Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки
05.10.2017 г.

Надеждата не чака ва вашия перон

Минчо МИНЧЕВ 

Открито писмо

до г-жа Корнелия Нинова, председател на БСП и на Политическия съвет на коалиция „БСП за България“

Уважаема госпожо

Нинова,

Вече много месеци Политическият съвет на Коалиция „БСП за България“, на която Вие сте председател, не е свикван и този факт предпоставя невъзможността за диалог, още по-малко за равнопоставеност на участниците в Коалицията, което иначе би било най-естествената форма на общуване между съратници. Това обстоятелство, което не говори за крепко коалиционно здраве и издава рецидивите на може би зле прикривана авторитарност, според мен е крайно непродуктивно като политическа практика за едно колективно дело, и то е, което ме кара да се обърна към Вас с това писмо.

Пиша Ви не само защото натрупаните мълчания достигнаха своя предел и не само защото негативното отношение към ПП „Нова Зора“ отбеляза отдавна застрашителен пик, а  поради скоротечния процес на накърняване на политическите цели на Коалицията, които прокламирахме и в които хиляди хора повярваха. Ние, „БСП за България“, твърдяхме, че ние сме промяната, че ние сме алтернативата, че едва ли не ние сме пътят, истина и животът; че ние сме волята и енергията на лява България; че сме и ще бъдем концентрираният патриотичен отпор на геноцидните политики и практики на прехода спрямо българския народ; че водени от Вас, чаровния и очакван образ на промяната в БСП, тръгваме на честен и открит разговор с народа за нови спасителни национални хоризонти и нови социални отговорности и приоритети.

Днес за съжаление от всичко това останаха по-скоро само намерения, отколкото някакви видими резултати. 


04.10.2017 г.

С мярка на непримиримост и всеотдайност

• или защо вярват на „Нова Зора” в Плевен

Това, което наричаме преход, разруши не само достоянията на българското общество в материалната сфера, но и нанесе неотвратима рана в идейната убеденост и отдаденост на хората на социалната кауза. Във време на срутени кумири и рухнали мечти, във време на резигнация и пълзящ нихилизъм стана почти невъзможно да намериш и да събереш на едно място и млади, и възрастни, които най-напред се интересуват от правдата и истината, а повече от всичко обичат най-вече отечеството си.

Има обаче и опровержения. Такъв е случаят с общинската и областна организация на ПП “Нова Зора” в гр. Плевен. Онези, които все още си спомнят и знаят какво е партиен и организационен живот, какво е идейна сплотеност и патриотизъм, които се интересуват как се постига това в днешни условия, може да потърсят Евгения Иванова, областен председател на партия “Нова Зора” в гр. Плевен. Тя е причината, аргументът и двигателят на една завидна организационна активност, с която трудно може да се похвали някоя друга обществена организация в града.


22.09.2017 г.

Тодор Живков: "Им един... Той България като чифлик ще я продаде"

Минчо МИНЧЕВ 

 

Връщам се там, където приключих наполовина своя разказ за срещата ми с Тодор Живков на 11 септември 1996 г. Накрая споменах и Москва и вече си мисля, че моето писание досущ заприличва на руска матрьошка: разказ в разказа, че и още един в добавък. Но така е в живота. Отдавна съм наясно, че нищо в него не става случайно и само за себе си. Колкото и несистемна да изглежда подредбата на случки и преживявания, в края на краищата излиза, че всичко е подчинено на удивителна закономерност и целеполагане, на една желязна логика и последователност. Тъкмо затова и споменах, че в онзи ден, на 12 ноември 1976 г., за втори път почувствах как омекнаха колената ми. Тодор Живков на сбогуване изрече сакралната препоръка за моя по-нататъшен път в живота, в смисъл, че нямало нищо по-достойно от това да карам влакове и да пиша такива стихове. Първият партиен и държавен ръководител, чиято дума не ставаше на две, си замина и увлечен и вглъбен в неразборията и шумотевицата на т. нар. мултипликационен подход, който тогава го занимаваше, едва ли можеше и да се досети дори, че всъщност в своята добронамереност и оценка е произнесъл една неотвратима присъда над моя съкровена тайна и мечта.

 

С две думи, налага се в този мой разказ в разказа да отворя страничка, и за кратко макар, да защриховам тогавашната двойствена същност на собствения си живот. Бях локомотивен машинист, дръзнал пряко безсъници, скорости и разстояния, да поеме по нелекия път на избраниците на словото. Поетът Андрей Германов ме бе наградил в един анонимен национален конкурс, а след като любимият ми поет е преценил, можех ли да не оправдая доверието му! По-трудно ще е за читателя – нему дължа извинение, но ако все пак съм спечелил поне неговия интерес, надявам се, ще дочете това мое свидетелство до края, в което разбира се, не аз, а Тодор Живков е истинският субект на историята, докато моя милост е само нейният неизкушен от славата за изключителност свидетел.


20.09.2017 г.

Тодор Живков - една друга история

 

Минчо МИНЧЕВ

 

Тази история съм я разказвал стотици пъти. Нея няма да я намерите в мемоарите на Тодор Живков. Причината е същата, поради която Пикасо не пише за срещите си с Иля Еренбург, а Еренбург пояснява, че те не са момент от биографията на великия художник, а само знаменателен факт от собствената му биография. И ако има нещо странно и в известен смисъл парадоксално дори, това е, че сядам в петък, на 8 септември, да опиша за първи път тази своя среща с Тодор Живков, която условно започна на същия ден и дата, само че през далечната 1996 г. Чувствам обаче още сега потребността да споделя, че го правя не за да подчертая някаква своя въобразена значимост. Слава богу, срещу тази широко разпространена зараза съм като имунизиран. „Смирение паче гордости”, е казал мъдрецът, а майка ми като ме учеше на ум и разум, все ми повтаряше, милата, тези думи още от времето, когато трудно схващах тяхното значение.

Но искам да кажа и друго. Имам куража да се надявам, че поколенията, родени в годините около вихрушката, която отнесе България не в третия, а в четвъртия свят, все някога ще преосмислят топонимията на свободата и демокрацията. И че в черния пантеон на всемирното зло до понятия като Харвардски проект и Вашингтонски консенсус те ще успеят да запишат и юдинските имена не само на някои нисши офицери за специални поръчки като Ричард Ран и Роналд Ът, но и имената на нашенските туземни колониални администратори като Андрей Луканов, Желю Желев и още плеяда майкопродавци и отцеругатели.

Не крия, че това е мечтата ми. И макар тя да не е само моя, вярвам, че ще се сбъдне, защото господ забавя, но не забравя. И той няма да изтърпи такава чудовищна несправедливост един цял народ да чезне и вехне, а шепа думбази, ограбили труда му, да се разпореждат бездушно с неговия живот. И дай боже, това мое свидетелство да бъде онази молитва за справедливост, онзи макар и малък щрих в образа на истината в битката й с лъжата, който бог ще разчете като молитва на седем милиона българи.

И така, на онзи 8 септември, петък, някъде около 11 часа, в кабинета ми на главен редактор на сп. “Железопътен транспорт” извъня телефонът. Не иззвъня, а по-скоро изпищя. Някой от техниците в сградата на ул. “Иван Вазов” 3 само преди дни бе бракувал стария безукорно работещ „Сименс” и сега вместо поизтритата шайба и благородния му звънец, имах един, с цвета на жаба, апарат с клавиши и с глас на мотоциклет, пришпорен с мръсна газ. Към многото поводи за напрежение в петък това, както ми обясниха „натовско дарение”, добавяше като повод и себе си. И аз всеки път вдигах слушалката нервно. Така беше и този път.

- Търся Минчо Минчев – обяви глас, който ми звучеше някак познато.

Отговорих троснато – аз съм.

- Ти, бе, момче – продължаваше гласът отсреща, - можеш ли да дойдеш при мен в понеделник в 2 часа?

И къде да дойда, отвърнах почти ядосано, някой ми предлагаше среща, без да обяви кой е, и без да назове къде е мястото й. Отсреща обаче простичко допълниха:

- На „Секвоя” 20.

Аз знаех кой живее на „Секвоя” 20, и в последвалата пауза успях да съобразя, че трябва да запитам кой се обажда. И чух краткото:

- Тодор Живков.


25.09.2016 г.

Генералът на българскта надежда

На националното съвещание в НДК на 10 септември, изненадващо и за самия себе си, поисках думата. Бяха говорили вече и председателят на БСП Корнелия Нинова, и кандидатите за президент и вицепрезидент ген. Румен Радев и Илияна Йотова. Дискусия нямаше. Видя се, че активът на БСП приема кандидатпрезидентската двойка. Открои се и замисълът на ръководството: в създадената от управляващите вътрешнополитическа обстановка на „тука има – тука няма”, във все по-недвусмислените опити на външни сили и интереси да бъде повлиян българският избирател в изборите за президент, коалиция „БСП лява България” се явява с твърда увереност, с ясни критерии в избора на своите кандидати и с добра кондиция в предстоящата изборна битка за победа. Разговорът и поставените въпроси от залата, с нюанси от организационно-технически характер, съвсем естествено вече сваляха политическия градус на събитието, започнало с горещи призиви за победа „по медковски”, сиреч, седем пъти подред! – от представителя на община Медковец Димитър Макавеев.

ген. Румен Радев и Илияна Йотова


страница: 1  2  ...  43  44 
04.10.2017 г.

С мярка на непримиримост и всеотдайност

• или защо вярват на „Нова Зора” в Плевен

Това, което наричаме преход, разруши не само достоянията на българското общество в материалната сфера, но и нанесе неотвратима рана в идейната убеденост и отдаденост на хората на социалната кауза. Във време на срутени кумири и рухнали мечти, във време на резигнация и пълзящ нихилизъм стана почти невъзможно да намериш и да събереш на едно място и млади, и възрастни, които най-напред се интересуват от правдата и истината, а повече от всичко обичат най-вече отечеството си.

Има обаче и опровержения. Такъв е случаят с общинската и областна организация на ПП “Нова Зора” в гр. Плевен. Онези, които все още си спомнят и знаят какво е партиен и организационен живот, какво е идейна сплотеност и патриотизъм, които се интересуват как се постига това в днешни условия, може да потърсят Евгения Иванова, областен председател на партия “Нова Зора” в гр. Плевен. Тя е причината, аргументът и двигателят на една завидна организационна активност, с която трудно може да се похвали някоя друга обществена организация в града.

В Плевен, където руините на Индустриалната зона от славната някога промишлена мощ на България са само изобличаващ паметник на разрухата и човешкото отчаяние! В този град, който събира като във фокус и миналото, и настоящето, където да намериш сили и думи да сплотиш сърцата на унижените и оскърбените, да ги заредш с една нова енергия на надеждата, означава преди всичко, че ти самият трябва да си се посветил на правдата; означава, че ти самият трябва да си пример за непримиримост към лъжата и бездушието.

И Евгения Иванова е тъкмо точният човек на точното място. Тя е и приятелят, и безкористният съветник, и идейният генератор на всички в нужда и за всичко, което е необходимо да се направи в полза на хората, в интерес на града и в името на България.

 

 

Широки са координатите и значима, дори богата, е дейността на областната организация на ПП “Нова Зора” в гр. Плевен под ръководството на Евгения Иванова. И защото всяко изложение би я принизило до степен на сухо изреждане и бездушна справка, ще поясним първо, че тази дейност се заключава между хоризонтите на един неподправен възторг и благодарност и противоположния стремеж за омаловажаване на мястото на ПП “Нова Зора” в живота на лявата кауза, което е пък другото име на завистта. Важното е обаче, че в обхвата на този диапазон равнодушни няма. Това най-добре си проличава при препълнените зали на фестивала на патриотичната песен “Отечество”, посветен на Ботев и падналите за свободата на България, провеждан в най-близкия до 2 юни съботен или неделен ден вече шест години поред. Проличава в отношението на жителите на селца като Згалево, Тотлебен, Тревене, Крушовица, Крушовене и др., в чиито землища се намират 14 от общо 27-те паметника на прославения военен хирург Николай Пирогов, издигнати в негова чест по случай 100 години от Освобождението на България, на местата, където през освободителната Руско-турска война 1877-1878 са се намирали военните болници и лазарети на руската освободителна армия. Тези възстановени с труда на активиститите на ПП „Нова Зора” паметници и със средствата, събрани помежду им, са само бледият израз на чувството на дълбока признателност към подвига на братския руски народ, който изразяват членовете на ПП „Нова Зора”.

Това чувство на дълбок патриотизъм и морал бе потвърдено при посещението на представителна група на общинската организация в село Малая Перешчепина, Украйна, където те се поклониха на гроба на хан Кубрат, донесоха пръст оттам и капсула с обръщение към идните български поколения бе зарита в основата на паметния знак в центъра на град Левски, който те издигнаха със свой труд и свои средства. След година до паметния знак на владетеля на Велика България бе поставен и знак в прослава на неговия син Аспарух, основателя на българската държава.

През тази година, на 17 септември, в залата на хотел „Балкан” в Плевен, се проведе третото издание по ускорен шахмат, организиран от ПП „Нова Зора” в града, в който взеха участие 42-ма шахматисти от три федерации с международно участие... От 8-годишния сърбин Мият Джурасич до полковника от запаса Иван Василев от Плевен. Те се състезаваха в седем кръга при контрола 15 минути плюс 5 секунди добавка за всеки ход. За шампион на турнира бе обявен Ростислав Раев, на 33 години, от гр. Русе. Второто място зае студентът в НСА Дарио Дерешки, на 20 години, а на трето място - гост-участникът от Скопие, ФИДЕ-майстор Александър Кралевски.

Междувременно активът на общинската и областната организация на ПП „Нова Зора” се включи в националната инициатива „Да изчистим България за един ден”. Снимката, която поместваме е от почистването на ул. „Г.М. Димитров” и облагородяване на цветните лехи в една от прилежащите градинки.

Всичко описано дотук е само една нищожна част от дейността на ПП „Нова Зора” в гр. Плевен и областта. Към актива на партията е създадено и Творческо обединение “Зора” с председател поетът Васил Милев, което съвместно със сдружение “Евроазия” поне веднъж в месеца провежда творчески вечери на изтъкнати творци и членове на обединението, обсъждат се книги, провеждат се авторски рецитали, разговори и дискусии по въпросите на културата и духовността.

В организационния живот на ПП „Нова Зора” в гр Плевен и областта действа един неписан морален кодекс: принципът, че никой не е по-голям от подвига на падналите за Отечеството, е ключът към по-високата идея, която мотивира всеки член - България винаги е над всичко; правдата винаги побеждава; а истината никой не си позволява да я загърбва!

Във времена на груб прагматизъм тези принципи могат и да изглеждат някому твърде идеалистични или дори отвлечени, но животът все по-убедително показва, че те са живи в съзнанието на българина, че са всъщност стволът на една неизкоренима ценностна система и традиция, която го е съхранила през вековете. Че по-важен от думите и клетвите за него е примерът, който ги защитава. И защото човекът е мярка за всички неща, на членовете на ПП „Нова Зора” в Плевен не им се налага дълго да се оглеждат, те имат пред очите си Евгения Иванова и знаят, че са силни и задружни чрез нея, а тя чрез тях е мярката за непримиримост и всеотдайност.