Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки
27.11.2018 г.

ЗЕМЕДЕЛСКАТА ЗЕМЯ НА БЪЛГАРИЯ НЕ Е СТОКА. ТЯ Е ДЪРЖАВНА ТЕРИТОРИЯ!

Тодор ПРЕДОВ

Около 20 октомври 2018 г. в продължение на няколко дни българска правителствена делегация,  ръководена от г-н Б. Борисов премиер на Република България посети Обединените арабски емирства и Египет. В състава на делегацията влизаха и г-ж Екатерина Захариева – министър на външните работи и г-н Владислав Горанов – министър на финансите. Съобщенията в медиите за целта на посещенията бе охарактеризирана най-общо като укрепване и развитие на двустранните отношения, разширяване на  икономическите връзки,  борбата с тероризма и пр. Конкретни договорености не бяха оповестени, подписани конкретни договори и споразумения не станаха достояние на широката общественост. Както се казва, „всяко чудо за три дена”! Месец по-късно бе вдигната частично завесата за посещението от Н.Пр. Мериям бинт Мохамед Сайед – Ал Мхейри, принцеса, а от м.октомври 2017 г. министър за продоволствената сигурност на емирствата. Това се случи в интервюто дадено на журналистката г-жа Ирина Цонева, излъчено по БНТ на 19.11.2018 г. в централните новини. Нейното посещение  у нас е продължение на  разговорите на най-високо ниво между премиера Б. Борисов и  престолонаследника на Абу Даби принц Зайед, по темата храни и сигурност. В интервюто принцесата заявява: „Продоволствената сигурност за която отговарям е сред националните приоритети на ОАЕ. Ние внасяме 90% от  храните си, не сме богати на  водни ресурси и обработваеми земи и затова имаме интерес от диверсификация на източниците и трябва да работим с повече страни. В тази връзка разглеждаме България като страна с огромен потенциал, защото Вие  сте известни с вашите  изключително вкусни и здравословни храни.”. На обширния въпрос на журналистката: Вие със сигурност сте запозната с идеята на премиера за така наречените хранителни хъбове на Балканите, където с общи усилия и от останалите страни в региона могат да се  предложат работещи проекти в земеделието, животновъдството и производството на храни, които да заинтригуват и ОАЕ ?, Н.Пр. Мериям ал Мхейри отговаря: „ За мен Балканският регион е като фризерът на Европа. Вие имате плодородна земя, много възможности за производство на храни. Огромен потенциал виждам и във вашите стопанства за производство на шафран, продукт който ние  консумираме много. Имате висококачествено животновъдство, което представлява интерес за нас, произвеждате и изключително розово масло, ние пък обичаме  парфюмите, за част от които  това масло е продукт. Така, че  един скорошен двустранен бизнес форум би дал широка платформа за обсъждане на конкретни проекти”. В интервюто  Н.Пр. Мериям ал Мхейри  посочва още, че ОАЕ имат интерес към закупуване на земеделска земя в България и заявява, че  България  също би била заинтересована от такава инвестиция. Освен това изтъква, че има сериозен потенциал в развитието на двустранните отношения в областта на туризма.


20.11.2018 г.

ПОСЯГАТ НА ВЕЧНИЯ НАЦИОНАЛЕН СИМВОЛ – „ШИПКА“

О.з. полк. Георги Й. ГЕОРГИЕВ

О.з. полк. Георги Й. ГеоргиевПрез 2007 г. в три поредни броя на столичен седмичник и в един регионален вестник се разгърна дискусия за името на връх Шипка. След моята статия „Символ на свободата“ бе поместено противоположно становище от Стойко Стойков и Георги Чорчопов. Отговорих им със статията „Шипка не се измерва в метри“. 

Великият Иван Вазов пише знаменитото стихотворение „Опълченците на Шипка“ през 1883 г. Той добре знае, че най-високия връх се нарича Свети Никола. Преди да възкликне: „О,Шипка!“ неговата талантлива ръка е написала 28 неповторими поетични стихоредове. Да си припомним: „...в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди...“ И още: „…там нейде навръх планината, що небето синьо крепи с рамената“. И защото „в Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей и в нашта исторья кат легенда грей, едно име ново, голямо, антично...“

13.11.2018 г.

КАКВА ТИ НОСТАЛГИЯ! – ТА НИЕ ИЗЧЕЗВАМЕ


Тодор ПРЕДОВ


 В почти  всички български средства за масова информация, наред с повсеместното затъмнение на реалните проблеми пред обществото и държавата, дезинформацията, фалшивите новини, цензурата и самоцензурата на журналистите, често се застъпва тезата, че  отделните примери и резултатите от предишния социалистически период до 10 ноември 1989 г. са резултат на …носталгия по едно отминало време. Но безпристрастните резултати от статистическите данни на сериозните научни изследвания напълно опровергават  тези твърдения. Най-пресен пример за това е изследването на БАН, представено от доц. Г. Бърдаров на пресконференция проведена на 18 октомври 2018 г. Чрез проследяване на демографските тенденции в България от началото на ХХІ век, т.е. за последните 18 години, се прави прогноза за  следващото десетилетие. В изследването се подчертава, че най-големия проблем за страната е изключително бързото намаляване на държавно български етнос, образуващия - с един милион, наред с увеличаването на т.н. „ромски”, който към 2050 г. ще достигне 1.3 милиона души, както и във възрастовата структура на населението. Прогнозата е, че само след 12 години от картата на България ще бъдат заличени 20 % от селата, понеже ще останат без нито един жител и по същество 60% от територията ще бъде обезлюдена. Като най-застрашени се очертават населените места в пограничните и планинските райони.  Основната част от населението ще бъде концентрирано в 6 големи града: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Тук ще добавя своя спомен от прогнозите в плана Ран-Ът, а по-късно на ЦРУ, че населението ще се „стопи” до около 5 милиона души, съсредоточено най-вече в няколко града, а в страната ще вилнеят цигански банди, поради което придвижването ще се осъществява с въоръжена охрана ?!....

16.10.2018 г.

ОТ ОЦЕЛЯВАНЕ КЪМ ОСМИСЛЯНЕ


Проф. Евгени ГИНДЕВ


Какво е съвременна България, ако излезем извън рамките на абстрактните разсъждения ? Корумпирана държава. Дискредитирана власт. Разделен народ, където от едната страна са бедните, гладните, онеправданите, левите и русофилите, а от другата „хубавците”, „интелегентните”, успелите, богатите, западниците, антикомунистите и русофобите. Няма общонационален лидер.Липсва общонационална идея. Липсва всичко, за което може да се изпитва национална гордост, а не срам. Няма личност, след която да тръгне народа и остатъците от армията. Нима някой наистина мисли, че при нужда хората ще тръгнат да защитават някакви символи, нямащи никакво реално съдържание ? Каква държава е тази, която основава своето бъдеще на европейските подаяния и се издържа за сметка на пенсионерите. Наистина ли има хора, които се надяват ЕС и НАТО да ни защитят и да ни помогнат в дни на върховни изпитания ?

 
 

16.10.2018 г.

СМОКИНОВИЯТ ЛИСТ НА КРИВОРАЗБРАНАТА ДЕМОКРАЦИЯ


Петко ПЕТКОВ


При своето слизане към Земята, Малкият принц на Антоан Дьо Сент Екзюпери пита краля на една планета може ли да заповяда на Слънцето да спре. „Мога, отговаря кралят, но не бива да се отдават неразумни заповеди“. Погледнати от този ъгъл, директивите, нормите, критиките и ултиматумите, с които ЕК засипва някои от страните членки на ЕС, са също толкова неразумни, колкото и опитът да се спре небесното ни светило.



страница: 1  2  ...  46  47 
24.06.2008 г.

Изборите в България:
Форсмажорни, мажоретни или мажоритарни?

Людмил НЕДЯЛКОВ

Достатъчно време измина от интервюто на президента Георги Първанов във в. „Труд” и изявлението му по Би Ти Ви, за да схванат политическите играчи за кого и за какво бие камбаната.
Със споменатите изяви президентът постави сериозни въпроси, например за назначаването на премиерските съветници в бордовете на предприятия и тяхното поставяне над легитимните органи в партията и институцията; за регистрирането и финансирането на политическите партии; за необходимостта от кардинална реформа в политическата и в частност в избирателната система в страната; за критичния доклад на Европейската комисия; за купуването на гласове и наглостта на мутрите, които се движат с охрани като американските президенти и т.н.
Удивително е, че само част от оценките и препоръките на Първанов бяха одобрени от „политическия елит”, докато повечето бяха посрещнати на нож. Не само от страна на някои опозиционни политици, политолози и жреци на свободното слово, а и от собствената му БСП, председателят на която лично той бе посочил. Първанов обвини партиите в саботаж на изборната реформа и по същество бе прав. Остава само да се обясни на какво се дължи този саботаж.
В същото време, докато президентът даваше интервю за в. „Труд”, премиерът се стягаше за командировка в САЩ, а когато президентът се появи в предаването на Бареков по Би Ти Ви (18.06.2008 г.), Станишев вече беше в Ню Йорк. От далечна Америка премиерът даде да се разбере, че се е запознал с казаното от Първанов, но откликна многозначително на президентската покана за диалог: диалог на четири очи - да, но не и публично обсъждане на повдигнатите въпроси. При завръщането си от САЩ премиерът щял да разговаря с Първанов за реформата, но щял да му докладва и за резултатите от своята визита, които били „извънредно полезни за България”.

 

Буш бил поздравил българското правителство за напредъка в борбата му с корупцията - своеобразен политически контрапункт на очаквания остро критичен доклад на Европейската комисия (ЕК) по същата тема. Ето как премиерът косвено натри носа на бюрократите в Брюксел и на самия президент на България.
Очевидно подготвен за този обрат, Първанов побърза да разсее слуховете за конфликт със Станишев, като заяви, че били приятели. И че той, Първанов, бил за запазване на политическата стабилност и това правителството да си довърши мандата. На „Позитано" 20 Ивелин Николов вече бе припомнил на бившия си председател, че след изтичането на втория му президентски мандат може да се върне в Института по история на БАН. С други думи, три години преди края на мандата му за Николов и компания Първанов е политически труп! Как си позволява той да критикува новия любим вожд Станишев?
Разбира се, не е в стила на Столетницата да вади на показ вътрешните си крамоли. Немалко нейни активисти биха дали мило и драго това прехвърчане на искри между стария и новия председател на партията да го няма, или да си остане под килима, но станалото, станало. Надяваме се, че „червените” няма да стигнат дотам да горят портретите на президента, както сините го сториха с портретите и книгите на Желю Желев. Няма как те да отрекат и рационалността на неговото настояване Законът за изборите на народни представители да се приеме навреме, а не в последния час, и да включва засилен мажоритарен елемент. От формалното съгласие с доводите на Първанов, до реализирането на тази идея обаче, има да се извърви дълъг път. Дори БСП да приеме варианта с изцяло мажоритарен вот, без съгласието на останалите съдружници в коалиционното управление този вот няма как да види бял свят. Друг е въпросът, че дори Столетницата не може да издигне достатъчно познати и уважавани от електората личности, които да спечелят вота в съответните избирателни райони - 30 или 18, все тая. „Старите муцуни” в Народното събрание са омръзнали на хората и за тях са просто „съдружници в престъплението” на всички управлявали ни в годините на прехода. Искат или не, след като са мълчали за провалите и на това правителство, те ще носят на гърба си всички негативи и омрази у хората спрямо „политическия елит”. Ако евентуалните „нови лица” бъдат предложени и препоръчани от същия този „елит”, те ще срещнат само недоверие и презрение. Точно затова по време на общинските избори на редица места през последните години БСП заставаше зад независими кандидати. Понякога в странно съгласие с уж алтернативните СДС, ДСБ или ГЕРБ.
До същите хватки прибягваха и други партии. Ако бъде въведен изцяло мажоритарен вот, партии като НДСВ, ДСБ и СДС могат да останат без представители в НС, което е равносилно на политическо самоубийство. Те страдат не толкова от неизвестността на потенциалните си кандидат-депутати, колкото от лошата им известност. Представете си например „Негово Величество” Симеон Сакскобургготски да се бори за място в НС с някой, който не е реституирал като него „царски имоти”, заграбвайки незаконно 5000 дка гори. Защото през 1991 г. в интервю за „Всяка неделя” Кобургът уверяваше, че нямал никакви материални, имуществени претенции към България. Днес не само си реституира „ония” имоти, но и съди държавата за двореца „Кричим”. Понеже държавата не съди него. Кога да му „верваме”?
Не, много малко днешни депутати и министри биха могли да излъжат електората при мажоритарен вот. Съзнавайки безнадеждността на тази кауза, от БСП лансират идеята за смесена система с мажоритарен елемент, а от НДСВ настояват за „преференциален елемент”, който уж бил подобен на мажоритарния. Демек, ако на избирателите се даде възможност да пренареждат съответните партийни листи в деня на изборите, това било „засилен мажоритарен елемент”. Нали мажоритарните кандидати щели пак да се посочват от партийните централи? Съчетаването на пропорционалните листи с издигане на мажоритарни кандидати в някои райони щяло да ни върне към двуполюсния модел. То удряло по малките партии. Значи НДСВ е малка партия! „Жълтият” Минчо Спасов отхвърли шикалкавенето на колегите си, напомняйки, че Стамболийски е спечелил изборите с напълно мажоритарен вот, след което установил селска диктатура и предизвикал военния преврат на 9 юни 1923 г. Така че да се пазим от мажоритарен вот. Още повече че той нямало да реши проблема с купуването на гласове, в което, разбира се, е прав и това е практика, срещу която се обявяват всички политически партии. Не защото са против да се печелят гласове по всички възможни начини, а защото са разбрали, че бизнесът вече не ще да плаща на посредници, а посяга направо към властта.
Така наречените бизнеспартии и коалиции, създавани засега само за общинските избори, са прецедент, който наистина застрашава „политическия елит”. Първо, защото ще намалеят „даренията” за партиите от страна на бизнеса; второ, защото купувачите на гласове все пак дават нещо на техните притежатели, докато другите партии ги „хранят дор до гроба, само със надежди голи”.
Спомнете си за предизборните обещания на Симеон Сакскобургготски през 2001 г. и тези на другарката Емилия Масларова през 2005 г, сравнете ги с днешната „социална” политика и ще разберете защо народът намрази политиката и политиците. Ако Столетницата кандиса на някаква форма на мажоритарен вот, най-вероятно тя ще бъде пропорционално мажоритарна. Както каза президентът Първанов, едно „намигане” към електората с 30 мажоритарни депутати не е излишно. Друг е въпросът дали това е „намигане” или завързване очите на избирателите, което на майчиния език на ДПС се нарича „гьозбааджилък” (не „гьозбояджилък”, което означава „боядисване на очите”). Но дори и ограниченият мажоритарен вот ще бъде отхвърлен от НДСВ. А защо не и от ДПС, което чудесно се обслужва и от досегашната система на гласуване. От там се опасяват, че мажоритарните депутати можели да се държат като „свободни електрони” и да подкопаят стабилността в парламента. Свободни от партийните вождове, разбира се. Нали обаче дори и във футбола не сменят схемата на игра, когато мачът се развива „правилно”?!
Друг е въпросът, че и пропорционалната система не гарантира вождовете срещу отцепници като тези от БНД на Николай Свинаров, или групата на „независимите” депутати. Но такива явления в ДПС са почти невъзможни: обръчът от „приятелски фирми” се контролира еднолично от Доган. Да видим как Бате Бойко ще събори „Догановите сараи” в Бояна...
Партия ГЕРБ също не може да подкрепи мажоритарния вот, понеже освен неформалния си лидер Бойко Борисов и още няколко лица, няма други ярки фигури, които да влязат в очите на избирателите. Провалът на генерал Ваньо Танов на изборите за кмет в Русе е показателен за това, че Бойко Борисов не може да прелива от своя имидж, доколкото въобще го има. Освен това ГЕРБ все още няма изградени местни структури в цялата страна. Феноменът с НДСВ от 2001 г., тоест спечелването на избори без местни партийни структури, няма да се повтори. Пък и хората още не са забравили, че Борисов беше бодигард на „Царя” и главен секретар на МВР по време на неговото правителство. Когато Борисов се бореше за кметския стол в София, писах, че той се е превърнал от резервен в основен играч на СКГ и смятам, че това важи и за тези избори.
Що се отнася до партия „Атака”, тя също не гъмжи от уважавани личности, но парадира с готовността си за мажоритарни избори. Волен Сидеров заяви още, че част от предложените от Първанов поправки, засягащи регистрирането на партиите, съществуват и сега и просто трябва контрол при спазването им. Той подкрепял ограничението за регистрирани структури минимум в две трети от общините за участие в парламентарни и местни избори. Така щели да участват само „доказали се партии в национален план”, а не измислени само за едни местни избори. За разлика от него Стефан Софиянски от БНС смята тези предложения за „антидемократични”. Понеже не са изгодни за формацията, в която се е приютил бившият зелен седесар, християндемократ, вожд на ССД, софийски градоначалник и наблюдател в Европарламента. Отношението на ДСБ към повдигнатите от Първанов въпроси бе изразено от Нено Димов така: „Предложенията на президента щяха да звучат добре, ако не бяха негови”. Тоест, не са важни идеите, а кой ги развива. Затова няма как всички да приемат и вижданията на Първанов за въвеждане на ред и прозрачност във финансирането на политическите партии. Особено идеята за прекратяване на даренията за партиите от юридически лица, за създаване на публичен регистър на физическите лица, „дарители” на партиите, както и за въвеждане на таван на даренията.

 

Накрая недоволството на Първанов от протакането на промените в изборното законодателство, в което той вижда „вкопчване и на управляващите, и на опозицията в сегашното статукво” е същинско сваляне на маските на политическите шмекери. Това те няма да му простят никога!
Най-остро реагираха на президентските предложения „имиджмейкърите” - рекламните, социологическите и пиар агенциите, които Първанов предложи да бъдат вкарани в публичен регистър. За да не се перат чрез тях „голяма част от парите в политиката”, както досега. Търпи ли се такава „обида"? От името на всички засегнати проговори Максим Бехар, който от телевизионния екран взе да обяснява как някой подвел президента. Очакваме „да изокат” и Андрей Райчев, и Кольо Колев...
Излиза, че най-заинтересувани от смяната на политическия модел и избирателната система са президентът Първанов и... извънпарламентарните партии. Първият, понеже няма право на трети мандат; вторите, понеже нямат шанс да влязат в НС при каквато и да е система на гласуване. Важното е да покажат, че в тях нещо шава.
Що се отнася до истински патриотичните политически формации, без съответно финансово рамо и без равностойно медийно присъствие, шансът им да бъдат чути от избирателите е малък. От опит глава не боли, но един пореден неуспех може да обезсърчи и най-верните им симпатизанти.
След лумпенизацията на „Атака” неизкушените в политиката избиратели ще станат по-предпазливи и недоверчиви. За жалост патриотите не могат да им предложат друго освен почтеност. Тя обаче не се яде веднага, а оскотелите от сиромашията искат „незабавно и несимволично” повишаване на жизненото си равнище. Тоест, онова, с което „Н.В.” ги прилъга през 2001 г. Който им обещае подобно „оправяне” в кратки срокове, е или политически демагог, или политически авантюрист и самоубиец. Царското НДСВ е политически покойник, но втора „Атака” ще ни дойде много!
Както се казва, низините не искат да живеят по старому, а върховете не могат да управляват по новому.
Сиреч, прозрачно, честно, без кражби, лъжи и демагогии. И с преклонение пред волята на суверена, а не пред тази на поредния нов голям брат, бил той от Брюксел или от Вашингтон. А погледнете какво направи нашият премиер малко преди да получи критичния доклад на ЕК, запраши за САЩ! Дали една среща с американския еврейски конгрес и с Джордж Буш ще накара ЕК да смекчи критиките си към София? Или напротив, още повече ще я озлоби? Живе щем, види щем!
Може би президентът Първанов е научил какво е съдържанието на този доклад, но дали Станишев вече не е отписал еврофондовете? За изключването ни от ЕС не ни се мисли... Странно впечатление при тази тягостна ситуация направиха изцепките на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, член на българската делегация в САЩ. Той каза, че Бог се бил завърнал в България и американците могат да инвестират у нас без страх. Сякаш Господ е напуснал България заради Станишев и щом той отлетя за Щатите, мигом се завърна...
Защо, Господи, не се завърна една година преди Европейското първенство по футбол, та и ние хаир да видим? Нали уж беше българин! Ако пък си ни зарязал заради управляващата (Не)Света Троица, защо не ни даде знак да я изгоним, както феновете на ЦСКА изгониха Сашо Апашо от „Армията”? Все пак, благодарим Ти, че не направи Томов премиер на тази страна. След неговото управление нямаше да можеш и Ти да ни помогнеш. Както не помагаш на МК „Кремиковци” и ЦСКА.
Благодарим Ти и за това, че Костов и Симеон СКГ бяха премиери само по един мандат. Надяваме се толкова да стои и тройната коалиция, но като си помислим кой се задава след Станишев, кръстим се и плюем в пазвата. Бойко вика, че пред коалицията с БСП и ДПС щял да предпочете „избори до дупка”. До каква дупка? До последната дупка на колана, или до първата?
Ако Борисов се коалира с Костов, Симеон и Софиянски обаче, ще трябва да пробиваме нови дупки. И така, до края на България.
Няма съмнение, че съществуват избиратели, които са готови да дадат на Борисов шанса да се опита да „оправи” нещата. Да видят какво ще стане, санким. После ще си скубят косите, но без файда. Този филм вече сме го гледали... Що се отнася до изборите, те могат да са извънредни, форсмажорни, или мажоретни. Мажоритарни - в никакъв случай! Желанието на президента ще остане само едно раздвижване на въздуха. Надяваме се, че отдавна го е разбрал.
Що се отнася до финансирането на партиите, те и при увеличени държавни субсидии няма да върнат нито едно „дарение” от бизнеса. Още по-малко, ако е по-голямо. Както казват руснаците „Хубавото трябва да е по много”. А дарението е хубаво нещо, когато е предназначено за големите политически сили. Те са, които определят правилата на играта, а за малките е достатъчно изискването да бъдат представени в две трети от общините на страната, за да не бъдат регистрирани от съда. Ако политическите хитреци въведат и 10-процентна бариера за влизане в НС, малките ще си останат честни, но извън парламента и властта. Тогава ще заприличаме по нещо на САЩ, където „двете крила на корпоративна Америка - Републиканската и Демократическата партия” се редуват да управляват, казал го е Гор Видал.

 

Нашето повторение на американския опит обаче ще бъде фарсово като изпълнение, със засилени елементи на трагизъм като резултат. Най-вероятно е политиците ни да се ослушват по въпроса за смяната на системата и да гласуват подобен на сегашния, или още по-калпав, избирателен закон. И в последния момент преди изборите, за да не може да се коригират глупостите им.
Що ли само си чешат езиците?

 

"Нова Зора" - брой 25 - 24 юни 2008 г.

http://www.novazora.net/2008/issue25/story_04.html