръсната война” във Виетнам и бивш кандидат за президент на САЩ Джон Маккейн, не е известно. Неотдавна Маккейн беше опериран от тумор в мозъка, след което заяви, че не желае Доналд Тръмп да присъства на погребението му, ако и да са от една и съща партия – Републиканската. А тъкмо след срещата на Маккейн и другите двама американски сенатори с Пламен Орешарски последният обяви, че България спира всякакви дейности по газовия проект „Южен поток”, докато се отстранят противоречията с изискванията на Европейската комисия. Значи Еврокомисията е 

вторият голям виновник 

за това, че газовите потоци заобиколиха нашата страна. И вместо ЕС да получава руски природен газ от страна членка като България, той се самоосъди на благоволението и доброто настроение на властите в  Турция, която никога не е била част от европейската християнска цивилизация. На всичко отгоре Еврокомисията прояви върховно лицемерие, размахвайки пред България третия енергиен пакет, докато „Северен поток-1” и „Северен поток-2” се радват на специални изключения (т. нар. дерогации) от третия енергиен пакет, понеже газът, който тече, или ще тече по тях, е за Германия. 

страница: 1  2  ...  45  46 
24.06.2008 г.

Революция на рододендроните

Румен ВОДЕНИЧАРОВ

 

През далечната 1980 г. българските алпинисти насочиха поглед към хималайските осемхилядници. 1300-годишнината на българската държава трябваше да бъде отбелязана с изкачване на един от най-високите върхове на земята - Лхоце (8511 м). Националната експедиция през 1981 г. беше предшествана от разузнаване, което извършихме с майсторите на спорта Христо Проданов и Методи Савов.
Когато през март 1980 г. кацнахме в загадъчното хималайско кралство, станахме свидетели на странни демонстрации. По това време свещените крави и велорикшите бяха повече от автомобилите и големите улици около кралския дворец бяха свободни. Демонстрантите се движеха в индийска нишка по осевата линия с превръзка на устата... “Тихите” демонстрации се оказаха в подкрепа на многопартийната демокрация, която беше просъществувала само 10 години (1950-1960), след което кралят Махендра разпуснал политическите партии, прогонил половината лидери в Индия, а останалата половина тикнал в затвора. Безпартийната демокрация за 20 години беше направила от Непал рай за туристи и хипита, но в същото време не можа да придвижи държавата от последното място по жизнен стандарт в Азия. Народът негодуваше, но на всеки ъгъл стоеше армията с плетени щитове и бамбукови тояги.

 

Референдумът “Безпартийна или многопартийна демокрация” по време на нашата разузнавателна експедиция бе спечелен от краля и монархистите с един прост трик - в последния момент младежите от 18 до 21 години бяха лишени от избирателно право. Бамбуковите тояги на армията осигуриха още 10 години абсолютна власт на краля Бирендра, който все пак беше почитан от поданиците си, бидейки освен образован владетел и инкарнация на хиндуисткия бог Вишну.
Дали повлиян от ”нежните революции” в Европа или от други съображения, през 1990 г. кралят Бирендра възстанови многопартийната демокрация и остави десетките партии да се боричкат за изпълнителната власт. Естествено беше в най-бедната страна левите партии да влязат във властта. Те обаче бяха както и левите в Европа - на кръстопът: да отричат едрата частна собственост, или да възприемат китайския модел и компромиса за коалиране с други партии. В резултат на идеологически препирни комунистическите партии в Непал сега са 5 на брой (все пак по-малко отколкото у нас) и всяка от тях претендира, че ще строи социализъм, но... по непалски път.
През 1994 г. една от комунистическите партии се разцепва на две крила, едното от които се назовава Комунистическа партия на Непал (Маоисти). Всъщност те са толкова маоисти, колкото нашите войводи от ВМРО са “вътрешни” и “революционни”. Но мотивацията им за борба се базира на сентенцията на Мао Це Дун, че “Властта израства върху буре с барут”. Не минават и две години и малката партия зарязва митингите и на 13.02.1996 г. започва “войната на народа” за сваляне на краля и установяване на република. Бурните събития за смяна на политическата система родиха нови лидери - Прачандра и Бабурам Батарай. Те се радват на огромен авторитет, но харизмата им е подплатена със сериозно образование. Председателят Прачандра (революционно име, което значи “Ужасният”) е аграрен специалист, а Батарай е архитект. Те поемат риска да оглавят партизански действия срещу кралската армия, която е известна със своята дисциплина и твърдост. Гражданската война е с ниска интензивност. Маоистите не безпокоят големите градове и тераите в индийската низина, но контролират планинските райони на запад от Даулагири и постепенно завладяват и зони на изток. Въоръжени с калашници и РПГ-та бунтовниците представляват сериозна сила. За 10 години от двете страни загиват около 13 000 души. Впрочем толкова загинаха и по шосетата на България. “Като не щете мира - на ви секира!”- казваха маоистите, чувствайки народната подкрепа.
Младежта на Непал е с тях, а те са мнозинството. Когато бащите им протестираха мълчаливо срещу 240-годишната монархия, непалците бяха 13 милиона. Сега пъстрото откъм етноси население е вече 26 милиона и стотици хиляди изразяват волята си с пълно гърло. Всички те са родени след първия референдум в 1980 г.
Загадка остава въоръжаването и обучението на 20-хилядната армия на маоистите. Казват, че военни инструктори са станали бивши професионални войници, служили в гуркските полкове на индийската и английската армии. Естествено зад такава силна бунтовническа армия трябва да търсим велика сила. Но Китай не подкрепя открито т.нар. маоисти. Индийското правителство също има резерви. Подкрепата изглежда идва все пак от юг, от четирите индийски щата, в които аналогични комунистически партии имат и сили, и средства.
Че дните на монархията са преброени, стана ясно след фаталната за кралското семейство 2001 г., когато един от наследниците, принц Дипендра, в умопомрачение, избива 8 нейни члена и се самоубива. Властта се заграбва от третия брат Ганендра - личност отблъскваща и арогантна. През 2005 г. той установява абсолютнна власт, но съзнава, че процесът е необратим и на следващата година скланя да предаде мирно властта на т.нар. ОСП (Обединение на седемте партии). Така от 2006 г. кралят е лишен от власт и старият парламент от 1999 г. обявява страната за демократична и светска република.
Младата република се нуждае от нова конституция и ново Велико народно събрание, което да я изготви. 2007 година минава в безуспешни опити да се проведат демократични избори. Тук-таме все още се стреля и се пукат глави. Маоистите за по-сигурно не бързат да се разоръжават, даже искат тяхната 20-хилядна армия да остане като паравоенна структура на националната армия. Другите партииу вкл. комунистическите, естествено, не са съгласни и обвиняват въоръжената партия CPN (М), че иска да установи нова диктатура.
Най-после на 10 април т.г. , когато склоновете на Хималаите почервеняват от цветовете на рододендроните, в присъствие на 1000 военни наблюдатели и 135 000 полицаи, се проведоха дългоочакваните избори. Инцидентите бяха незначителни и Индия, ЕС и САЩ ги признаха за демократични. Бившият американски президент Джими Картър сложи черешката върху тортата: “Вие проведохте едни честни избори и САЩ няма да разглеждат повече партията КПН (Маоисти) като терористична организация”.
Резултатът беше зашеметяващ - 40% от депутатите на новоизбрания парламент влизат с червеното знаме и символа сърп и чук. Пътят за историческата промяна беше открит. “Ние спечелихме една голяма битка, но предстои да спечелим войната” - заяви на митинга вторият човек на маоистите Бабурам Батарай.
Рододендроновата революция се осъществи с гласовете на 6.5 млн. непалски граждани от десетки етнически групи, които дадоха доверието си на бившите бунтовници. Сега от първата по брой парламентарна група ще се излъчи новият министър-председател и той без съмнение ще бъде лидерът на партията - другарят Прачандра ("Ужасният").
Дойде историческият ден. 601 депутати се събраха в Конгресния център Бирендра, заклеха се и прогласуваха за установяване на федерална република. Непоколебими монархисти се оказаха само 4 народни представители.
Народното ликуване беше спонтанно. Развели стотици червени знамена със сърп и чук, пеша и на мотоциклети хората изпълниха улиците и площадите и захласнати слушаха ораторите. Нямаше насилие, въпреки че бамбуковите дръжки на знамената са много удобни за източни бойни изкуства. Гледах тези радостни тълпи и си мислех дали и тях не ги очаква това, което сполетя нас българите, и дали и те няма да заменят безпартийната демокрация на краля с парламентарна диктатура на една въоръжена партия.
Проблемите около съставяне на първото републиканско правителство са многобройни. Още в първите дни на прехода лидерите затънаха в спора “Трябва ли партията победител в изборите да излъчи и премиер, и президент на републиката?”. Слава богу, маоистите, които си дават сметка за международната оценка на техния демократизъм, и бяха в началото непримирими, се отказаха от президентския пост, но не в полза на загубилите изборите Непалски конгрес и ОМЛ (Обединени марксисти-ленинисти). Постигна се и консенсус кралският дворец да не се взривява по примера на Бакърджиев и СДС, а да остане като Национален исторически музей.
Сваленият крал Ганендра бе заставен да напусне двореца и заяви на специална пресконференция, че “иска да остане в страната си и да работи за нейния просперитет”. Малко бяха тези, които му повярваха, за разлика от нашенците след същите изявления на мадридския изгнаник пред Кеворк Кеворкян преди 17 години. Бившият крал няма шансове да си върне дори една рододендронова горичка и загуби завинаги приватизираната от фамилията му титла “жив бог”. Той стана обикновен гражданин и ще трябва, като Остап Бендер след загубата на милиона, да се преквалифицира в “управдомы”.
Днес България е аналог на Непал в Евросъюза. Тя е затънала в корупция , бедност и простотия. Надеждата обаче умира последна. Това, което трябва да си припомнят нашите сънародници, е валидността и в 21 век на поговорката “Власт не се дава, власт се взима!”. Бедните селяни, жените и младежите на Непал извоюваха своята република. Те не я получиха даром, както ние демокрацията през 1989 г. Мълчанието в новия парламент в памет на хилядите, загинали в борбата, беше не една, а цели 3 минути.
Никога не съм бил комунист. Опитвам се обаче да си представя как биха се почувствали бившите комунисти, ако бяха на мое място сред морето от червени знамена в Катманду. Днес те безучастно наблюдават как лява вълна люлее половината Латинска Америка, как в Кипър избраха президент комунист и как в Непал печели партията на сърпа и чука. А те, свалили революционния си гард, продължават да дават гласовете си за измислени водачи като Б.Б., В.С. и кадет Рилски. А отново се появи и Г. Петрушев. Този път само за бизнес без бизнес блок. Жалко и срамно!
Големият мислител Александър Зиновиев преди 15 години написа статията “Коммунизм умер, да здравствует КОММУНИЗМ!” Уго Чавес (Венецуела), Ево Моралес (Боливия) и Прачандра (Непал) са на път да докажат верността на неговото предсказание. Идеята за социална справедливост се оказва безсмъртна.

 

Глобализацията и лудостта на Буш и неоконс в САЩ доведоха света до криза, коята едва сега започва и която трябва да отрезви доста мозъци, промити от Бареков, агент Алберт и техните събеседници. Вече не е нужно човек в България да е маоист за да изока като героя на Чудомир:
“20 години псевдодемокрация и застой стигат!”
“Вън търговците от храма!”
“Държавен съд за рушителите на съвременна България!”

 

"Нова Зора" - брой 25 - 24 юни 2008 г.

http://www.novazora.net/2008/issue25/story_08.html