Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки
27.11.2018 г.

ЗЕМЕДЕЛСКАТА ЗЕМЯ НА БЪЛГАРИЯ НЕ Е СТОКА. ТЯ Е ДЪРЖАВНА ТЕРИТОРИЯ!

Тодор ПРЕДОВ

Около 20 октомври 2018 г. в продължение на няколко дни българска правителствена делегация,  ръководена от г-н Б. Борисов премиер на Република България посети Обединените арабски емирства и Египет. В състава на делегацията влизаха и г-ж Екатерина Захариева – министър на външните работи и г-н Владислав Горанов – министър на финансите. Съобщенията в медиите за целта на посещенията бе охарактеризирана най-общо като укрепване и развитие на двустранните отношения, разширяване на  икономическите връзки,  борбата с тероризма и пр. Конкретни договорености не бяха оповестени, подписани конкретни договори и споразумения не станаха достояние на широката общественост. Както се казва, „всяко чудо за три дена”! Месец по-късно бе вдигната частично завесата за посещението от Н.Пр. Мериям бинт Мохамед Сайед – Ал Мхейри, принцеса, а от м.октомври 2017 г. министър за продоволствената сигурност на емирствата. Това се случи в интервюто дадено на журналистката г-жа Ирина Цонева, излъчено по БНТ на 19.11.2018 г. в централните новини. Нейното посещение  у нас е продължение на  разговорите на най-високо ниво между премиера Б. Борисов и  престолонаследника на Абу Даби принц Зайед, по темата храни и сигурност. В интервюто принцесата заявява: „Продоволствената сигурност за която отговарям е сред националните приоритети на ОАЕ. Ние внасяме 90% от  храните си, не сме богати на  водни ресурси и обработваеми земи и затова имаме интерес от диверсификация на източниците и трябва да работим с повече страни. В тази връзка разглеждаме България като страна с огромен потенциал, защото Вие  сте известни с вашите  изключително вкусни и здравословни храни.”. На обширния въпрос на журналистката: Вие със сигурност сте запозната с идеята на премиера за така наречените хранителни хъбове на Балканите, където с общи усилия и от останалите страни в региона могат да се  предложат работещи проекти в земеделието, животновъдството и производството на храни, които да заинтригуват и ОАЕ ?, Н.Пр. Мериям ал Мхейри отговаря: „ За мен Балканският регион е като фризерът на Европа. Вие имате плодородна земя, много възможности за производство на храни. Огромен потенциал виждам и във вашите стопанства за производство на шафран, продукт който ние  консумираме много. Имате висококачествено животновъдство, което представлява интерес за нас, произвеждате и изключително розово масло, ние пък обичаме  парфюмите, за част от които  това масло е продукт. Така, че  един скорошен двустранен бизнес форум би дал широка платформа за обсъждане на конкретни проекти”. В интервюто  Н.Пр. Мериям ал Мхейри  посочва още, че ОАЕ имат интерес към закупуване на земеделска земя в България и заявява, че  България  също би била заинтересована от такава инвестиция. Освен това изтъква, че има сериозен потенциал в развитието на двустранните отношения в областта на туризма.


20.11.2018 г.

ПОСЯГАТ НА ВЕЧНИЯ НАЦИОНАЛЕН СИМВОЛ – „ШИПКА“

О.з. полк. Георги Й. ГЕОРГИЕВ

О.з. полк. Георги Й. ГеоргиевПрез 2007 г. в три поредни броя на столичен седмичник и в един регионален вестник се разгърна дискусия за името на връх Шипка. След моята статия „Символ на свободата“ бе поместено противоположно становище от Стойко Стойков и Георги Чорчопов. Отговорих им със статията „Шипка не се измерва в метри“. 

Великият Иван Вазов пише знаменитото стихотворение „Опълченците на Шипка“ през 1883 г. Той добре знае, че най-високия връх се нарича Свети Никола. Преди да възкликне: „О,Шипка!“ неговата талантлива ръка е написала 28 неповторими поетични стихоредове. Да си припомним: „...в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди...“ И още: „…там нейде навръх планината, що небето синьо крепи с рамената“. И защото „в Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей и в нашта исторья кат легенда грей, едно име ново, голямо, антично...“

13.11.2018 г.

КАКВА ТИ НОСТАЛГИЯ! – ТА НИЕ ИЗЧЕЗВАМЕ


Тодор ПРЕДОВ


 В почти  всички български средства за масова информация, наред с повсеместното затъмнение на реалните проблеми пред обществото и държавата, дезинформацията, фалшивите новини, цензурата и самоцензурата на журналистите, често се застъпва тезата, че  отделните примери и резултатите от предишния социалистически период до 10 ноември 1989 г. са резултат на …носталгия по едно отминало време. Но безпристрастните резултати от статистическите данни на сериозните научни изследвания напълно опровергават  тези твърдения. Най-пресен пример за това е изследването на БАН, представено от доц. Г. Бърдаров на пресконференция проведена на 18 октомври 2018 г. Чрез проследяване на демографските тенденции в България от началото на ХХІ век, т.е. за последните 18 години, се прави прогноза за  следващото десетилетие. В изследването се подчертава, че най-големия проблем за страната е изключително бързото намаляване на държавно български етнос, образуващия - с един милион, наред с увеличаването на т.н. „ромски”, който към 2050 г. ще достигне 1.3 милиона души, както и във възрастовата структура на населението. Прогнозата е, че само след 12 години от картата на България ще бъдат заличени 20 % от селата, понеже ще останат без нито един жител и по същество 60% от територията ще бъде обезлюдена. Като най-застрашени се очертават населените места в пограничните и планинските райони.  Основната част от населението ще бъде концентрирано в 6 големи града: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Тук ще добавя своя спомен от прогнозите в плана Ран-Ът, а по-късно на ЦРУ, че населението ще се „стопи” до около 5 милиона души, съсредоточено най-вече в няколко града, а в страната ще вилнеят цигански банди, поради което придвижването ще се осъществява с въоръжена охрана ?!....

16.10.2018 г.

ОТ ОЦЕЛЯВАНЕ КЪМ ОСМИСЛЯНЕ


Проф. Евгени ГИНДЕВ


Какво е съвременна България, ако излезем извън рамките на абстрактните разсъждения ? Корумпирана държава. Дискредитирана власт. Разделен народ, където от едната страна са бедните, гладните, онеправданите, левите и русофилите, а от другата „хубавците”, „интелегентните”, успелите, богатите, западниците, антикомунистите и русофобите. Няма общонационален лидер.Липсва общонационална идея. Липсва всичко, за което може да се изпитва национална гордост, а не срам. Няма личност, след която да тръгне народа и остатъците от армията. Нима някой наистина мисли, че при нужда хората ще тръгнат да защитават някакви символи, нямащи никакво реално съдържание ? Каква държава е тази, която основава своето бъдеще на европейските подаяния и се издържа за сметка на пенсионерите. Наистина ли има хора, които се надяват ЕС и НАТО да ни защитят и да ни помогнат в дни на върховни изпитания ?

 
 

16.10.2018 г.

СМОКИНОВИЯТ ЛИСТ НА КРИВОРАЗБРАНАТА ДЕМОКРАЦИЯ


Петко ПЕТКОВ


При своето слизане към Земята, Малкият принц на Антоан Дьо Сент Екзюпери пита краля на една планета може ли да заповяда на Слънцето да спре. „Мога, отговаря кралят, но не бива да се отдават неразумни заповеди“. Погледнати от този ъгъл, директивите, нормите, критиките и ултиматумите, с които ЕК засипва някои от страните членки на ЕС, са също толкова неразумни, колкото и опитът да се спре небесното ни светило.



страница: 1  2  ...  46  47 
13.11.2018 г.

КАКВА ТИ НОСТАЛГИЯ! – ТА НИЕ ИЗЧЕЗВАМЕ


Тодор ПРЕДОВ


 В почти  всички български средства за масова информация, наред с повсеместното затъмнение на реалните проблеми пред обществото и държавата, дезинформацията, фалшивите новини, цензурата и самоцензурата на журналистите, често се застъпва тезата, че  отделните примери и резултатите от предишния социалистически период до 10 ноември 1989 г. са резултат на …носталгия по едно отминало време. Но безпристрастните резултати от статистическите данни на сериозните научни изследвания напълно опровергават  тези твърдения. Най-пресен пример за това е изследването на БАН, представено от доц. Г. Бърдаров на пресконференция проведена на 18 октомври 2018 г. Чрез проследяване на демографските тенденции в България от началото на ХХІ век, т.е. за последните 18 години, се прави прогноза за  следващото десетилетие. В изследването се подчертава, че най-големия проблем за страната е изключително бързото намаляване на държавно български етнос, образуващия - с един милион, наред с увеличаването на т.н. „ромски”, който към 2050 г. ще достигне 1.3 милиона души, както и във възрастовата структура на населението. Прогнозата е, че само след 12 години от картата на България ще бъдат заличени 20 % от селата, понеже ще останат без нито един жител и по същество 60% от територията ще бъде обезлюдена. Като най-застрашени се очертават населените места в пограничните и планинските райони.  Основната част от населението ще бъде концентрирано в 6 големи града: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Тук ще добавя своя спомен от прогнозите в плана Ран-Ът, а по-късно на ЦРУ, че населението ще се „стопи” до около 5 милиона души, съсредоточено най-вече в няколко града, а в страната ще вилнеят цигански банди, поради което придвижването ще се осъществява с въоръжена охрана ?!....

На изследването на БАН не може да не се вярва, защото е извършено по правилата на социологията. Освен това, всички сме свидетели на ежегодното напускане на страната от около 40-50 хиляди души, основно млади мъже и жени в работоспособна и продуктивна възраст, с добро образование и професии. Наред с високата смъртност - около 110 000 хиляди души годишно и ниската раждаемост, около 55 000- 60 000 души ! Не разполагам с данни колко  нашенци се завръщат ежегодно, отново в страната. Освен това, поради липса на елементарен поминък в селата, населението постепенно се премества в градовете, понеже държавата практически е абдикирала от грижата за селата и общините, с малки изключения, по партиен признак.

Държавата ни няма ясна визия за бъдещето си , включително национална доктрина и  протичащите неблагоприятни процеси са оставени на саморегулиране, което води до посочените  трагични резултати.

 


В изследването се отчита, че  все по-малко образовани българи създават семейства и са готови да отглеждат повече от едно дете, а за сметка на това по-необразованите се възпроизвеждат отлично. А в ромския етнос сме свидетели, че „децата раждат деца” и се разчита на държавна помощ и издръжка, което се отразява неблагоприятно на цялостната държавна политика, която следва да бъде насочена към преодоляване на обхваналата ни демографска катастрофа, ако искаме България да я има и в края на ХХI –я  век.

А защо и как стигнахме до тук ?

Мисля, че  примера който ще посоча,  като свидетел за случилото се в моето  родно село Рогозен, община Хайредин, Врачанска област, където бе открито  най-голямото сребърно тракийско съкровище през 1986 г., дава нагледен пример в умален вид, без да претендира за изчерпателност,  за страната и от там за причините и последиците от натрапената ни т.н. „демокрация”, а в същност първичен див капитализъм, без правила.

В 1946 г. селото има  3314 жители и около 850 къщи, а землището му е около 32 000 декара. Масовизацията на ТКЗС и индустриализацията на страната  водят до намаляване на населението и в 1995 г. то наброява 1766 жители. В годините до 10.Х.1989 г. почти е обновен из основи  жилищния фонд с полумасивни и масивни тухлени сгради. Кооперирането на земята доведе до замяна на изнурителния ръчен селски труд,  с машинна й обработка, чрез повсеместно навлизане на трактори, комбайни, камиони и др. Постепенно, освен полевъдството, се развиха по-печеливши  отрасли, като лозарство, овощарство, зеленчукопроизводство и пр. Бяха изградени значителни по размери ферми за едър и дребен добитък: кравеферма, овцеферма, свинеферма, както и птицеферми за кокошки и гъски. Изградени бяха два микроязовира. Машинният парк и прикачния инвентар се  обслужваше от механична работилница съоръжена със стругове, фрези и др. както и от ковашки и дърводелски цех. В селото заработиха плетачен цех, военен цех, тухларски цех, лимонаден цех, маджунарница и даракчийница. По-късно на базата на свинефермата бе изграден огромен свинекомбинат с проектна мощност 100 000 свине, която  към 10.ХI.1989 г. достигна 80 000 свине. ТКЗС-то разполагаше с две павилиона, където продаваше плодове и зеленчуци – в София и Перник. Бяха изградени и функционираха две обществени кухни, едната за механизаторите и персонала на ТКЗС, а другата за социален патронаж. Фурната на ТКЗС-то функционираше денонощно и заедно със специализираните магазини за хранителни стоки, дрехи и обувки, мебели, строителни материали и др. задоволяваха основните потребности на населението.

 


Децата в  селото се обучаваха в две училища – начално до IV кл.  и основно до VII, по-късно VIII клас. През петдесетте години числото на учениците от двете паралелки на съответните класове бе около 80 души. Всички деца ходеха на училище, може би с редки изключения. През осемдесетте години бе  оформен парка и центъра на селото, където намериха място внушителен паметник на загиналите в Септемврийското въстание 1923 г. и огромен читалищен дом с киносалон за около 300 души, библиотека, кафе-сладкарница, пенсионерски клуб и др. Към читалището имаше певчески, танцови и драматични колективи. В съседство  бе църквата, която функционираше със свещеник от селото и черковно настоятелство. Разширен бе Здравия дом, където работеше лекар, мед. сестра, акушерка, зъболекар и аптекар. Здравният дом разполагаше с линейка. За едрия и дребен рогат добитък на ТКЗС и на кооператорите се грижеха ветеринарен лекар, зоотехник и др. в специална двуетажна сграда. В масивната двуетажна сграда построена до 9.IХ.1944 г., функционираше кметството с различните служби /  данъчна, техническа, военно-отчетно бюро, общински милиционер и др./, както и телеграфопощенска станция, ДСК и радиовъзел. Съгласно законите е изграден Доброволен отряд на трудещите се /ДОТ/, функционира Другарски съд и Ловна дружинка. През селото преминаваха множество автобусни линии, които го свързваха с Враца, Оряхово, Козлодуй, Б. Слатина, Монтана, Кнежа, Плевен и др. Всичко изброено даваше възможност за нормален живот на селото, за поминък и за достатъчен брой работни места.

Какво стана след 10.ХI.1989 г.?

Еднозначният отговор е: Разруха!

Ликвидиран беше Аграрно-промишления комплекс, погълнал ТКЗС-то и всичко свързано с тях – сгради, ферми, техника, работилници, добитък и пр. Заслугата за това бе на т.н. Ликвидационна комисия,чиято основна задача бе да  върне „земята в реални граници” на наследниците на бившите кооператори. В резултат сега землището на селото се обработва от 6-7 арендатори, които постепенно изкупуват земята от наследниците. Рентата за останалите собственици е 30 лева за декар.

Свинекомплексът бе унищожен, включително сградния фонд – четириетажна административна сграда, складове, помпена станция, халета и др., от където бяха извадени всички врати, прозорци, инсталации, железа и тухли. Сега, като ням свидетел, стърчи само водонапорната кула. Закрити са всички горепосочени цехове. Ветеринарната лечебница е закрита  и опустошена, но още съществува като сграда. Здравната служба постепенно бе закрита. Сега в селото има само „джипи”, медицинска сестра и зъболекар, който идва в определени дни. Там „джипито” играе ролята и на аптекар за най-необходимите лекарства, а за по-специалните се ходи в гр. Б. Слатина и гр. Враца. Социалният патронаж, до колкото го има, се извършва  с автомобил от кухня-майка в с. Хайредин. Киносалонът вече не работи. Функционира само библиотеката, пенсионерския клуб и сладкарницата. В църквата няма свещеник. При нужда идва такъв, който обслужва няколко села. В сградата на общината е останал само кметския наместник и секретаря, както и пощенската станция, където се получават и пенсиите. Двете училища са закрити и децата се  извозват ежедневно до с. Хайредин с училищен автобус. Сградата на началното училище е превърната в детска градина, а на прогимназията е заключена и се очаква нейната приватизация. След 10.ХI.1989 г. е построена само една сграда! – за частен магазин. За сметка на това около 250-300 къщи не се ползват целогодишно, стоят заключени и постепенно се рушат, като са подложени и на постоянни набези  за ограбване, а други се продават на безценица на цигани, които са работили в Испания, Гърция и др. В селото няма полицай. На терена работи частна охранителна фирма. Населението е сведено до около 1000-1100 жители. Значителна част от българите са възрастни хора, включително вдовици и вдовци. При посещение в селото правят тягостно впечатление десетките пресни некролози от текущата година, както и честото биене на камбаната „на умряло”. Младите хора са  в градовете или в чужбина. Раждаемостта, до колкото я има, е основно от ромското население, което е достигнало почти 30 %.....За него няма постоянна работа и живее на сезонна работа и социални помощи, ден за ден… Подобна е съдбата и на селата в община Хайредин: Хайредин, Михайлово, Манастирище, Бързина и Ботево. Спирам !

Това само носталгия ли е, или умалена картина на оня погром, който се случи след 10.ХI.1989 г. на територията на цяла България ?! ….

Какво да се прави?

Отговорът не е еднозначен при външнополитическата и вътрешнополитическата обстановка, но от някъде трябва да се започне. Най-напред със смяната на сегашния пагубен модел на управление. Основната част от  отговорите се съдържат в предложената от БСП „Визия за България”. В нея са посочени както причините, така и решенията за преодоляване на демографската катастрофа, както и за социалната политика, образованието, науката, културата и др. Необходим е национален консенсус, за следване на основните приоритети на страната, от всички политически партии, въпреки смяната им във властта. За това е необходимо национално единение, за което вече се правят призиви както от Президента на Република България г.н Румен Радев, така и от  обществени организации, движения и граждани. За да я има България – сега и за винаги !

 

Тодор ПРЕДОВ – д-р по право,

бивш жител на с. Рогозен