 |
28.06.2022 г.
РЕШЕНИЯ НА ЧЕТВЪРТИЯ РЕДОВЕН КОНГРЕС НА ПП „НОВА ЗОРА”
I. Относно работата на Конгреса 1. Конгресът приема Отчета на ЦПС на ПП „Нова Зора” за дейността на партията в периода 14.07.2018 г.- 25.06.2022 г. като обективен и отразяващ цялостната работа на ЦПС, ЦИБ, Обл. ПО, Общ. ПО и ППО. 2. Конгресът приема доклада на ЦКК на ПП „Нова Зора” за дейността й в периода 14.07.2018 г – 25.06.2022 г., като обективен, а извършените финансови разходи за отчетния период за законни и присъщи за дейността на ПП „Нова Зора”. 3. Конгресът освобождава досегашните членове на ЦПС, ЦИБ и председателя на партията от отговорност, потвърждава извършените промени в състава им и снема изразходваните финансови средства от отчет. 4. Конгресът приема и утвърждава направените предложения за изменения и допълнения на Устава на ПП „Нова Зора”. След вписване на промените в регистрацията на ПП „Нова Зора” в СГС, уставът да се отпечата и изпрати на Обл. ПО, Общ. ПО и ППО за изпълнение и използване в ежедневната им работа. 5. Конгресът приема и утвърждава предложените изменения и допълнения в Програмата на ПП „Нова Зора”. След вписване на промените в регистрацията на ПП „Нова Зора” в СГС, Програмата да се отпечата и изпрати на Обл. ПО, Общ. ПО и ППО за изпълнение и използване в ежедневната им работа. 6. Конгресът задължава Председателят на партията да подготви и внесе в законния едномесечен срок необходимите документи в СГС, за вписване на извършените промени в регистрацията на ПП „Нова Зора.
|
28.06.2022 г.
ПОЛИТИЧЕСКА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЧЕТВЪРТИЯ РЕДОВЕН КОНГРЕС НА ПП „НОВА ЗОРА“
Изминалите години от 3-тия редовен конгрес на ПП „Нова Зора“ показват ясно, че приетата тогава политическа линия е била вярна, че тя бе потвърдена от живота, че нейните предвиждания се осъществиха, а очакванията й се сбъднаха. Политическата резолюция на настоящия 4-ти редовен конгрес може успешно да стъпи върху становищата на тази резолюция, да ги дообогати и развие, съобразно актуалната обстановка и да ги конкретизира съобразно изискванията на настоящия ден.
|
28.06.2022 г.
ЗА ЕДИНЕН НАРОДЕН ФРОНТ
На 25 юни, в зала № 3 на Федерацията на научно-техническите съюзи в София се проведе Четвъртия редовен конгрес на ПП „Нова Зора“. В 11.00 ч. конгресът бе открит от председателя на партията Минчо Минчев, който приветства делегатите и гостите – известни общественици и политици, след което бе предложено и избрано ръководство на конгреса: ст.н.с.-д-р Румен Воденичаров и о.р.полк. Любен Виденов. Първото заседание бе определен да води Румен Воденичаров, който след консултации с Мандатната комисия, обяви, че до момента са регистрирани и присъстват в залата 78 делегати, което надхвърля необходимите 50% от избраните и след като съобщи, че регистрацията продължава, предложи да бъдат избрани предвидените в Устава, за по-делово протичане на конгреса, шест комисии. В 11.25 председателствуващият заседанието оповести началото на конгреса и даде думата за приветствие на ор.ген.л-нт Бриго Аспарухов, което бе посрещнато изключително сърдечно от делегатите и гостите. „Когато се случи да загубя верните ориентири, както и да търся и намеря правилната посока, аз разгръщам в. „Нова Зора“, заяви представителят на Изпълнителното бюро на БСП и обяви, че до конгреса е донесъл сърдечно послание от председателя на партията Корнелия Нинова.
|
28.06.2022 г.
ОТЕЧЕСТВОТО Е В ОПАСНОСТ! ДА СПАСИМ ОТЕЧЕСТВОТО!
Минчо МИНЧЕВ
Уважаеми делегати и гости, Няма съмнение, че Четвъртият редовен конгрес на ПП „Нова Зора“ се провежда в съдбовни за народа и отечеството ни политически времена. Извън общия недъг на безвремието, наричано преход, което за всеки от вас е до болка познато, извън безразсъдно пропиляваната национална енергия и срутването на надежди и кумири, последните години и месеци осветиха образа на една безпътица, за която в народната памет няма аналог и няма пример в българската история. Подменени бяха смисъла и значението на ориентири и указатели, които винаги са били упование на народностния дух и са обозначавали мястото на камъка, както се казва, върху който се крепи светът на българина. Днес малцина разбират и осмислят стихията, която подкопава общите начала на българския живот, загубената вяра в тях, нарушената им святост и неприкосновеност, и малцина осъзнават безначалния хаос, в който народът ни може да бъде погубен. За повече от 20 века в човешката история вярата, честта, дълга и любовта към Отечеството бяха понятия и неразрушими принципи, които отливаха невероятната сплав на човешкия порив към достойнство, към род и памет, и които съединяваха в неразривно цяло миналите, настоящите и бъдещите поколения. Това превръщаше нацията в един приемствено живеещ организъм, свързан с духа на народностната общност, със света на високите стремления и ценности, на традицията, историческия магнетизъм – опора и основание на които бяха православието и семейството. Много от нашите родители бяха неосъществени докрай атеисти и вярваха, че „битието определя съзнанието“. Те бяха закърмени в Ботевото порицание на Соломоновата мъдрост: „Търпи и ще си спасиш душата!“ И увлечени в борбата за справедливо разпределение на благата пропуснаха да забележат великото отсъствие на онази духовна компонента на съзнанието, без която, както бе писал още Достоевски, щом няма Бог, значи всичко става възможно.
|
11.01.2022 г.
БЕЗ ТЯХ, НАПРЕД И НАГОРЕ!
Минчо МИНЧЕВ
Честита Нова Година, другарю Пирински! Отминаха Светлите Рождественски Празници. Пробляснаха ярко и унило угасваха фойерверките в новогодишната нощ. Днес е вече 5 януари, последният от „мръсните дни“. Утре е Богоявление, Ден на неумиращата надежда, ръси се с китка босилек и Мълчана вода за здраве, късмет и път. Пожелавам Ви ги от сърце. И искам да Ви уверя, че и Вие понякога имате прозрения за истината. Напълно съм съгласен с Вас, че не друго, а живият живот е най-високият критерии за нея. Все пак не ми стана съвсем ясно защо го измервате само с късия аршин на току-що отминалата година? Може би защото тя е повод отново, както се надявате, всички социалисти да прочетат Вашите 15 основания, с които, образно казано, искате главата на Корнелия Нинова? Уважаваният д-р Анко Иванов сигурно пак би ми напомнил, че не бива да се намесвам във вътрешно-партийните дебати и процеси в БСП. И с него бих се съгласил, с едно условие: ако разгромът на българската държава не беше пряко следствие от разгрома на БСП!
|
| страница: 1 2 ... 51 52 |
|
17.06.2008 г.
Трябва ли да спра да се боря Как и защо ПП "АТАКА" се лумпенизира Антонина ИВАНОВА, Димитровград Тежко и трудно е да се признае, но ПП „Атака” не е и никога не е била национално отговорна и патриотична организация. Още от самото си зараждане. Всъщност как явлението Волен Сидеров се появи на политическата сцена като лидер на „националистическата” партия, в. „Нова Зора” неведнъж вече разяснява пред своите читатели. Всеки здравомислещ българин знае чие отроче и чий сателит е партия „Атака”. Но нека се върнем малко назад, във времето на президента Желю Желев, за да припомним няколко факта. И те са свързани със ситуацията, която се оформи с времето. Тогава, Република Македония бе призната от страна на България. Имаше и множество отстъпления и предателства на българската дипломация. Последва "народно въстание" - на 10 януари 1997 г., после дойде дойде на власт Иван Костов и обяви (при гласуването в парламента на Рамковата конвенция за националните малцинства), че веднъж завинаги е погребал българския национализъм. По-късно Командирът разбра, че е прибързал с това изявление и реши да „поправи” грешката. Извади на политическата сцена едно палячовско, гротескно лице на българския национализъм, сякаш за да бъде той завинаги компрометира пред българското общество. Паралелно с него "проклятието на България" Ахмед Доган, виждайки все по-ясно несъстоятелността на ДПС, „подсказа”, че е нормално и даже е добре в България да има българска националистическа партия. А щом Ахмед Доган хвърли някаква реплика в публичното пространство, то няма начин казаното да не се случи. Така е от времето на възродителния процес, чийто идеен вдъхновител и изпълнител бе самият той, та до наши дни. Сметката му не бе особено сложна: кой друг, ако не някой нов фюрер, ще събира и стяга редиците на електората му? На Доган му трябваше плашило. И той реши да си го отгледа и финансира. И ето го новият месия, който хем ще дава лъжливи надежди на отчаяния народ, хем ще изпуска парата на социалното напрежение чрез крясъци по митингите и по „любимата на народа” телевизия СКАТ, хем ще играе както кукловодите му наредят. За голямо съжаление Волен Сидеров се оказа един от онези лъжливи „пророци”, за които библията предупреждава, че ще успеят да заблудят мнозина, за да ги тласнат в пъкъла. И аз бях една от заблудените. Следях редовно рубриката „Атака” с водещ Волен Сидеров по телевизия СКАТ, както и дискусионните студиа, документалните филми и всичко, отнасящо се до бъдещето на България, което ставаше от ден на ден по-страшно. В началото този човек за мен бе олицетворение на възраждащата се патриотична и социална идея. Така и никога не разбрах защо ляво мислещите хора в България ги смятат единствено за интернационалисти, а всъщност истинският патриот е точно социално мислещият, т.е. загриженият за народа си, за обикновените хора с техните тежки социално-битови проблеми. В молбата (?!) за членство в ПП „Атака” и т.нар. кадрова справка през април 2006 г. трябваше да посоча, че до 1992 г. съм членувала в БКП/БСП. Нямаше какво да крия, нито от какво да се срамувам въпреки калта, която се хвърляше близо 18 години върху хората със социалистически убеждения. Тогава в партия „Атака” лансираха идеята, че всеки патриотично мислещ българин е добре дошъл в тази организация, без значение кога къде е членувал, че патриотичната идея трябва да обедини хората с различни политически възгледи. Попаднах сред много различни хора. Председателят Валентин Господинов ме прие много радушно, разговаряхме дълго и разбрахме, че сме „от една кръвна група”. С него и още няколко човека създадохме здраво организационно ядро - един малък, но много сплотен екип, който заработи на високи обороти. Развихме активна агитационна дейност. В организацията срещнах много честни и порядъчни хора, някои от които високо образовани, интелигентни и много дейни и работоспособни. За съжаление обаче се обособи една група от носители на хаоса и безредието, на пещерния и допотопен антикомунизъм, на безпросветния национализъм, стигащ на моменти до нацизъм, която освен всичко друго употребяваше алкохол в промишлени количества. Някои представители на тази група ходеха по кръчмите, изживяваха се като ръководни кадри и „правеха циганите на сапун”, други имаха криминални досиета и още водят дела, все неща, които смущават. Цялата тази пасмина имаше едно любимо занимание - да крещи по митингите, да провокира полицията, да показва фалшив героизъм, като не зачита никаква вътрешна дисциплина и ред, нито авторитета и указанията на по-висшестоящите в йерархията. У читателя едва ли ще възникне въпросът “Кои сили надделяха?” Разбира се, че лумпените. Те направиха опит за преврат срещу председателя на Димитровградската организация, защото той, като бивш военен, бе човек на честта, на реда и дисциплината, а на всичкото отгоре добре ги познаваше. Първият опит не успя, защото депутатчето с конска опашка на име Георги Йорданов Димитров усети, че здравите сили са мнозинството в момента и не посмя да застане на страната на лумпените. Разгневени, те напуснаха събранието, заявявайки,че оттук нататък ще работят против ПП “Атака”. По негово лично настояване (уж) тези хора - 12 души - бяха изключени от „Атака” на централно ниво, а имената им бяха дадени на г-н Ибришимов, за да нямат възможност да се промъкнат в някоя друга организация. Нашето ръководство отиде на личен разговор с Волен Сидеров в София, но не той, а Георги Ибришимов и Антон Сираков ни посрещнаха и разговаряха с нас. Дадоха ни да си мислим, че подкрепят тази чистка. Но не би. Междувременно онази група се опита да се завърне при бащицата - местния лидер на ДСБ (преди СДС), откъдето всъщност беше пратена, но щурмоваците се оказаха вече никому ненужни, нежелани и отритнати. Просто за нищо не стават. Затова решиха отново да атакуват, този път с доноси срещу нас. В централното ръководство бяха запознати с фактите. Междувременно към нас често се сипеха заплахи, че щом минат изборите и спечелим (става дума за президентските избори), цялата ни група ще бъде изритана от „Атака”. Мислехме, че това са само заплахи. Но излезе истина. А спечелихме в общината близо 9000 гласа за Волен Сидеров, което съставляваше около 37 % спрямо избирателната активност, благодарение на много труд, обикаляне по селата на собствени разноски, събрания, срещи с хората... Много малко общински организации на ПП „Атака” можеха да се похвалят с подобни резултати. Изведнъж същият онзи депутат, който съвместяваше и длъжността областен координатор, започна събрание след събрание, като през ден сменяше ръководството, докато успее да наложи не само да приемем отново лумпените, но и да бъде избран един от тях за председател. Всъщност стана известно, че той зад гърба ни е обещал и му е било платено от централата на ДСБ да бъдат внедрени обратно онези хора. След като разбра, че това няма да го допуснем, докато сме в тази организация, той се опита да ни забранява да се събираме. В навечерието на Националния празник 3 март лично той нареди да бъде запечатан клубът на ПП „Атака” в града, чийто наем плащахме всички ние с членския си внос. Идваха хора, които искаха да се запишат за митинга в София, гледаха запечатания клуб, цъкаха с език и си тръгваха възмутени и огорчени. В местната преса услужливо периодически се появяваха клеветнически статии, че ние от „Атака” сме някакви побойници, не закъсняха и публикации със снимки от заключения офис. Срам и позор. Беше ни наложен председател от Хасково - временно изпълняващ, до ново учредително (?!) събрание и избор на ново ръководство. Междувременно имаше разговори на четири очи между депутата и заместник-председателя по организационните въпроси Димитър Димитров, на когото беше обещавано какво ли не, само и само да приеме да работи с внедрените провокатори на ДСБ. Няколкото протестни писма, с които буквално засипахме централното ръководство, не само че не стигаха до вездесъщия Волен, но и се развяваха от самия депутат по събранията като доноси срещу него самия. И... отново събрание, на което се оказа, че документацията на нашата организация, която трябваше да предадем на временно изпълняващия длъжността председател, е фалшифицирана и има изчезване на кадрови справки. Обвиненията - да се смееш ли, да плачеш ли: моето някогашно членство в БСП изведнъж се оказа проблем. Бях обвинена, че съм излъгала и скрила този факт от моята биография. Така стана ясно, че моята кадрова справка е изчезнала безследно в услуга на някого. Бяха причислени към БСП и хора, които винаги са били безпартийни. Ръководството ни беше обвинено, че е „капсулирало” организацията и не сме допускали онези лумпени в нея и още няколко известни личности в града със съмнителна репутация. Същевременно заявленията на около 30 нови членове бяха резолюирани положително и новите хора си чакаха членските книжки и значки, които така и не получиха (а бяха предварително платили), пак по вина на въпросния депутат. Той поне три пъти ни предявява нови искания - първо искаше списък с новите членове - представихме му, после хората да се подпишели срещу имената си - и това изпълнихме, следващата му прищявка беше да дадем молбите им с кадровите справки попълнени - и това беше изпълнено. Човекът съзнателно е протакал, за да дойде прословутото събрание и да има храна да ни обвинява във всички смъртни грехове. Последното обвинение беше, че слушаме руска музика. Същевременно Георги Йорданов Димитров „конфискува” от офиса (всъщност най-безсрамно открадна) ценни исторически книги на руски дисиденти и по най-нова руска история. Дай боже, да ги е прочел и да е научил нещичко от тях, но едва ли. На това събрание вече и последните илюзии относно ПП „Атака” се стопиха като мартенски сняг. Последваха нашите оставки и 20 заявления за напущане на партия „Атака”. Тръгнахме си с горчивина и мъка, защото чувствахме идеала си стъпкан, омърсен и осквернен. Някой би казал, че личната обида ме води към подобни разкази. Това щеше да изглежда основателно, ако се беше случило само и единствено в нашата организация. За съжаление в почти цяла България се повтори един и същ сценарий. Процесите на подмяна на кадри започнаха от Велико Търново. Там с много злостна кампания бе прогонена Наталия Сотирова - председател на организацията, почтена, интелигентна и образована дама, активна, инициативна и много популярна сред членовете и симпатизантите. На нейно място лично от Волен Сидеров бе поставен Стефан Стоянов - председател на "Ротари клуб" в града(?!). Защо ли? Защото г-н Сидеров бе разобличен за онези 1 600 000, с които го бе финансирал Доган. След Велико Търново бяха разбити организациите в Горна Оряховица и почти цяла Северна България. След това в Дупница лично Антон Сираков назначи за председател човек на ДПС. Дупничани настръхнаха и там сценарият заработи. Същото последва и в Ботевград, като на гражданите бе обяснено, че г-жата от ДПС ще работи за „Атака” в собствената си организация. Звучи абсурдно, нали? Защо ПП „Атака” се лиши съзнателно от своя огромен и качествен човешки потенциал, който растеше лавинообразно и набираше сила за истински радикални промени? Защото всички тези хора вече ясно заявяваха готовността си да се преборят за своите идеи, а Волен съвсем нямаше подобни намерения. Оказва се, че на него съвсем не са му нужни сериозни, умни и образовани люде, нито пък истински лидери, а само лумпени, които да крещят по митингите, без да искат реални промени и резултати от викането, както и лековерни отчаяни хора, които да гласуват семейство Сидерови да е във властта. Пак в Библията е казано: „По делата им ще ги познаете”. А делата ги гледаме всеки ден. Нека интелигентният читател на в. „Нова Зора” сам си направи изводите. А какво се случваше във форума на в. „Атака” в интернет? Всеки критично пишещ биваше веднага злобно заклеймен като „предател” и „турско мекере”, и прогонван от форума със забрана за достъп. Никой не можеше да си позволява да критикува нито вожда, нито партията. Партията никога не греши. Коя съм аз да критикувам вожда? На подобна цензура и култ към личността и фюрерът би завидял. Така напуснах и интернет пространството на „Атака”. Трябваше ли да се чувствам ренегат? Моите убеждения никога не се промениха през всичките тези години на превратности. Прокламираните от определени организации ориентации се оказаха фалшиви. Лидерите - лукави и алчни лицемери. Трябва ли да спра да се боря? Трябва ли да забравя и да се откажа да разобличавам? Не е ли грях да знаеш истината и да не я кажеш на висок глас? Трябва ли да позволя един нов фюрер-палячо да компрометира националната идея, осъществявайки нечий пъклен сценарий?! Някой иска да загубя вярата си, да се срамувам от убежденията си, да замълча кротичко и удобно и малодушно да продължа да гласувам за предателите, разрушителите и грабителите на моята България. Но тя, моята вяра ...е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея няма открити! Няма открити!” (Н.Вапцаров) Светлината в тунела на разочарованието, горчилката и обезверяването, които преследват човека от всеки ъгъл, се казва „Нова Зора”. Звучи красиво, като надежда. Тук припознах моите идеи, моите убеждения, истинските ценности на демокрацията, лявата политическа култура и искрения, чистия, просветения патриотизъм. И разбира се, любовта към братска Русия, която съвсем не е отрицание на патриотизма, а неговото най-добро и убедително потвърждение. "Нова Зора" - брой 24 - 17 юни 2008 г. http://www.novazora.net/2008/issue24/story_01.html
|
|
