Политическа партия "Нова Зора"
Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки
19.07.2018 г.

НЕ ПРИВИКВАЙ С БОЛКАТА, НАРОДЕ!
Вдигни глава! И от Ада има изход!

 
• Слово на Минчо МИНЧЕВ, председател на ПП „Нова Зора”, пред делегатите на Третия редовен конгрес, проведен в София на 14 юли 2018 г.

 
Уважаеми делегати на Третия редовен конгрес на ПП “Нова Зора”

Уважаеми гости, приятели и симпатизанти, 

дами и господа,

 Днес е особен ден. В световната история тази дата, 14 юли, е свързана с красивия символ на победата над злото, на разрушаването на неговите устои, на разбиване на решетките и скъсване на тъмничните вериги на роба, на онеправдания, на потиснатия, на оскърбения и унижения. И столетие вече падането на Бастилията се свързва с възторжената надежда на вдъхновяващите принципи за свобода, братство и равенство. А когато три години по-късно пристигащите от Марсилия отряди на френската национална гвардия, тръгнали в защита на отечеството, запяват “Allons enfants de la patrie”, безсмъртните стихове на Роже де Лил сътворяват великото чудо на една нерушима сплав - съединението на порива на сърцето към свобода и извечната памет на кръвта, в която никога не умира любовта към отечеството. И както е казал войводата на българската национално-демократична революция Георги Сава Раковски, тя “превъзходи сичките световни добрини”.

17.07.2018 г.

ПОЛИТИЧЕСКА РЕЗОЛЮЦИЯ

 

Третият редовен конгрес на политическа партия “Нова Зора”

 

• като изразител на непреклонната воля на своите делегати, за които България винаги е била над всички и над всичко

• като обсъди тревожните процеси и обстоятелства в живота на българския народ

• като анализира геноцидно-изтребителния модел на политиката на българските наемници на чуждестранни интереси

• като разгледа цивилизационните похвати и перфидния инструментариум на съюзни, икономически, регионални, геостратегически и геополитически фактори с пряко въздействие в българската съдба, приема с единодушния вот на законно избраните свои представители на мнозинството от членовете на ПП “Нова Зора” настоящата политическа резолюция.


17.07.2018 г.

С ОТГОВОРНОСТ КЪМ БЪЛГАРИЯ И БЪДЕЩЕТО

Третият редовен конгрес на ПП “Нова Зора” може да бъде наречен исторически. На него единодушно и в условия на политически подем бяха приети новите политически ориентири на партията, бяха утвърдени новите политически принципи, представляващи съдържанието на новата политическа воля на партия “Нова Зора”.

169 делегати изслушаха и единодушно приеха с висока политическа оценка политическия доклад, прочетен от председателя Минчо Минчев, като израз на задълбочената оценка на ръководството на партията за днешното състояние на българското общество. Политическите принципи, управленските и геополитическите основания и изводи, които делегатите подкрепиха категорично, бяха огласени в Политическата резолюция на конгреса.

Третият редовен конгрес на партия “Нова Зора” постанови България да търси и намери своято място в преобразуващия се пред очите ни Европейски съюз. Волята на делегатите бе насочена към намирането на достойно и съобразено с българската национална специфика и интереси европейско обединение. ЕС досега бе един неуспешен опит за съединени европейски щати, и вече има всички изгледи да се превърне в една доброволна общност на свободни и суверенни държави.

17.07.2018 г.

КОНГРЕС НА ЕДИННАТА ПОЛИТИЧЕСКА ВОЛЯ
 
В събота, 14 юли т.г., в София се проведе Третият редовен конгрес на ПП “Нова Зора”. В зала 4 на Федерацията на научно-техническите дружества, на ул. “Раковски” 108, се събраха 169 делегати от общо избраните 179 от структурите на партията в цялата страна. 

В 10 часа председателят на партия “Нова Зора” Минчо Минчев откри конгреса и приветства гостите. От партиите в коалиция “БСП за България” присъстваха от БСП - Атанас Зафиров, член на Изпълнителното бюро и отговарящ за коалиционната политика и връзките с обществените организации, и Георги Ванев, от Комунистическа партия в България.

Като гости на конгреса присъстваха и други представители на левия и патриотичен сектор: “Социалистическа партия “Български път” бе представена от своя председател проф. д-р Ангел Димов; Движението за социален хуманизъм - от председателя Александър Радославов; Партия на българските комунисти - от Пеню Костадинов; и проф. Тодор Рашев - председател на Национално движение за спасение на Отечеството.

12.06.2018 г.

КАТО ЕДИН СТРАНДЖА ЗА ЦЯЛА ГЛАДНА БЪЛГАРИЯ

Зора

От трибуната на НС, след 11 месеца отсъствие, в отговор на въпрос за постигнатото в Москва, премиерът заяви, че това, което е трасирал президентът Радев, това е и постигнато. Нищо.
 
„Донякъде и аз нося вина за това напрежение в отношенията”, разкайваше се Бойко Борисов в Кремъл пред своя домакин, президента на Руската федерация Владимир Путин. Тоест, искаше да подскаже, че има други, по-виновни от него за застоя и дори отстъплението в руско-българските политически, икономически и културни връзки. Ако Путин го беше накарал да назове кои са тези грешници, сигурно щеше да посочи правителството на премиера Пламен Орешарски. Дали щеше да спомене тримата американски сенатори, начело с бившия военнопленник от „мръсната война” във Виетнам и бивш кандидат за президент на САЩ Джон Маккейн, не е известно. Неотдавна Маккейн беше опериран от тумор в мозъка, след което заяви, че не желае Доналд Тръмп да присъства на погребението му, ако и да са от една и съща партия – Републиканската. А тъкмо след срещата на Маккейн и другите двама американски сенатори с Пламен Орешарски последният обяви, че България спира всякакви дейности по газовия проект „Южен поток”, докато се отстранят противоречията с изискванията на Европейската комисия. Значи Еврокомисията е 

вторият голям виновник 

за това, че газовите потоци заобиколиха нашата страна. И вместо ЕС да получава руски природен газ от страна членка като България, той се самоосъди на благоволението и доброто настроение на властите в  Турция, която никога не е била част от европейската християнска цивилизация. На всичко отгоре Еврокомисията прояви върховно лицемерие, размахвайки пред България третия енергиен пакет, докато „Северен поток-1” и „Северен поток-2” се радват на специални изключения (т. нар. дерогации) от третия енергиен пакет, понеже газът, който тече, или ще тече по тях, е за Германия. 

страница: 1  2  ...  45  46 
24.06.2008 г.

Изборите в България:
Форсмажорни, мажоретни или мажоритарни?

Людмил НЕДЯЛКОВ

Достатъчно време измина от интервюто на президента Георги Първанов във в. „Труд” и изявлението му по Би Ти Ви, за да схванат политическите играчи за кого и за какво бие камбаната.
Със споменатите изяви президентът постави сериозни въпроси, например за назначаването на премиерските съветници в бордовете на предприятия и тяхното поставяне над легитимните органи в партията и институцията; за регистрирането и финансирането на политическите партии; за необходимостта от кардинална реформа в политическата и в частност в избирателната система в страната; за критичния доклад на Европейската комисия; за купуването на гласове и наглостта на мутрите, които се движат с охрани като американските президенти и т.н.
Удивително е, че само част от оценките и препоръките на Първанов бяха одобрени от „политическия елит”, докато повечето бяха посрещнати на нож. Не само от страна на някои опозиционни политици, политолози и жреци на свободното слово, а и от собствената му БСП, председателят на която лично той бе посочил. Първанов обвини партиите в саботаж на изборната реформа и по същество бе прав. Остава само да се обясни на какво се дължи този саботаж.
В същото време, докато президентът даваше интервю за в. „Труд”, премиерът се стягаше за командировка в САЩ, а когато президентът се появи в предаването на Бареков по Би Ти Ви (18.06.2008 г.), Станишев вече беше в Ню Йорк. От далечна Америка премиерът даде да се разбере, че се е запознал с казаното от Първанов, но откликна многозначително на президентската покана за диалог: диалог на четири очи - да, но не и публично обсъждане на повдигнатите въпроси. При завръщането си от САЩ премиерът щял да разговаря с Първанов за реформата, но щял да му докладва и за резултатите от своята визита, които били „извънредно полезни за България”.

 

Буш бил поздравил българското правителство за напредъка в борбата му с корупцията - своеобразен политически контрапункт на очаквания остро критичен доклад на Европейската комисия (ЕК) по същата тема. Ето как премиерът косвено натри носа на бюрократите в Брюксел и на самия президент на България.
Очевидно подготвен за този обрат, Първанов побърза да разсее слуховете за конфликт със Станишев, като заяви, че били приятели. И че той, Първанов, бил за запазване на политическата стабилност и това правителството да си довърши мандата. На „Позитано" 20 Ивелин Николов вече бе припомнил на бившия си председател, че след изтичането на втория му президентски мандат може да се върне в Института по история на БАН. С други думи, три години преди края на мандата му за Николов и компания Първанов е политически труп! Как си позволява той да критикува новия любим вожд Станишев?
Разбира се, не е в стила на Столетницата да вади на показ вътрешните си крамоли. Немалко нейни активисти биха дали мило и драго това прехвърчане на искри между стария и новия председател на партията да го няма, или да си остане под килима, но станалото, станало. Надяваме се, че „червените” няма да стигнат дотам да горят портретите на президента, както сините го сториха с портретите и книгите на Желю Желев. Няма как те да отрекат и рационалността на неговото настояване Законът за изборите на народни представители да се приеме навреме, а не в последния час, и да включва засилен мажоритарен елемент. От формалното съгласие с доводите на Първанов, до реализирането на тази идея обаче, има да се извърви дълъг път. Дори БСП да приеме варианта с изцяло мажоритарен вот, без съгласието на останалите съдружници в коалиционното управление този вот няма как да види бял свят. Друг е въпросът, че дори Столетницата не може да издигне достатъчно познати и уважавани от електората личности, които да спечелят вота в съответните избирателни райони - 30 или 18, все тая. „Старите муцуни” в Народното събрание са омръзнали на хората и за тях са просто „съдружници в престъплението” на всички управлявали ни в годините на прехода. Искат или не, след като са мълчали за провалите и на това правителство, те ще носят на гърба си всички негативи и омрази у хората спрямо „политическия елит”. Ако евентуалните „нови лица” бъдат предложени и препоръчани от същия този „елит”, те ще срещнат само недоверие и презрение. Точно затова по време на общинските избори на редица места през последните години БСП заставаше зад независими кандидати. Понякога в странно съгласие с уж алтернативните СДС, ДСБ или ГЕРБ.
До същите хватки прибягваха и други партии. Ако бъде въведен изцяло мажоритарен вот, партии като НДСВ, ДСБ и СДС могат да останат без представители в НС, което е равносилно на политическо самоубийство. Те страдат не толкова от неизвестността на потенциалните си кандидат-депутати, колкото от лошата им известност. Представете си например „Негово Величество” Симеон Сакскобургготски да се бори за място в НС с някой, който не е реституирал като него „царски имоти”, заграбвайки незаконно 5000 дка гори. Защото през 1991 г. в интервю за „Всяка неделя” Кобургът уверяваше, че нямал никакви материални, имуществени претенции към България. Днес не само си реституира „ония” имоти, но и съди държавата за двореца „Кричим”. Понеже държавата не съди него. Кога да му „верваме”?
Не, много малко днешни депутати и министри биха могли да излъжат електората при мажоритарен вот. Съзнавайки безнадеждността на тази кауза, от БСП лансират идеята за смесена система с мажоритарен елемент, а от НДСВ настояват за „преференциален елемент”, който уж бил подобен на мажоритарния. Демек, ако на избирателите се даде възможност да пренареждат съответните партийни листи в деня на изборите, това било „засилен мажоритарен елемент”. Нали мажоритарните кандидати щели пак да се посочват от партийните централи? Съчетаването на пропорционалните листи с издигане на мажоритарни кандидати в някои райони щяло да ни върне към двуполюсния модел. То удряло по малките партии. Значи НДСВ е малка партия! „Жълтият” Минчо Спасов отхвърли шикалкавенето на колегите си, напомняйки, че Стамболийски е спечелил изборите с напълно мажоритарен вот, след което установил селска диктатура и предизвикал военния преврат на 9 юни 1923 г. Така че да се пазим от мажоритарен вот. Още повече че той нямало да реши проблема с купуването на гласове, в което, разбира се, е прав и това е практика, срещу която се обявяват всички политически партии. Не защото са против да се печелят гласове по всички възможни начини, а защото са разбрали, че бизнесът вече не ще да плаща на посредници, а посяга направо към властта.
Така наречените бизнеспартии и коалиции, създавани засега само за общинските избори, са прецедент, който наистина застрашава „политическия елит”. Първо, защото ще намалеят „даренията” за партиите от страна на бизнеса; второ, защото купувачите на гласове все пак дават нещо на техните притежатели, докато другите партии ги „хранят дор до гроба, само със надежди голи”.
Спомнете си за предизборните обещания на Симеон Сакскобургготски през 2001 г. и тези на другарката Емилия Масларова през 2005 г, сравнете ги с днешната „социална” политика и ще разберете защо народът намрази политиката и политиците. Ако Столетницата кандиса на някаква форма на мажоритарен вот, най-вероятно тя ще бъде пропорционално мажоритарна. Както каза президентът Първанов, едно „намигане” към електората с 30 мажоритарни депутати не е излишно. Друг е въпросът дали това е „намигане” или завързване очите на избирателите, което на майчиния език на ДПС се нарича „гьозбааджилък” (не „гьозбояджилък”, което означава „боядисване на очите”). Но дори и ограниченият мажоритарен вот ще бъде отхвърлен от НДСВ. А защо не и от ДПС, което чудесно се обслужва и от досегашната система на гласуване. От там се опасяват, че мажоритарните депутати можели да се държат като „свободни електрони” и да подкопаят стабилността в парламента. Свободни от партийните вождове, разбира се. Нали обаче дори и във футбола не сменят схемата на игра, когато мачът се развива „правилно”?!
Друг е въпросът, че и пропорционалната система не гарантира вождовете срещу отцепници като тези от БНД на Николай Свинаров, или групата на „независимите” депутати. Но такива явления в ДПС са почти невъзможни: обръчът от „приятелски фирми” се контролира еднолично от Доган. Да видим как Бате Бойко ще събори „Догановите сараи” в Бояна...
Партия ГЕРБ също не може да подкрепи мажоритарния вот, понеже освен неформалния си лидер Бойко Борисов и още няколко лица, няма други ярки фигури, които да влязат в очите на избирателите. Провалът на генерал Ваньо Танов на изборите за кмет в Русе е показателен за това, че Бойко Борисов не може да прелива от своя имидж, доколкото въобще го има. Освен това ГЕРБ все още няма изградени местни структури в цялата страна. Феноменът с НДСВ от 2001 г., тоест спечелването на избори без местни партийни структури, няма да се повтори. Пък и хората още не са забравили, че Борисов беше бодигард на „Царя” и главен секретар на МВР по време на неговото правителство. Когато Борисов се бореше за кметския стол в София, писах, че той се е превърнал от резервен в основен играч на СКГ и смятам, че това важи и за тези избори.
Що се отнася до партия „Атака”, тя също не гъмжи от уважавани личности, но парадира с готовността си за мажоритарни избори. Волен Сидеров заяви още, че част от предложените от Първанов поправки, засягащи регистрирането на партиите, съществуват и сега и просто трябва контрол при спазването им. Той подкрепял ограничението за регистрирани структури минимум в две трети от общините за участие в парламентарни и местни избори. Така щели да участват само „доказали се партии в национален план”, а не измислени само за едни местни избори. За разлика от него Стефан Софиянски от БНС смята тези предложения за „антидемократични”. Понеже не са изгодни за формацията, в която се е приютил бившият зелен седесар, християндемократ, вожд на ССД, софийски градоначалник и наблюдател в Европарламента. Отношението на ДСБ към повдигнатите от Първанов въпроси бе изразено от Нено Димов така: „Предложенията на президента щяха да звучат добре, ако не бяха негови”. Тоест, не са важни идеите, а кой ги развива. Затова няма как всички да приемат и вижданията на Първанов за въвеждане на ред и прозрачност във финансирането на политическите партии. Особено идеята за прекратяване на даренията за партиите от юридически лица, за създаване на публичен регистър на физическите лица, „дарители” на партиите, както и за въвеждане на таван на даренията.

 

Накрая недоволството на Първанов от протакането на промените в изборното законодателство, в което той вижда „вкопчване и на управляващите, и на опозицията в сегашното статукво” е същинско сваляне на маските на политическите шмекери. Това те няма да му простят никога!
Най-остро реагираха на президентските предложения „имиджмейкърите” - рекламните, социологическите и пиар агенциите, които Първанов предложи да бъдат вкарани в публичен регистър. За да не се перат чрез тях „голяма част от парите в политиката”, както досега. Търпи ли се такава „обида"? От името на всички засегнати проговори Максим Бехар, който от телевизионния екран взе да обяснява как някой подвел президента. Очакваме „да изокат” и Андрей Райчев, и Кольо Колев...
Излиза, че най-заинтересувани от смяната на политическия модел и избирателната система са президентът Първанов и... извънпарламентарните партии. Първият, понеже няма право на трети мандат; вторите, понеже нямат шанс да влязат в НС при каквато и да е система на гласуване. Важното е да покажат, че в тях нещо шава.
Що се отнася до истински патриотичните политически формации, без съответно финансово рамо и без равностойно медийно присъствие, шансът им да бъдат чути от избирателите е малък. От опит глава не боли, но един пореден неуспех може да обезсърчи и най-верните им симпатизанти.
След лумпенизацията на „Атака” неизкушените в политиката избиратели ще станат по-предпазливи и недоверчиви. За жалост патриотите не могат да им предложат друго освен почтеност. Тя обаче не се яде веднага, а оскотелите от сиромашията искат „незабавно и несимволично” повишаване на жизненото си равнище. Тоест, онова, с което „Н.В.” ги прилъга през 2001 г. Който им обещае подобно „оправяне” в кратки срокове, е или политически демагог, или политически авантюрист и самоубиец. Царското НДСВ е политически покойник, но втора „Атака” ще ни дойде много!
Както се казва, низините не искат да живеят по старому, а върховете не могат да управляват по новому.
Сиреч, прозрачно, честно, без кражби, лъжи и демагогии. И с преклонение пред волята на суверена, а не пред тази на поредния нов голям брат, бил той от Брюксел или от Вашингтон. А погледнете какво направи нашият премиер малко преди да получи критичния доклад на ЕК, запраши за САЩ! Дали една среща с американския еврейски конгрес и с Джордж Буш ще накара ЕК да смекчи критиките си към София? Или напротив, още повече ще я озлоби? Живе щем, види щем!
Може би президентът Първанов е научил какво е съдържанието на този доклад, но дали Станишев вече не е отписал еврофондовете? За изключването ни от ЕС не ни се мисли... Странно впечатление при тази тягостна ситуация направиха изцепките на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, член на българската делегация в САЩ. Той каза, че Бог се бил завърнал в България и американците могат да инвестират у нас без страх. Сякаш Господ е напуснал България заради Станишев и щом той отлетя за Щатите, мигом се завърна...
Защо, Господи, не се завърна една година преди Европейското първенство по футбол, та и ние хаир да видим? Нали уж беше българин! Ако пък си ни зарязал заради управляващата (Не)Света Троица, защо не ни даде знак да я изгоним, както феновете на ЦСКА изгониха Сашо Апашо от „Армията”? Все пак, благодарим Ти, че не направи Томов премиер на тази страна. След неговото управление нямаше да можеш и Ти да ни помогнеш. Както не помагаш на МК „Кремиковци” и ЦСКА.
Благодарим Ти и за това, че Костов и Симеон СКГ бяха премиери само по един мандат. Надяваме се толкова да стои и тройната коалиция, но като си помислим кой се задава след Станишев, кръстим се и плюем в пазвата. Бойко вика, че пред коалицията с БСП и ДПС щял да предпочете „избори до дупка”. До каква дупка? До последната дупка на колана, или до първата?
Ако Борисов се коалира с Костов, Симеон и Софиянски обаче, ще трябва да пробиваме нови дупки. И така, до края на България.
Няма съмнение, че съществуват избиратели, които са готови да дадат на Борисов шанса да се опита да „оправи” нещата. Да видят какво ще стане, санким. После ще си скубят косите, но без файда. Този филм вече сме го гледали... Що се отнася до изборите, те могат да са извънредни, форсмажорни, или мажоретни. Мажоритарни - в никакъв случай! Желанието на президента ще остане само едно раздвижване на въздуха. Надяваме се, че отдавна го е разбрал.
Що се отнася до финансирането на партиите, те и при увеличени държавни субсидии няма да върнат нито едно „дарение” от бизнеса. Още по-малко, ако е по-голямо. Както казват руснаците „Хубавото трябва да е по много”. А дарението е хубаво нещо, когато е предназначено за големите политически сили. Те са, които определят правилата на играта, а за малките е достатъчно изискването да бъдат представени в две трети от общините на страната, за да не бъдат регистрирани от съда. Ако политическите хитреци въведат и 10-процентна бариера за влизане в НС, малките ще си останат честни, но извън парламента и властта. Тогава ще заприличаме по нещо на САЩ, където „двете крила на корпоративна Америка - Републиканската и Демократическата партия” се редуват да управляват, казал го е Гор Видал.

 

Нашето повторение на американския опит обаче ще бъде фарсово като изпълнение, със засилени елементи на трагизъм като резултат. Най-вероятно е политиците ни да се ослушват по въпроса за смяната на системата и да гласуват подобен на сегашния, или още по-калпав, избирателен закон. И в последния момент преди изборите, за да не може да се коригират глупостите им.
Що ли само си чешат езиците?

 

"Нова Зора" - брой 25 - 24 юни 2008 г.

http://www.novazora.net/2008/issue25/story_04.html