 |
28.06.2022 г.
РЕШЕНИЯ НА ЧЕТВЪРТИЯ РЕДОВЕН КОНГРЕС НА ПП „НОВА ЗОРА”
I. Относно работата на Конгреса 1. Конгресът приема Отчета на ЦПС на ПП „Нова Зора” за дейността на партията в периода 14.07.2018 г.- 25.06.2022 г. като обективен и отразяващ цялостната работа на ЦПС, ЦИБ, Обл. ПО, Общ. ПО и ППО. 2. Конгресът приема доклада на ЦКК на ПП „Нова Зора” за дейността й в периода 14.07.2018 г – 25.06.2022 г., като обективен, а извършените финансови разходи за отчетния период за законни и присъщи за дейността на ПП „Нова Зора”. 3. Конгресът освобождава досегашните членове на ЦПС, ЦИБ и председателя на партията от отговорност, потвърждава извършените промени в състава им и снема изразходваните финансови средства от отчет. 4. Конгресът приема и утвърждава направените предложения за изменения и допълнения на Устава на ПП „Нова Зора”. След вписване на промените в регистрацията на ПП „Нова Зора” в СГС, уставът да се отпечата и изпрати на Обл. ПО, Общ. ПО и ППО за изпълнение и използване в ежедневната им работа. 5. Конгресът приема и утвърждава предложените изменения и допълнения в Програмата на ПП „Нова Зора”. След вписване на промените в регистрацията на ПП „Нова Зора” в СГС, Програмата да се отпечата и изпрати на Обл. ПО, Общ. ПО и ППО за изпълнение и използване в ежедневната им работа. 6. Конгресът задължава Председателят на партията да подготви и внесе в законния едномесечен срок необходимите документи в СГС, за вписване на извършените промени в регистрацията на ПП „Нова Зора.
|
28.06.2022 г.
ПОЛИТИЧЕСКА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЧЕТВЪРТИЯ РЕДОВЕН КОНГРЕС НА ПП „НОВА ЗОРА“
Изминалите години от 3-тия редовен конгрес на ПП „Нова Зора“ показват ясно, че приетата тогава политическа линия е била вярна, че тя бе потвърдена от живота, че нейните предвиждания се осъществиха, а очакванията й се сбъднаха. Политическата резолюция на настоящия 4-ти редовен конгрес може успешно да стъпи върху становищата на тази резолюция, да ги дообогати и развие, съобразно актуалната обстановка и да ги конкретизира съобразно изискванията на настоящия ден.
|
28.06.2022 г.
ЗА ЕДИНЕН НАРОДЕН ФРОНТ
На 25 юни, в зала № 3 на Федерацията на научно-техническите съюзи в София се проведе Четвъртия редовен конгрес на ПП „Нова Зора“. В 11.00 ч. конгресът бе открит от председателя на партията Минчо Минчев, който приветства делегатите и гостите – известни общественици и политици, след което бе предложено и избрано ръководство на конгреса: ст.н.с.-д-р Румен Воденичаров и о.р.полк. Любен Виденов. Първото заседание бе определен да води Румен Воденичаров, който след консултации с Мандатната комисия, обяви, че до момента са регистрирани и присъстват в залата 78 делегати, което надхвърля необходимите 50% от избраните и след като съобщи, че регистрацията продължава, предложи да бъдат избрани предвидените в Устава, за по-делово протичане на конгреса, шест комисии. В 11.25 председателствуващият заседанието оповести началото на конгреса и даде думата за приветствие на ор.ген.л-нт Бриго Аспарухов, което бе посрещнато изключително сърдечно от делегатите и гостите. „Когато се случи да загубя верните ориентири, както и да търся и намеря правилната посока, аз разгръщам в. „Нова Зора“, заяви представителят на Изпълнителното бюро на БСП и обяви, че до конгреса е донесъл сърдечно послание от председателя на партията Корнелия Нинова.
|
28.06.2022 г.
ОТЕЧЕСТВОТО Е В ОПАСНОСТ! ДА СПАСИМ ОТЕЧЕСТВОТО!
Минчо МИНЧЕВ
Уважаеми делегати и гости, Няма съмнение, че Четвъртият редовен конгрес на ПП „Нова Зора“ се провежда в съдбовни за народа и отечеството ни политически времена. Извън общия недъг на безвремието, наричано преход, което за всеки от вас е до болка познато, извън безразсъдно пропиляваната национална енергия и срутването на надежди и кумири, последните години и месеци осветиха образа на една безпътица, за която в народната памет няма аналог и няма пример в българската история. Подменени бяха смисъла и значението на ориентири и указатели, които винаги са били упование на народностния дух и са обозначавали мястото на камъка, както се казва, върху който се крепи светът на българина. Днес малцина разбират и осмислят стихията, която подкопава общите начала на българския живот, загубената вяра в тях, нарушената им святост и неприкосновеност, и малцина осъзнават безначалния хаос, в който народът ни може да бъде погубен. За повече от 20 века в човешката история вярата, честта, дълга и любовта към Отечеството бяха понятия и неразрушими принципи, които отливаха невероятната сплав на човешкия порив към достойнство, към род и памет, и които съединяваха в неразривно цяло миналите, настоящите и бъдещите поколения. Това превръщаше нацията в един приемствено живеещ организъм, свързан с духа на народностната общност, със света на високите стремления и ценности, на традицията, историческия магнетизъм – опора и основание на които бяха православието и семейството. Много от нашите родители бяха неосъществени докрай атеисти и вярваха, че „битието определя съзнанието“. Те бяха закърмени в Ботевото порицание на Соломоновата мъдрост: „Търпи и ще си спасиш душата!“ И увлечени в борбата за справедливо разпределение на благата пропуснаха да забележат великото отсъствие на онази духовна компонента на съзнанието, без която, както бе писал още Достоевски, щом няма Бог, значи всичко става възможно.
|
11.01.2022 г.
БЕЗ ТЯХ, НАПРЕД И НАГОРЕ!
Минчо МИНЧЕВ
Честита Нова Година, другарю Пирински! Отминаха Светлите Рождественски Празници. Пробляснаха ярко и унило угасваха фойерверките в новогодишната нощ. Днес е вече 5 януари, последният от „мръсните дни“. Утре е Богоявление, Ден на неумиращата надежда, ръси се с китка босилек и Мълчана вода за здраве, късмет и път. Пожелавам Ви ги от сърце. И искам да Ви уверя, че и Вие понякога имате прозрения за истината. Напълно съм съгласен с Вас, че не друго, а живият живот е най-високият критерии за нея. Все пак не ми стана съвсем ясно защо го измервате само с късия аршин на току-що отминалата година? Може би защото тя е повод отново, както се надявате, всички социалисти да прочетат Вашите 15 основания, с които, образно казано, искате главата на Корнелия Нинова? Уважаваният д-р Анко Иванов сигурно пак би ми напомнил, че не бива да се намесвам във вътрешно-партийните дебати и процеси в БСП. И с него бих се съгласил, с едно условие: ако разгромът на българската държава не беше пряко следствие от разгрома на БСП!
|
| страница: 1 2 ... 51 52 |
|
28.04.2009 г.
Аграрната политика:
Има ли ляво и дясно? Ст.н.с. д-р Огнян БОЮКЛИЕВ Ст.н.с. д-р Огнян БОЮКЛИЕВ работи в Института по аграрна икономика, автор е на повече от 80 научни и 104 научно-популярни публикации. Специализирал е в областта на аграрната икономика във Франция и в Япония. Бил е експерт към Комисията по земеделие и гори на 36-ото и 37-ото народно събрание, участник е в повече от 30 международни проекта. През последните 15 години напълно бе разбита административната структура на аграрното министерство. От една страна, липсват необходимите механизми за контрол като оперативна аграрна статистика, регистър на земеделските производители, система за идентификация на животните и т.н., и т.н. и формално се изпълняват изискванията на ЕС за изграждане на адекватни административни структури. Вече повече от 10 години се изгражда система за идентификация на животните, струваща милиони, все европейски пари. На третата година от пълноправното ни членство тази система трябваше да проработи. Без нея животновъдите не могат да получат полагащите им се от 70 до 100 евро на глава добитък. Пълен хаос цари и при субсидията за декар обработваема земя. Вносът на плодове и зеленчуци, сухи млека и суроватки, сланина и други нискокачествени местни продукти е напълно безконтролень пак по същите причини. От друга страна, аграрното министерство е едно от най-многочислените. То има огромен бюджет – над 380 млн. лв. разходи, без в тях да се включват разходите на ДФ „Земеделие”, фонд „Тютюн” и агенция САПАРД. Това е причината вече осма година ДПС да владее земеделието като ресор и да не го отстъпва на друга политическа сила. Какво обаче прави Аграрното министрество толкова апетитно място? Тук са съсредоточени множество икономически интереси, включително и престъпни. Земеделието е отрасъл, в който както в цяла Европа, така и у нас влизат най-много пари от бюджета на ЕС. Освен това всеки ден се храним, а това са бързо оборотни стоки. Тук са съсредоточени огромни държавни активи – държавна земя, напоителни системи, огромни по стойност имоти. Огромна е и административната „машина”. Общата численост на вписаните в регистъра на административните структури служители е над 30 хиляди души – 7 изпълнителни агенции, 5 национални служби, 2 института, 2 изпитателни центъра, 1 инспекция. Тук трябва да прибавим и ДФ „Земеделие”, Селскостопанска академия и над 150 професионални училища. Май са повече от армията?! Само държавните поръчки по обслужването на тази администрация са достатъчни да захранят огромен обръч от фирми... Обърнахме се с изпреварващ въпрос към ст.н.с. Огнян Боюклиев - Какъв е изходът? - В духа на вашия вестник ще кажа: Да си върнем България. Нужна е политическа воля, компетентност, решителност и смело управление. Аграрната политика трябва да се фокусира преди всичко върху прекратяването на съществуващото досега безнаказано нарушаване на законите и правилата на пазара и прекъсване на олигархическите отношения между държавата и бизнеса, към повишаване стойността на земята и стойността на труда. Едва тогава българските фермери ще могат да се почувстват българи в собствената си страна и да произвеждат с достойнство за себе си и своите съграждани. Така както са го правили столетия наред в България. В България лявото и дясно са безкрайно объркани понятия. Класическото определение, че малкото икономическа свобода е ляво, а многото – дясно, е безнадеждно остаряло. Причините за това са много, но тук няма да се спирам на тях. Днес разграничението ляво - дясно е в най-вече в принципа колко добра е дадена политика за обществото. В този контекст ляво е това, което е добро за мнозинството от хората. Изхождайки от тази постановка можем спокойно да кажем, че лява е тази политика, която защитава преди всичко дребния и средния собственик - т.е. масовия собственик. И това трябва да е основната грижа на всяка модерна социална държава. Какво е състоянието на българската аграрна сфера в момента? След близо три години пълноправно членство на България в Европейския съюз селското ни стопанство продължава да е в дълбоката криза, в която се намира повече от 15 години. Засегнати са всички страни на възпроизводствения процес: поземлените, биологичните, климатичните и водните ресурси, материалната база, работната сила, обемът и структурата на производството, вътрешното потребление, експортът, доходите и инвестициите. Продължава да намалява ефективността и конкурентоспособността на нашите продукти в прясно и преработено състояние. След 2006 г. България стана нетен вносител на храни – 60% от суровото мляко, 90% от говеждото и телешкото месо, над 70% от плодовете и зеленчуците и много други са внос. И това при възможностите, които създават финансовите фондове на ЕС, от които до края на 2008 г. можехме да усвоим минимум 2–2.5 млрд. евро от преки плащания на хектар обработваема земя, от средства по програмата за развитие на селските райони, от неусвоените средства по програма САПАРД и от другите предприсъединителни фондове. Усвоени са обаче не повече от 30% от тези полагащи се на българския производител средства. Оказа се, че парите на ЕС, предназначени за модернизиране на българското земеделие, на практика са потънали в ограничен кръг точно определени фирми! Целта на всички предприсъединителни програми беше със средства на европейския данъкоплатец да се модернизира България и стандартът на живот на българите да се приближи до стандарта в Европа. Управляващите обаче решиха, че тези пари са предназначени за тях, за да ги направят по-богати. В нито една от новоприетите страни средствата за земеделие не са отишли в толкова ограничен кръг от лица. В Румъния например 45% от регистрираните земеделски производители са се възползвали от САПАРД, у нас – по-малко от 6 %. Чрез САПАРД само за 3-4 години Полша успя напълно да телефонизира селата и да изгради модерни ВиК системи. В България САПАРД е напълно провалена програма. На практика тя не помогна да се разреши нито един проблем в българското земеделие. Това е истината и вече едва ли някой може да я оспори. Присъединяването на България към ЕС я изправи пред нови предизвикателства - обща селскостопанска политика, общ пазар, конкурентност, миграция и демографски проблеми. Променят се и глобалните условия – глобални промени в климата, глобализация и либерализация на световния пазар, промени в предпочитанията на обществото. Политиката на държавата ни през последните десет години трябваше да бъде съобразена с тези предизвикателства и с промените в Общата селскостопанска политика на ЕС - от секторна към териториална политика, от субсидии към инвестиции, от централизирано към регионално администриране. Никоя от старите политически партии обаче не пожела да извърши такава радикална промяна. Аграрните идеологии на тези партии се позовават предимно на миналото – нашите леви обясняват проблемите днес с ликвидационните съвети от началото на 90-те години, а техните опоненти от дясно обясняват проблемите в земеделието с тоталитарния период от 1944 г. до 1990 г. Това обаче е заобикаляне на проблема. Историята със сигурност обуславя сегашното състояние, но на практика няма как да се върнем назад и да поправим грешките отпреди 20 или 60 години. Освен това съществуват редица примери, които показват, че нито едните, нито другите са невинни. В периода на ликвидационните съвети (1992-1994 г.) млечните крави в България намаляха 5 пъти спрямо броя им отпреди 1989 г., а през 2007 г. и 2008 г. - 3 пъти. Какво предлагат европейските социалисти? За предстоящите избори за Европейски парламент Партията на Европейските социалисти заявява: ”Ние ще подкрепим нова модерна Обща селскостопанска политика, която насърчава всеобхватното развитие на селските райони, традиционните ценности и основната роля на земеделските производители. Признавайки ролята на селското стопанство по опазване на околната среда, осигуряване качество на храните и сигурност на снабдяването, опазване на ландшафта, ние ще се стремим към опазване традиционния местен гено-фонд - животните и растенията. Съхраняване на помощите за малките земеделски производители. Необходимо е да се разчита на голям брой малки земеделски производители в защитата и грижата за околната среда в селските райони на света.” Какво трябва да предложи една модерна лява политика у нас? Първо. В България левите политически сили изповядват и реализират точно обратната политическа линия. Вярно, е че 90 % от земеделската земя е в ръцете на дребни собственици, разделена на около 11 милиона парцела от по 2, 3 и 5 декара. Част от тази земя се обработва самостоятелно, друга се отдава под аренда, трета е оставена пустееща в очакване на по-добри цени, за да се продаде. Това обаче не означава, че трябва да се позволи най-скъпото - българската земя, да се концентрира в ръцете на шепа собственици. Българската държава трябва да заеме мястото си на арбитър в отношенията между арендатора и арендодателя у нас (така, както е във всички европейски страни) и да защити правата и интересите на слабия, т.е. на масовия дребен собственик. През последните години българската държава не беше арбитър, а по-скоро лобист, изцяло в полза на едрите земевладелци и във вреда на дребните собственици на наследствени земеделски земи, а и на всички българи. За целта трябва да се предложи ново законодателството, регулиращо поземлените отношения, а именно усъвършенстване на принципите, правото, условията и размера на унаследяване, оземляване, ползване, опазване и собственост на земеделска земя. Необходимо е да се установят справедливи регулаторни рамки при определяне на арендното плащане. Да се регламентира включване в арендното плащане и на справедлива част от субсидията, да се защити плодородието на земята и да се предотвратят злоупотребите с нейната собственост. Следователно, лявата политика в тази област означава защита на масовия характер на собствеността върху земеделската земя и подпомогане на нейното модерно комасирано обработване. Второ. Изграждането на малки и средни преработвателни предприятия, собственост на земеделските производители е ключов проблем пред аграрната политика. Опитът от откровенно бандитския модел на усвояване на средсвата по програма САПАРД показа, че 60-70% от европейските пари бяха усвоени от големите преработвателни компании, които нямат нищо общо с производителя на суровината. С европейски пари се изградиха мощности, които преработват основно вносни дълбоко замразени меса - произвежда се смядовска луканка с аржентинско говеждо месо и кренвирши от вносна сланина, кожи, изрезки и костно брашно. В консервните предприятия 80% от плодовете и зеленчуците са вносни, в сиренето се влагат сухо мляко, суроватка, протеинови концентрати, растителни мазнини. Необходимо е създаване на микропредприятия за преработка на земеделската продукция. Ефективната лява политика означава стимулиране и защита производството на традиционни български аграрни суровини и преработването им в традиционни български продукти, превърнали се в наша запазена търговска марка. Трето. Лявата политика означава още децентрализирация на управлението на страната и разширяване пълномощията на местната власт. Да се осигури икономически просперитет на малките общини и особено на тези от селските райони. Досега в България не се намери политическа сила, която да реализира на практика политика за насърчаване устойчивото развитие на селските райони, модернизиране на социалната инфраструктура и развитие на ефективни алтернативни дейности, които да спрат обезлюдяването на българските села. Трябваше например, да бъдат намерени устойчиви решения, които да преодолеят моноструктурността на местната икономика в районите с преобладаващо тютюнопроизводство и да се предложат алтернативи на тютюна като основен поминък. Но такива все още няма. Няма и цялостна програма за развитие на българските села. Нито лява, нито дясна. Четвърто. Държавата трябва да гарантира сигурността на земеделските производители и на произведената от тях продукция. Няма целеви програми и специални мерки по отношение на дейностите, подпомагащи земеделското производство за хидромелиорации, растителна защита и агрохимия, ветеринарно дело. Никой не разработва и не прилага активна държавна социална политика за заетите в земеделския сектор, а осигурителният режим на земеделските производители отдавна се нуждае от усъвършенстване. По отношение на сигурността за реализация на земеделската продукция отдавна трябваше да се разшири мрежата от борси и тържища. Ние сме единствената страна в Европейския съюз, в която не е регламентирана директната продажба на земеделската продукция от земеделските производители. А такава мрежа за дирекни продажби – пазари, кооперативни магазини и др. п., вече е крайно необходима за крайния потребител, който се нуждае от храни с гарантирано качество и хранителен състав. И не на последно място, трябва да се предприемат решителни мерки за прекратяване на откровения грабеж на финансови средсва от фондовете на Европейския съюз за земеделие и развитие на селските райони. За постигането на тези цели са нужни политическа воля, компетентност, решително и смело управление. Затова политиката трябва да се фокусира преди всичко върху прекратяването на съществуващото сега безнаказано нарушаване на законите и правилата на пазара, прекъсване на олигархичните отношения между държавата и бизнеса, повишаване стойността на земята и стойността на труда. "Нова Зора" - брой 16 - 28 април 2009 г. http://www.novazora.net/2009/issue16/story_03.html |
|
