 |
28.06.2022 г.
РЕШЕНИЯ НА ЧЕТВЪРТИЯ РЕДОВЕН КОНГРЕС НА ПП „НОВА ЗОРА”
I. Относно работата на Конгреса 1. Конгресът приема Отчета на ЦПС на ПП „Нова Зора” за дейността на партията в периода 14.07.2018 г.- 25.06.2022 г. като обективен и отразяващ цялостната работа на ЦПС, ЦИБ, Обл. ПО, Общ. ПО и ППО. 2. Конгресът приема доклада на ЦКК на ПП „Нова Зора” за дейността й в периода 14.07.2018 г – 25.06.2022 г., като обективен, а извършените финансови разходи за отчетния период за законни и присъщи за дейността на ПП „Нова Зора”. 3. Конгресът освобождава досегашните членове на ЦПС, ЦИБ и председателя на партията от отговорност, потвърждава извършените промени в състава им и снема изразходваните финансови средства от отчет. 4. Конгресът приема и утвърждава направените предложения за изменения и допълнения на Устава на ПП „Нова Зора”. След вписване на промените в регистрацията на ПП „Нова Зора” в СГС, уставът да се отпечата и изпрати на Обл. ПО, Общ. ПО и ППО за изпълнение и използване в ежедневната им работа. 5. Конгресът приема и утвърждава предложените изменения и допълнения в Програмата на ПП „Нова Зора”. След вписване на промените в регистрацията на ПП „Нова Зора” в СГС, Програмата да се отпечата и изпрати на Обл. ПО, Общ. ПО и ППО за изпълнение и използване в ежедневната им работа. 6. Конгресът задължава Председателят на партията да подготви и внесе в законния едномесечен срок необходимите документи в СГС, за вписване на извършените промени в регистрацията на ПП „Нова Зора.
|
28.06.2022 г.
ПОЛИТИЧЕСКА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЧЕТВЪРТИЯ РЕДОВЕН КОНГРЕС НА ПП „НОВА ЗОРА“
Изминалите години от 3-тия редовен конгрес на ПП „Нова Зора“ показват ясно, че приетата тогава политическа линия е била вярна, че тя бе потвърдена от живота, че нейните предвиждания се осъществиха, а очакванията й се сбъднаха. Политическата резолюция на настоящия 4-ти редовен конгрес може успешно да стъпи върху становищата на тази резолюция, да ги дообогати и развие, съобразно актуалната обстановка и да ги конкретизира съобразно изискванията на настоящия ден.
|
28.06.2022 г.
ЗА ЕДИНЕН НАРОДЕН ФРОНТ
На 25 юни, в зала № 3 на Федерацията на научно-техническите съюзи в София се проведе Четвъртия редовен конгрес на ПП „Нова Зора“. В 11.00 ч. конгресът бе открит от председателя на партията Минчо Минчев, който приветства делегатите и гостите – известни общественици и политици, след което бе предложено и избрано ръководство на конгреса: ст.н.с.-д-р Румен Воденичаров и о.р.полк. Любен Виденов. Първото заседание бе определен да води Румен Воденичаров, който след консултации с Мандатната комисия, обяви, че до момента са регистрирани и присъстват в залата 78 делегати, което надхвърля необходимите 50% от избраните и след като съобщи, че регистрацията продължава, предложи да бъдат избрани предвидените в Устава, за по-делово протичане на конгреса, шест комисии. В 11.25 председателствуващият заседанието оповести началото на конгреса и даде думата за приветствие на ор.ген.л-нт Бриго Аспарухов, което бе посрещнато изключително сърдечно от делегатите и гостите. „Когато се случи да загубя верните ориентири, както и да търся и намеря правилната посока, аз разгръщам в. „Нова Зора“, заяви представителят на Изпълнителното бюро на БСП и обяви, че до конгреса е донесъл сърдечно послание от председателя на партията Корнелия Нинова.
|
28.06.2022 г.
ОТЕЧЕСТВОТО Е В ОПАСНОСТ! ДА СПАСИМ ОТЕЧЕСТВОТО!
Минчо МИНЧЕВ
Уважаеми делегати и гости, Няма съмнение, че Четвъртият редовен конгрес на ПП „Нова Зора“ се провежда в съдбовни за народа и отечеството ни политически времена. Извън общия недъг на безвремието, наричано преход, което за всеки от вас е до болка познато, извън безразсъдно пропиляваната национална енергия и срутването на надежди и кумири, последните години и месеци осветиха образа на една безпътица, за която в народната памет няма аналог и няма пример в българската история. Подменени бяха смисъла и значението на ориентири и указатели, които винаги са били упование на народностния дух и са обозначавали мястото на камъка, както се казва, върху който се крепи светът на българина. Днес малцина разбират и осмислят стихията, която подкопава общите начала на българския живот, загубената вяра в тях, нарушената им святост и неприкосновеност, и малцина осъзнават безначалния хаос, в който народът ни може да бъде погубен. За повече от 20 века в човешката история вярата, честта, дълга и любовта към Отечеството бяха понятия и неразрушими принципи, които отливаха невероятната сплав на човешкия порив към достойнство, към род и памет, и които съединяваха в неразривно цяло миналите, настоящите и бъдещите поколения. Това превръщаше нацията в един приемствено живеещ организъм, свързан с духа на народностната общност, със света на високите стремления и ценности, на традицията, историческия магнетизъм – опора и основание на които бяха православието и семейството. Много от нашите родители бяха неосъществени докрай атеисти и вярваха, че „битието определя съзнанието“. Те бяха закърмени в Ботевото порицание на Соломоновата мъдрост: „Търпи и ще си спасиш душата!“ И увлечени в борбата за справедливо разпределение на благата пропуснаха да забележат великото отсъствие на онази духовна компонента на съзнанието, без която, както бе писал още Достоевски, щом няма Бог, значи всичко става възможно.
|
11.01.2022 г.
БЕЗ ТЯХ, НАПРЕД И НАГОРЕ!
Минчо МИНЧЕВ
Честита Нова Година, другарю Пирински! Отминаха Светлите Рождественски Празници. Пробляснаха ярко и унило угасваха фойерверките в новогодишната нощ. Днес е вече 5 януари, последният от „мръсните дни“. Утре е Богоявление, Ден на неумиращата надежда, ръси се с китка босилек и Мълчана вода за здраве, късмет и път. Пожелавам Ви ги от сърце. И искам да Ви уверя, че и Вие понякога имате прозрения за истината. Напълно съм съгласен с Вас, че не друго, а живият живот е най-високият критерии за нея. Все пак не ми стана съвсем ясно защо го измервате само с късия аршин на току-що отминалата година? Може би защото тя е повод отново, както се надявате, всички социалисти да прочетат Вашите 15 основания, с които, образно казано, искате главата на Корнелия Нинова? Уважаваният д-р Анко Иванов сигурно пак би ми напомнил, че не бива да се намесвам във вътрешно-партийните дебати и процеси в БСП. И с него бих се съгласил, с едно условие: ако разгромът на българската държава не беше пряко следствие от разгрома на БСП!
|
| страница: 1 2 ... 51 52 |
|
03.06.2008 г.
Лумпенизирането на “Атака” "Зора" През последната седмица станахме свидетели на твърде странни сцени пред Софийския съд. Разбира се, бихме могли да ги определим и другояче. Но млъкни, сърце! Волен Сидеров и неговата съпруга бяха изправени пред съдебна колегия с обвинения по един битов инцидент, който общо взето, е толкова миниатюрен и страхливо пошъл, че унижава както обвиняемите, така и обвинителите. Пътен инцидент! Някой блъснал, без видими повреди на превозните средства, другиго. Този някой се уплашил, започнал да гърми с пищов, изрекъл бабаитски ругатни. Онзи, който ударил, пък се свил като мишок, започнал да се оглежда дали колата на татенцето ще му се притече на помощ. За зла участ този, който гърмял с пищова, както и верният му едрокалибрен паж, били депутати, а другият бил бизнесмен - студент, или нека кажем, кандидат за богат човек. Сиреч и двете страни - типични чеда на новото време! После депутатите-приятели се скарали, започнали да се обвиняват взаимно на тема кой кого накарал да лъжесвидетелства. В спора намесили и властта: дала била дала подкуп на курпулентния паж да предаде ближния си, който вследствие на това пострадал. Както се казва: “Бият Паниковски!”... Човек да вземе да си зарови главата в пясъка и да потъне от срам, че и от гняв. Съдът - също! При толкова обири, корупция, убийства, тъмни сделки, сива и черна икономика, при толкова върнати "царски имоти", при такова грандиозно строителство на хотели, курортни селища по брега на Черно море и на вилни зони край София, прекалено смешно е да се прави панаир от една жалка, мерзка, мижитурска историйка. Такава е била нашата позиция - винаги и сега. Та в този смисъл, заставаме на страната на лицето Волен Сидеров, когото ако факторите го попитат за нещо, то би трябвало да го попитат как тъй например цяла една цяла телевизия СКАТ му стана мушия? Дали може като свидетел да каже откъде черпи доходи този телевизионен канал и като как се роди братската дружба на Сидеров с оперативно интересния Слави Бинев? Откъде са парите на вожда на "Атака", за да гради мрежата на цяла партия, да плаща командировки по далечните и близки маршрути, за да плющят по площадите щандартите на "Атака"? Винаги едни и същи. Подозрително едни и същи. Тези привиквания по хиляда или по няколко хиляди души от различните ни родни краища без пари ли се случват? Хвърлят ли се средства за митингите в столицата и провинцията? Случайно ли е, че “Атака” издигна за кметове и общински съветници толкова люде от богатите българи?! С какви капитали се издава като всекидневник в. “Атака”? И как тъй на думи "Атака" е против ДПС, а по места управляват в братска прегръдка. Но ето, захванаха се с този пътен инцидент като да подават патерици на инвалид! Така че сюжетът около пътния инцидент не ни интересува, не би могъл и да влезе в полезрението на “Нова Зора”. Нас ни боли за образа на българския националист, създаван от показните представления на Волен и театралните опуси на телевизия СКАТ, след всеки от които де що има разсъдъчен и свестен българин, току се прекръсти и пита - "Това ли са националистите?" За това ни е думата! За това как Волен Сидеров реагира в съда и как събира сто-двеста свои горещи почитатели, за да го приветстват като античен герой, побратим едва ли не на Перикъл. Тези горещи почитатели се скупчват пред сградата на съда с плакати и сирени. Настръхнали от жегата, разнолики, с изцъклени от ентусиазъм и омраза очи, те скандират непрестанно името на "вожда" и "бащицата", тръпнат в транс и върховно опиянение, готови да положат едва ли не кости, за да спасят символа на нацията. През това време Волен Сидеров, платил и привикал българи от цялата страна, се разхожда в съда като развързан лъв, изскочил от клетка, очите му стрелят мълнии и презрение към съдии, прокурори и техните попечители... Не дай си боже, ако се появи в такъв миг олицетворението на властта като да речем министърът на правосъдието - тълпата ще го помели, ще го строши, ще го рита и плюе, ако полицаите не му се притекат да го спасяват. И идва финалът!... От залата излиза величествен и сюблимен, сякаш качен на кокили, самият Си-де-ров! Той е като обезумял, погледът му помътен и извънземен, ръката му вдигната напред като нацистка виктория, завършва с комунистически юмрук. Думите от устата му започват да се изливат като порой, те текат без паузи, без корективи на разума. Дълбоко от подсъзнанието извират тези потоци, за да поломят бедните души на присъстващите. За да ги озарят със своя свещен, библейски гняв, за да възбудят емоциите им и ги направят пластелин в ръцете на водача. Тук дребната случка се превръща във величава, лъжата - в подвиг, пред който Жана Д'Арк отстъпва в миманса, а палячото става херой от древен епос. И понеже призивът е към животинската природа, към праисторията на човека, към всичко, което отрича цивилизацията и безкрайните усилия на вековете, естествено е да расте пожарът на ненавистта към другия, към онзи, който не обожествява Волен, който позволява да падне върху божествения му лик дори само предположението за сянка. В такива мигове пред нас започват да се мержелеят образи и видения от филми и архивни снимки. Кой беше казал, че фактите от историята се повтарят: веднъж като трагедия, втори път като фарс?! Но стига! Въпреки отегчителния, макар и помпозен декор на фарса, ще си позволим да заговорим и по-сериозно. Според в. “Нова Зора” последните прояви на Волен Сидеров, извън екзотиката и шизофренията, са част от промените в днешната ни политическа панорама, и конкретно от настъпилите опасни метаморфози, в партия “Атака”. За какво става въпрос? На първо място, налице е рязко лумпенизиране на партия “Атака”. Започнала като партия, която си сътрудничи с национално отговорни патриотични организации и партии у нас, тя деградира до политическа сила, която се възползва безсрамно от дълбоката криза в държавата, от недоволството на обеднелите маси от корупцията и националното унижение. “Актьорът” Волен Сидеров твърде добре експлоатира техниките на емоционалната хипноза в овладяване на инстинктите на тълпата. Той непрекъснато гледа да нагнетява обстановката в страната, да призовава за плебейски бунт, а всъщност бунт в полза на привилегированите няколко стотин души. Да държи на провокацията, на крайното изостряне на конфликтите, надявайки се, че те ще му донесат облаги и ползи, ще обърнат логиката на историята, за да може България да обслужва субектите, които дирижират всяко действие на Волен Сидеров и компания. На второ място, партия “Атака” откровено се превръща в крайна дясна партия, използвайки патриотичната риторика като димки на стадион. В Малта Волен Сидеров направи изявление в тази насока. Направи и заявка за членство на партия “Атака” в Европейската народна партия на десницата. В същото време Сидеров вече не крие, че е скритият коз на Иван Костов и СДС, чието “златно момче” беше в началото на 90-те години в качеството си на главен редактор на в. “Демокрация”. Волен Сидеров беше и си остава политикът, който убедено пращаше комунистите и националистите на заточение в Сибир, който плачеше, че само една сапьорна рота е малко за участие в "Пустинна буря", който подготвяше жестока разправа с цяла социално мислеща България. При създаването на коалиция “Атака” той успя умело да заблуди няколко патриотични организации, включително и "Нова Зора", че е преоценил този етап от живота си. Оказа се - чиста демагогия, за която се хванаха като удавници за сламка само отчаяни кариеристи като бившия ни депутат Станислав Станилов. За щастие понастоящем ляво мислещите българи, които при създаването на коалиция Национално обединение “Атака” бяха заблудени от нашите леви лозунги, които Сидеров представяше за свои и чрез "СКАТ" умело хвърляше в националното пространство, масово отказват не само да членуват, но и да поддържат новата политика на атакистите. И това е естествено! Не е възможно дълго време да се поддържа авторитет с измама и лицемерие. От друга страна, не е тайна, че се подготвя алианс на "Атака" с ГЕРБ на Бойко Борисов - достатъчно е да се проследи затоплянето на отношенията между лидерите на ГЕРБ и “Атака”; призивите на Волен Сидеров за коалиране, с която и да било дясна партия, или пък административните актове, с които софийският кмет разрешава злополучните митинги на “Атака” пред Софийския съд. Факт е също, че днес, когато Сидеров се оплаква в парламента как народната воля пред съда и съдебната зала била задушавана от властта, дясната опозиция на драго сърце се солидаризира с такава нелепица. На трето място, партия “Атака” определено се оформя като русофобска формация. Ако в момента на създаването си тя кокетираше с тезата за съвместно сътрудничество между България и Русия, при посещението на руския президент в България, в началото на 2008 г., Волен Сидеров и тесният кръг от най-доверените му оръженосци призоваваха за опозоряването на Владимир Путин, а Сидеров се фотографира до плакат с текста “Путин - вън”, написан на английски, за да могат да го прочетат съгледвачите на Биг Брадър. Второ доказателство беше организираният в Бургас референдум - по инициатива на Сидеров и тути кванти - за денонсиране на прясно подписания енергиен договор “Бургас-Александруполис”. През последните седмици Сидеров не се стеснява да говори на висок глас срещу Русия и нейните “имперски” интереси под фалшивия знак, че защитавал България. Той все още продължава политиката на антиглобализма и на съпротива срещу американското световно владичество. Но според нас в български условия е нонсенс да си едновременно против Русия и САЩ, а на дело да обслужваш интересите на САЩ във връзка с енергийните проекти на Русия и двустранното ни икономическо сътрудничество. Би трябвало да очакваме, че в недалечен срок “Атака” ще започне да омекотява интонирането, когато става въпрос за Запада и политиката на Запада. Вероятно преходният период ще премине през различни фази, за да не проличи толкова лесно сценарият. “Реабилитирането” ще се разпростре първо върху Европейския съюз, той ще ни бъде даван за пример, що се отнася до борбата с националистите и комунистите в България, а след това тихомълком ще се даде индулгенция и на американските политици. Вероятно това ще стане през следващите една-две години. Ако демократите в САЩ спечелят президентските избори, това ще бъде шанс и лично за Сидеров. Макар че той постигна “пик” в работата си за каузата СДС именно при управлението на Буш-старши, никак не е чужд на идеологията на Клинтън и Бжежински, бомбардирали няколко години по-късно Белград, големи и по-малки селища на Югославия. На четвърто място, партия “Атака” ясно декларира волята на своето ръководство за изхвърлянето от обществения живот на българската левица, на БСП като най-голямата лява партия у нас. Постепенно фокусът не на мнимата, а на действителната деструктивна дейност на “Атака” ще се концентрира не против ДПС, а единствено против Българската социалистическа партия, против всички, които имат доблестта да се определят за леви. Но това не е всичко. Сидеровци вече дават сигнали, че при евентуална смяна на няколко персони от върховете на ДПС, те биха се кооперирали още по-тясно с турското движение. В този аспект новите проявления на Сидеров като активен антикомунист, който проклина социалистическа идея, който зачерква постиженията през периода 1944-1989 г. и се подиграва с направеното от милиони българи в промишлеността, земеделието и културата, потвърждават деградацията на “Атака” като партия на българската крайна реакция и лумпениада, които мечтаят за кръв и се хранят с насилие. Ако се вгледаме в мнозинството от коментаторите на телевизия СКАТ - от г-н Георги Жеков до г-н Велизар Енчев - ще открием строга закономерност. Те, особено двамата, са яростни антикомунисти, анти-БСП при всички случаи, неприязнено настроени спрямо Путин и новото руско ръководство. Същевременно са антиглобалисти, но адепти на политическото насилие за решаване на текущите държавни проблеми. Ако г-н Жеков чистосърдечно си признава, че е радетел на неофашизма (СКАТ е едно от немногото информационни гнезда на такова подобие на неофашизъм) в Европа, то г-н Енчев ни кара да мислим, че информационният и идеологическият апарат на партия “Атака” е съставен от амбициозни личности с кариеристични набези (едни от които са били водещи фигури в екипа на Иван Костов), посланици и депутати); други прикриват (защо ли?) делови и доказани връзки с бившата Държавна сигурност; трети треперят да не би антифашистката биография на техните фамилии да им попречи при щурмуването на високи властови позиции в доминираната от САЩ българска демокрация). Така че не бива да се учудваме нито от платената им смелост, нито от мрачното им изражение на плебейски изпълнители ала Савонарола, нито от войнствената им лексика на каруцари-роми в родна филиповска среда. Според нашата оценка партия “Атака” има резерви за развитие. И то върху базата на политиката на реванша - на политическия реванш. Докато икономическата криза у нас се задълбочава, докато България продължава да бъде крайно зависима от Вашингтонската администрация, докато политическата ни класа е толкова безотговорна и корумпирана, докато БСП не намери нов подход и нови методи за очистването си от приспособленци и криминални типове, овладели високи постове, “Атака” ще набира сили, ще помпа мускули и ще спекулира с отчаянието на българина. Ще се дегизира като партия на бедните, а ще обслужва богатите си меценати като собственика на СКАТ Валери Симеонов или бившия борец-олигарх Слави Бинев. Ще се прави на национална партия, а ще се грижи единствено за просперитета на едно семейство - Сидерови, на една обожествена особа - Сидеров, на една майка закрилница - Капка Георгиева-Сидерова! Ще се прави от дъжд на вятър на прославянска и проправославна партия, а също и на толерантна спрямо Русия партия, а ще реализира дълбоките стратегически интереси на световната империя - Съединените американски щати. Щатите, които дадоха фактическия старт на политическата и журналистическата кариера на правозащитника от 90-те години, седесаря Волен Сидеров! Деградацията на партия “Атака”, в този смисъл, не означава нейното фактическо обезличаване. Като пещерен звяр тя тепърва ще получава възможности от окаяната ни политическа действителност да консумира дивиденти, да поглъща самопредложили й се жертви, да се “цивилизова”, както лакея, който сервира масата на своите сити господари... Струва ни се, че Волен Сидеров знае отлично “позитивите” за себе си в съвременната обществена ситуация (или му са обяснени на разбираем език) и той ще продължи да води редица привърженици на националното ни движение в задънена улица, ще прави всичко възможно, за да не позволи обединението на национално мислещите българи в името на една целебна за Отечеството ни кауза. Полезно е, следователно, и в бъдеще читателите и симпатизантите на "Нова Зора" да бъдат осведомявани за истинския облик на Сидеров и сидеровци, за провокационната им роля на задушители на българската идея в модерния глобализиращ се свят. Налага ни се да проумеем, че националното движение на мислеща България вече се атакува не единствено “отвън”, от финансирани от чужбина неправителствени организации и наемници, а и “отвътре”, от такива партии като “Атака”, които си служат привидно с речника и идеите на българските патриоти, на българския национализъм, а на практика ерозират, пародират, изкривяват всичко, което е българско и родно, което е и на “ползу роду”. "Нова Зора" - брой 22 - 3 юни 2008 г. http://www.novazora.net/2008/issue22/story_01.html |
|
