 |
28.06.2022 г.
РЕШЕНИЯ НА ЧЕТВЪРТИЯ РЕДОВЕН КОНГРЕС НА ПП „НОВА ЗОРА”
I. Относно работата на Конгреса 1. Конгресът приема Отчета на ЦПС на ПП „Нова Зора” за дейността на партията в периода 14.07.2018 г.- 25.06.2022 г. като обективен и отразяващ цялостната работа на ЦПС, ЦИБ, Обл. ПО, Общ. ПО и ППО. 2. Конгресът приема доклада на ЦКК на ПП „Нова Зора” за дейността й в периода 14.07.2018 г – 25.06.2022 г., като обективен, а извършените финансови разходи за отчетния период за законни и присъщи за дейността на ПП „Нова Зора”. 3. Конгресът освобождава досегашните членове на ЦПС, ЦИБ и председателя на партията от отговорност, потвърждава извършените промени в състава им и снема изразходваните финансови средства от отчет. 4. Конгресът приема и утвърждава направените предложения за изменения и допълнения на Устава на ПП „Нова Зора”. След вписване на промените в регистрацията на ПП „Нова Зора” в СГС, уставът да се отпечата и изпрати на Обл. ПО, Общ. ПО и ППО за изпълнение и използване в ежедневната им работа. 5. Конгресът приема и утвърждава предложените изменения и допълнения в Програмата на ПП „Нова Зора”. След вписване на промените в регистрацията на ПП „Нова Зора” в СГС, Програмата да се отпечата и изпрати на Обл. ПО, Общ. ПО и ППО за изпълнение и използване в ежедневната им работа. 6. Конгресът задължава Председателят на партията да подготви и внесе в законния едномесечен срок необходимите документи в СГС, за вписване на извършените промени в регистрацията на ПП „Нова Зора.
|
28.06.2022 г.
ПОЛИТИЧЕСКА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЧЕТВЪРТИЯ РЕДОВЕН КОНГРЕС НА ПП „НОВА ЗОРА“
Изминалите години от 3-тия редовен конгрес на ПП „Нова Зора“ показват ясно, че приетата тогава политическа линия е била вярна, че тя бе потвърдена от живота, че нейните предвиждания се осъществиха, а очакванията й се сбъднаха. Политическата резолюция на настоящия 4-ти редовен конгрес може успешно да стъпи върху становищата на тази резолюция, да ги дообогати и развие, съобразно актуалната обстановка и да ги конкретизира съобразно изискванията на настоящия ден.
|
28.06.2022 г.
ЗА ЕДИНЕН НАРОДЕН ФРОНТ
На 25 юни, в зала № 3 на Федерацията на научно-техническите съюзи в София се проведе Четвъртия редовен конгрес на ПП „Нова Зора“. В 11.00 ч. конгресът бе открит от председателя на партията Минчо Минчев, който приветства делегатите и гостите – известни общественици и политици, след което бе предложено и избрано ръководство на конгреса: ст.н.с.-д-р Румен Воденичаров и о.р.полк. Любен Виденов. Първото заседание бе определен да води Румен Воденичаров, който след консултации с Мандатната комисия, обяви, че до момента са регистрирани и присъстват в залата 78 делегати, което надхвърля необходимите 50% от избраните и след като съобщи, че регистрацията продължава, предложи да бъдат избрани предвидените в Устава, за по-делово протичане на конгреса, шест комисии. В 11.25 председателствуващият заседанието оповести началото на конгреса и даде думата за приветствие на ор.ген.л-нт Бриго Аспарухов, което бе посрещнато изключително сърдечно от делегатите и гостите. „Когато се случи да загубя верните ориентири, както и да търся и намеря правилната посока, аз разгръщам в. „Нова Зора“, заяви представителят на Изпълнителното бюро на БСП и обяви, че до конгреса е донесъл сърдечно послание от председателя на партията Корнелия Нинова.
|
28.06.2022 г.
ОТЕЧЕСТВОТО Е В ОПАСНОСТ! ДА СПАСИМ ОТЕЧЕСТВОТО!
Минчо МИНЧЕВ
Уважаеми делегати и гости, Няма съмнение, че Четвъртият редовен конгрес на ПП „Нова Зора“ се провежда в съдбовни за народа и отечеството ни политически времена. Извън общия недъг на безвремието, наричано преход, което за всеки от вас е до болка познато, извън безразсъдно пропиляваната национална енергия и срутването на надежди и кумири, последните години и месеци осветиха образа на една безпътица, за която в народната памет няма аналог и няма пример в българската история. Подменени бяха смисъла и значението на ориентири и указатели, които винаги са били упование на народностния дух и са обозначавали мястото на камъка, както се казва, върху който се крепи светът на българина. Днес малцина разбират и осмислят стихията, която подкопава общите начала на българския живот, загубената вяра в тях, нарушената им святост и неприкосновеност, и малцина осъзнават безначалния хаос, в който народът ни може да бъде погубен. За повече от 20 века в човешката история вярата, честта, дълга и любовта към Отечеството бяха понятия и неразрушими принципи, които отливаха невероятната сплав на човешкия порив към достойнство, към род и памет, и които съединяваха в неразривно цяло миналите, настоящите и бъдещите поколения. Това превръщаше нацията в един приемствено живеещ организъм, свързан с духа на народностната общност, със света на високите стремления и ценности, на традицията, историческия магнетизъм – опора и основание на които бяха православието и семейството. Много от нашите родители бяха неосъществени докрай атеисти и вярваха, че „битието определя съзнанието“. Те бяха закърмени в Ботевото порицание на Соломоновата мъдрост: „Търпи и ще си спасиш душата!“ И увлечени в борбата за справедливо разпределение на благата пропуснаха да забележат великото отсъствие на онази духовна компонента на съзнанието, без която, както бе писал още Достоевски, щом няма Бог, значи всичко става възможно.
|
11.01.2022 г.
БЕЗ ТЯХ, НАПРЕД И НАГОРЕ!
Минчо МИНЧЕВ
Честита Нова Година, другарю Пирински! Отминаха Светлите Рождественски Празници. Пробляснаха ярко и унило угасваха фойерверките в новогодишната нощ. Днес е вече 5 януари, последният от „мръсните дни“. Утре е Богоявление, Ден на неумиращата надежда, ръси се с китка босилек и Мълчана вода за здраве, късмет и път. Пожелавам Ви ги от сърце. И искам да Ви уверя, че и Вие понякога имате прозрения за истината. Напълно съм съгласен с Вас, че не друго, а живият живот е най-високият критерии за нея. Все пак не ми стана съвсем ясно защо го измервате само с късия аршин на току-що отминалата година? Може би защото тя е повод отново, както се надявате, всички социалисти да прочетат Вашите 15 основания, с които, образно казано, искате главата на Корнелия Нинова? Уважаваният д-р Анко Иванов сигурно пак би ми напомнил, че не бива да се намесвам във вътрешно-партийните дебати и процеси в БСП. И с него бих се съгласил, с едно условие: ако разгромът на българската държава не беше пряко следствие от разгрома на БСП!
|
| страница: 1 2 ... 51 52 |
|
03.06.2008 г.
Неолибералният срив Доц. д-р Нако СТЕФАНОВ В световен план днес се признава, че иновационната стратегия на една страна е основното средство за осъществяване на устойчива динамика в ожесточаващите се глобални условия на развитие. За съжаление през последните почти двадесет години в България правителствата и самоназовалата се „политическа класа” повече се занимаваха с т.нар. реформи, отколкото с провеждането на иновационна политика. Тези „реформи”, базирани на идеологията на неолиберализма, доведоха до грабеж, разруха и архаизация на българското стопанство и общество. За да не сме голословни, ще споменем само няколко факта, засягащи именно иновационната и изобретателската дейност. Така например над осем пъти са намалели българските заявки за патенти, които от 3549 през 1988 г. днес са само около 400. Разходите за НИРД като процент от БВП от 2.5 през същата тази 1988 г. днес са само около 0.4%. Може да се каже, че в България се осъществи технологическо сриване. В резултат от обществено-икономическото и технологното пространство на Отечеството изчезнаха цели институти, развойни бази, технологически центрове, експериментални и иновационни предприятия и производства. А най-вече бяха изгубени ценни специалисти, създавани десетилетия наред - учени и изследователи, новатори и изобретатели, конструктори, развойчици и технолози... Мнозина заминаха в чужбина, значителна част се преквалифицира, деквалифицира, и по-просто казано - разпиля се по криволичещия път на „риформите”. След време за това навярно ще се наложи да се напише „Черна книга..." През 2004 г. Министерският съвет прие Иновационна стратегия, с която се постави началото на политика за технологично развитие и иновации. Основни цели на Иновационната стратегия са (по- нататък данните са съгласно „Иновационна стратегия на Р България и мерки за нейната реализация-Интернет ресурси): - Стимулиране на научните изследвания, предназначени за индустрията, както и насърчаване на сътрудничеството между изследователските звена, университетите и фирмите; - Подобряване на финансирането на иновациите, като се създадат механизми за привличане на частни капитали; - Насърчаване и внедряване на нови технологии и повишаване на иновативната активност на фирмите; - Поощряване на създаването на клъстери в традиционни за страната ни сектори; - Създаване на механизми за привличане на чуждестранни инвестиции в научно-технологични области; - Подпомагане на стартиращи и функциониращи фирми с цел увеличаване на иновативния им потенциал; - Други. Иновационната стратегия определя, че националната политика в областта на иновациите се провежда от Министерския съвет, чрез министъра на икономиката и енергетиката. Най-важните мерки, замислени и реализирани досега, включват: 1. Създаване на Национален иновационен фонд (НИФ), разполагащ със следните средства през годините: 2005 г. - 5,5 млн. лева, 2006 г. - 7 млн. лева, 2007 г. - 12 млн. лева, 2008 г. - 20 млн лева; 2. Изграждане или оптимизиране на технологични центрове. Стартира се формирането на центрове по предприемачество към висшите технически университетит и центрове за технологичен трансфер към обществени научно-изследователски организации. Става дума за девет офиса за трансфер на технологии във ВУЗ, институти на БАН и други; 3. Оптимизиране на системата „наука-технология-иновации” - в рамките на това оптимизиране са залегнали мерки, разработени по българо-холандски проект. Така например замислени е осъществяване на: ваучерна схема за решаване на технологични проблеми, схеми за данъчни облекчения, за гарантиране на заеми и за рисков капитал при научно-изследователска и развойна дейности (НИРД), за техностартери, т.е. помощи при създаване на технологични фирми и също за създаване на „ТОР” технологични институти, т.е. центрове за знания и компетентности във важни за страната сектори; 4. Обучение по предприемачество на равнище средно образование, особено в средните професионални училища; 5. Създаване на клъстери, т.е. групи от предприятия, свързани по производство с помощта на Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия и Българската стопанска камара; 6. Привличане на чужди инвестиции в изследователска и развойна дейности; 7. Създаване на центрове за предприемачество към висшите училища; 8. Други. Финансовото осигуряване на иновационната дейност в България е свързано и с участието на страната ни в Кохезионния и Структурните фондове на ЕС, а също така и с възможностите, предоставяни по линия на оперативна програма „Конкурентоспособност”. Тук се включва и базов инструмент, свързващ всички иновационни, изследователски и образователни инициативи в един възел, какъвто е Седма рамкова програма, позната под абревиатурата FP 7. За философията и принципите на Иновационната стратегия на България Несъмнено така представена, Националната стратегия на пръв поглед изглежда много добре формулирана. Честно трябва да признаем, че появата на такава стратегия е несъмнено стъпка в правилна посока. Особено като се има предвид, че несъмнено са замислени добри неща. Една част от мерките действително са започнати. А някои неща, в една или друга степен, се осъществиха или се осъществяват. Но все пак към Националния съвет по иновации могат да бъдат отправени и определени забележки, които според нас имат стратегически характер, т.е. засягат основни параметри на Иновационната стратегия. Първото е липсата на цялостна философия на тази Иновационна стратегия. Тя несъмнено следва да бъде интегрирана с общото развитие на страната, със стратегическата цел за създаване на икономика и общество на знанието. А защо да не бъде разгледана и като инструмент на една цялостна политика за изпреварващо развитие на България предвид формиране на устойчив тип иновационна парадигма на социално-икономическа динамика. От позицията на такава цялостна философия веднага стават ясни недостатъците на днешната „иновационна стратегия”, а именно: Първо, тя е силно технократска и „тясна”. По-конкретно, в тази Иновационна стратегия на България иновацията се разглежда единствено като ново изделие или усъвършенстван технологически процес. Оттук и „затварянето” на технопарковете само в рамките на техническите университети и колежи. Едва ли трябва да се дискутира спорния характер на такова виждане и да се напомня, че днес иновацията има значително по-широко разбиране. Днес е невъзможно да си представим иновационния процес без интелектуалните, хуманитарните, организационните, социалните и мета-технологиите. А това означава и привличането на хуманитарния и културен потенциал на нашата страна, съществуващ в хуманитарните и културните университети, институти и т.н. Това е много важен момент, още повече че ключов принцип на такава философия трябва да стане т. нар. кросфункционалност. На „едномерното мислене” от различен род и вид следва да се предложи т.нар. кросфункционална философия. Под това наименование се крие фактът, че иновацията изисква съчетаване на хора с различни специалности и професионални направления. Иновативното решаване на даден проблем означава той да бъде огледан от различни посоки и под различни ъгли. Отдавна се знае, че редица иновационни идеи се раждат на „стика” на различни дисциплини и направления. Именно това засилва възможността да се генерират иновационни решения. Второ, предлагана в сегашния й вид, иновационната стратегия е доста хаотична. Следва да бъде разработена система от цели и проблеми. Самите цели и проблеми е нужно да се извеждат на основата на научно-техническо и социално прогнозиране, както и на базата на социално-икономическо проблемно анализиране. Това означава създаване на мрежа за държавен мониторинг на иновационните процеси в страната и по света, както и на иновационно прогнозиране на различни срокове в различни области. Едновременно с това е нужно да се формира държавна експертиза на иновационни проекти. Изключително важно тук е създаването на електронен регистър и класификатор на идеи, проекти, иновации и изобретения от една страна. От друга страна, подобен регистър и класификатор е необходим по отношение на новатори, изобретатели, изследователи и други. От трета страна, такава регистрация и класификация заслужават и редица иновационни структури и звена. Подобна регистрация следва да се осъществява на напълно доброволна база. От съществено значение тук е използването на целево финансиране или проблемо-проектния подход, който да бъде и базата на финансирането на иновационния процес. Т.е. предвид дадена цел или решаване на определен проблем се осъществява конкретен проект с ясни времеви, рискови и финансови параметри. Трето, тази иновационна стратегия е доста бюрократизирана и десоциализирана. Формирането на иновационна парадигма изисква най-широко участие, чрез мрежи от различни обществено-държавни съвети, включващи представители на науката, образованието, бизнеса и държавата. Т.е. изисква се „демократизация” и „социализация” на иновационната стратегия и политика. Това означава също така да се поставят социални цели, да се разбере, че в рамките на досегашните организационни и социални структури, процеси и зависимости, връщащи ни към архаични социални модели, основани на неолиберално мислене и действие, формирането на иновационна парадигма на развитие на страната ни ще бъде само розова илюзия и неосъществим проект. В заключение ще изразим мнението, че днес съществуването на нацията и държавата ни в дългосрочна перспектива е поставено под въпрос поради геополитически, геоикономически, демографски, социални, икономически и технологически причини. Изграждането на иновационна парадигма на устойчиво развитие е ключово направление за спасяването на страната ни. Именно затова въпросът за иновационната стратегия на България следва да бъде обект на най-широка обществена дискусия, а не да се затваря в тесни и недискутирани рамки. Разгръщането на такава дискусия може да се превърне в предпоставка за успешното осъществяване на иновационната парадигма за устойчиво развитие на България. "Нова Зора" - брой 22 - 3 юни 2008 г. http://www.novazora.net/2008/issue22/story_13.html |
|
