Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки
25.06.2020 г.

ГОДИШЕН ДОКЛАД
за дейността на ПП „Нова Зора” за 2019г.,
изготвен съгласно Глава 7 от Закона за счетоводството


18.04.2019 г.

ГОДИШЕН ДОКЛАД
за дейността на ПП „Нова Зора” за 2018 г.,
изготвен съгласно Глава 7 от Закона за счетоводството




30.03.2018 г.

ГОДИШЕН ДОКЛАД
за дейността на ПП „Нова Зора” за 2017 г.,
изготвен съгласно Глава 7 от Закона за счетоводството


26.01.2019 г.

СПАСИТЕЛЕН Е ПЪТЯТ, КЪМ СОЦИАЛНАТА НАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА


Минчо МИНЧЕВ


До делегатите на 49-тия конгрес на БСП*

До др. Корнелия Нинова, председател на БСП


Уважаеми другари,

Уважаема другарко Нинова,

За мене е чест, като председател на ПП „Нова Зора”, да изразя от името на моите другари в Централния политически съвет и Централното изпълнително бюро на партията, нашите най-искрени другарски пожелания за ползотворна работа на днешното заседание на 49-ия конгрес и за осъзната отговорност в решенията, които вие ще вземете, пред лицето на днешния и утрешен ден на България, на българското бъдеще, на българската държавност и нация.

49-ият конгрес на БСП беше записан в хрониките и в свидетелствата за българската съдба като форум, окрилен от вдъхновяващата победа на българските социалисти и родолюбци в подкрепата им за избора на президента Румен Радев и вицепрезидента Илияна Йотова. И ние сме убедени, че трябва да съхраним вектора на това начало от преди 2 години.

Осъществената воля на народа тогава съумя с този избор да възкреси за живот изпепелената надежда за справедливост, да предаде нов импулс на жадуваната мечта и високо отговорна цел за нова социална България, за България освободена от оковите на разрухата и грабежа, с нов обществен договор, за нови социални ангажименти и нови национални отговорности. Тази цел става все по-ясно очертана. И все по-настоятелна става волята на народа за промяна.


Ние, в „Нова Зора“, сме дълбоко убедени, че волята на народа за промяна е незаобиколима, още повече че тя съдържа концентрирания израз на главната политическа задача, която стои пред всички нас: обединението на хората на социалната кауза и патриотизма; обединението на енергията, волята и болката на българските социалисти и родолюбци, които заедно съпреживявахме всяка неосъществена надежда в битката с историческото безвремие; всяко поражение, в стремежа ни да бъде съхранена българщината, да бъде осъществено възраждането на българската традиция и живоът на всеки български гражданин.


31.03.2017 г.

Отчет за дейността на ПП „Нова Зора” за 2016 г.

Годишен доклад за дейността на ПП „Нова Зора” за 2016 г., изготвен съгласно Глава 7 от Закона за счетоводството

Доклад на независимия одитор

Приложение № 1 към СС 1

Декларация по чл. 34, ал. 4 от Закона за политическите партии  


страница: 1  2  ...  6  7 
20.03.2010 г.

За нов национален проект

• за нов исторически път и бъдеще на българската нация и държавност

Политически доклад на председателя на ПП „Нова Зора” Минчо Минчев от името на ЦПС пред Първия редовен конгрес на партията


Уважаеми делегати и гости на Първия редовен конгрес на ПП „Нова Зора”,
Събрали сме се в тази зала по повелята на устава и закона, за да обгледаме извървения от нас път след 11 март 2006 г., дата, която може да се счита като извънредна заявка на нашия тогава извънреден конгрес, за решителна крачка от просветителско-интелигентски кръг със същото име към основанията за реална намеса на една политическа партия в съдбовните политически времена за народа и Отечеството ни.
Политическа партия „Нова Зора” се роди в условията на анихилиране и пропиляване на националната енергия; на срутването на надежди и кумири; във време на подмяна на ориентири и указатели в националния път, в условия, когато ефективите на т. нар. информационна епоха се трансформираха от технологични средства в решаващ политически фактор. Погледнато по-нашироко, това бе време на решителна консолидация на капитализма, оплоден с идеите на планетарната глобализация, когато главният негов принцип за експлоатация на човек от човека прерасна в нов, по-висок етап и вече на цивилизационна основа влезе в антагонистично противоречие със страните извън златния милиард, които пътем осъзнаваха, че зад красивите лозунги за демокрация, свобода, братство и равенство стои могъщият арсенал на всички възможни империалистически средства за натиск и принуда в междучовешкото и междудържавно общуване. Новата глобална форма за експлоатация на държави от група държави, на държави от група транснационални компании отхвърли света назад в историята с повече от 200 години, за да възроди на турбо равнище чудовищната епоха на конкистадорите и канонерките. Ледниковият период на човешкото щастие, който съпреживяваме, се характеризира и със световното настъпление на финансово-олигархичния капитал срещу производствените форми на капитализма, настъпление на капитала въобще срещу труда, най-вече срещу наемния труд, което осъжда като ненужно излишни седем-осми от населението на земята. Това е цената, която човечеството трябва да плати за временния провал на социалистическия проект.
Знам, че българинът, драги приятели, не обича лошите вести и че човек така е устроен, че още от времето на Омир до днес не вярва и не иска да вярва на Касандри. Но поемам риска от тази висока конгресна трибуна да заявя, че настъпва нов исторически период на борби, на страдания, жертви и кръв. И че първо на национално, а после и на планетарно равнище ще се родят и новите обединения на плебса, за да създадат материалната сила, способна да се противопстави на новия технотронен фашизъм – първия кървав конник на Апокалипсиса.
Преведено в български измерения, това означава, че истеричната аргументация на българските политици-преходници по отношение на обявените национални цели – НАТО и ЕС, се нуждаят от решителна преоценка. България не получи сигурност срещу новите планетарни заплахи, и както се вижда, няма да получи и равни възможности за материален просперитет, дори в семейството на европейските народи. Само година след встъпването ни в северноатлантическия съюз, говорителят на НАТО Джеймс Апатурай, обясни от ясно по-ясно: „НАТО не е нито хуманитарна, нито инвестиционна организация. Грижа на всяка държава е да подобрява бюджета си за отбраната. Алиансът струва скъпо, но не инвестира”.
Илюзията, че формалното присъединяване на България към „златния милиард”, ще осигури на държавата и народа ни безпроблемно бъдеще, е опасна, защото не е вярна. В т. нар. златен милирад България и българите нямат друго бъдеще освен бъдещето на прислужник, на който вместо лакейска ливрея, по волята на господаря, може да бъде надявана и жандармерийска униформа при налагането на демокрация чрез сила, на щастие чрез бомбени килими и мироопазващи контигенти.
Отсъствието на национален идеал и национални цели, отказването от националния интерес стана най-характерният белег на българската политика за последните 20 години. Тези родилни петна, така характерни за политиците компрадори, обусловиха и съзнателното създаване на условия, непоносими за живот и възпроизводство на нацията, за възпирането на нейния вертикален прогрес, както и за осъществяването на практика на формен геноцид, прикриван недотам сръчно в условията на контролирания хаос, който съпътства националния живот. Тази антинародна политика е озвучена и от мощната пропаганда на манипулативни постановки и лозунги като „нов цивилизационен избор”, „път към Европа”, „завръщане в европейското семейство” и прочие. Тя е толкова по-характерна, защото подчертава отсъствието на национален проект за българското бъдеще. Нито една българска политическа партия извън „Нова Зора” не е представила досега такъв национален проект, не е заявила дори и неговите смътни очертания. Това направихме ние на споменатия извънреден конгрес, на 6 март 2006 г. Партиите на прехода понякога съдържат в името си и компонентата на прокламирания проатлантически вектор, и може би те това наричат национален проект за българското бъдеще. Но и Граждани за европейско развитие на България, и Демократи за силна България, и Съюзът на демократичните сили, и много други, все лекомислено и дълбокомъдро произнасят от парламентарната трибуна
ликвидаторската мантра
„трансфер на суверенитет”. Лекотата, с която го правят обаче, ги характеризира или като неприкрити наемници на чужди интереси, или като прикрити субекти на политическия дебилизъм.
Защото ако целите на нацията и държавата във времето определят нейното движение, ако очертават координатите на нейния път и посока, ако опредметяват алтернативата „враг – съюзник”, ако сочат намерения за модернизация, както и способи и темпове за нейното осъществяване, то тогава трансферът на суверенитет като политика и средство е форма на ерозия на българската държава и на българската държавност, а на българските политици, които прокламират и провеждат подобна политика, които палят бикфордовия шнур на бомбата под националния суверенитет, следва да се гледа като на терористи спрямо българското бъдеще. И следва да се отнасяме към тях както към терористи. И да ги ликвидирваме политически дори в тоалетната, както казва Путин, или в Гуантанамо, както практикуваше Буш. Като Мойсеев закон, драги приятели, трябва да запишем в сърцата си, че съществуването на българската държава изисква желязното спазване на принципа, че суверенитет не се залага, не се ипотекира, не се „трансферира”! И този принцип партия „Нова Зора” е решена да отстоява, дори и ако трябва с нажежено жилязо да бъде дамгосван всеки амбулантен търговец на върховното благо, за което са умирали синовете на България.
Българската държава
не е фирма
както се канеше да я управлява т. нар. цар Симеон Втори. Днешна България е приемник и наследник на всички досегашни исторически форми на българската държавност, и партия „Нова Зора” приема историята такава, каквато се е състояла.
Ние не се отказваме от нашето минало и не се срамуваме от него. Партия „Нова Зора” не се страхува да заяви, че призовава цялата ярост и могъщество на небесата, всички вулкани и стихии, с огъня, лавата и камъните, за да отдаде на анатема всеки фалшификатор на българската история.
Партия „Нова Зора” призовава архиереите на народната свяст и на българската съдба да бдят кой слуша и само изпълнява инструкциите на глобалните суфльори, а не осмисля и не се вглежда в делата им. Ние призоваваме гражданите на България да се възправят като върховен гарант на българския суверенитет. Те са тези, които носят националния знак на отговорността за собствената си историческа съдба, а не дребните продавачи на мними чудеса и небъдности, безмозъчните марионетки на чужди внушения.
Партия „Нова Зора” е била и ще бъде в авангарда на битката за българска държавност, история и бъдеще. Не се разколебавайте в своята мисия, драги приятели, не слушайте нашепванията, че сме малки и слаби. Ако все пак трябва да го признаете, добавяйте винаги уточнението: да, малки сме, но сме ядрени. В това е нашата сила. Ние служим на истината, на правдата, на народа, на българското бъдеще, а това е потенциалът на енергията, който е неизчерпаем. И в това е гаранцията, че сме в челото на всебългарския прогрес. България е погребала пет империи, ще надживеем и още колкото трябва.
За трезвия човек, за разсъдливия българин обаче тези думи звучат по-скоро като закана, като израз на жилавостта, с която българинът е творил собствената си история. Обективността изисква да признаем друго: днес нашето Отечество е в
цивилизационен капан
и как ще се измъкне от него, зависи от обстоятелството дали неговите политици и държавници, упражняващи сега властта, ще останат по местата си, или нацията, както и друг път се е случвало в историята ни, ще съумее да излъчи нови личности, имена и сили, способни да предотвратят края на нейния път в историята.
Днес векторът на българската политика е ориентиран на Запад. И това не е само поради меркантилността и конформизма на майкопродавците и отцеругателите, които не сме престанали да клеймим. Трябва да признаем, че основната роля в тази ориентация се определя от обективното поражение на социалистическа България в „студената война”. А победителите в нея се отнасят и ще се отнасят към държавата ни като към победена страна. И това го казвам не заради смекчаващи вината обстоятелства, при които работи т. нар. политически елит на прехода. Това е обективната реалност. Нека си спомним какво според фактите на историята означава една победена във война страна.
Това винаги и всякога е означавало: на първо място, гибел или емиграция на населението; на второ място, разрушаване на поминъка и присъждане на контрибуции; на трето място – загуба на територия. А по-нататък следват – политическа и финансова зависимост от победителя; пълна ликвидация на въоръжените сили на победения или свеждането им до степен на символичност. И репарации – изнасяне от страната на всичко по-ценно, което би способствало за по-бързото възстановяване на победената страна в нейния следвоенен живот.
Ако сега срещу неизменните принципи на победителя се поставят фактите от всичко, което се случи с България през последните 20 години, ще видим картината на поражението и неговите последствия.
На първо място, това е повече от едномилионна емиграция, това е демографският колапс и прогресиращото измиране и намаляване на българското население. На второ място, това е почти пълната деиндустриализация, превръщането на България във вносител дори на елементарни машини, части и промишлени стоки, отпадането й от клуба на страните машиностроители. Днес участието на промишлеността във формирането на БВП на България е спаднало от 80 % през 1989 г. до мизерните по-малко от 30 %. Невероятно е също, че България, която заемаше челни места в производството на селскостопанска продукция, сега бе превърната във вносител и потребител на традиционни зеленчуци, меса, на най-обикновени хранителни стоки.
Но да продължим. Контрибуциите не са открито заявени, нали поражението е скрито зад формулата „нежна революция”. Този тежък налог обаче може да бъде намерен в смяната на собствеността на по-ценните промишлени предприятия и банки, преминали в ръцете на т. нар. стратегически инвеститори. Репарациите също не са открито посочени. Но те са във възможността за износ на печалбите, които генерират и предприятията, и банките на чуждия капитал, подпомагани разбира се, от т. нар. национално законодателство със символичния 10-процентен данък. Това е бонусът за победителя като част от перфидността на неговата политика.
Допълвайки картината за участта на победената страна, следва да подчертаем фактическото ликвидиране на военната мощ на България, превръщането на армията ни в жандармерия с международни функции, настаняването на чужди войски на национална територия, ликвидиране, разграбване и изнасяне на ненужния на победителя производствен парк. Защото победителят, подобно на библейски бог, е победител ревнив: и неговата първа заповед е: този пазар, колкото и малък да е, е мой пазар! И той е за стоките от метрополията!
Много са заповедите на победителя и аз няма да ги изреждам. Но в неговите каменни скрижали не иде реч за библейските принципи „не кради”, „не лъжи” и прочие. „Слушай само това, което аз ти казвам. И помни само това, което аз ти съобщавам” са едни от важните му повели. Но изразът на неговото пълно тържество е заключен в учебниците по история, които победителят пише за децата и внуците на победения. Там е Светая светих, защото оплячкосването, разтерзанието и разгулът са до време! Камъкът на дълговечността в победата е закопан в зида на миналото. Затова най-важната заповед е: „Чети само историята, която аз съм ти написал, помни само истината, която аз ти казвам, и нямай друга истина освен моята истина”.
Тук е мястото да кажем на новия имотен слой в България, който ние в „Нова Зора” разглеждаме като държател на частицата, останало в български ръце, национално богатство. Ние не водим война с него, макар да знаем принципите на т. нар. първоначално натрупване на капитала. Ние знаем много добре, че без национално богатство не може да има нито българска държава, нито българска нация, нито българско общество. Искаме обаче да кажем на държателите на това национално богатство, че българската икономика, българският духовен и културен живот не са разрушавани и не се доразрушават с идеята да бъдат възстановени от победителите и от техните оперетни финансисти, изпратени тук в ролята на колониални администратори. Тази национална историческа отговорност за възстановяването на българската икономика се пада на него, на новия имотен слой. Негова е огромната отговорност в борбата за българското бъдеще, за оцеляването на българската държавност и нация. Той е длъжен да подкрепи продържавните и пронационални сили и групи, да ги обедини, да им вдъхне кураж дори, да даде пример на обществото за своята изключителна историческа мисия. Погледнато по-нашироко, на първо място, той би трябвало да направи това най-вече заради себе си, защото не са му оставени никакви средства и ефективи да се бори срещу консолидираните усилия на транснационалните капиталови обединения, освен илюзорната надежда, че може да се откупи по пътя на компрадорщината. Ние обаче го предупреждаваме, че тя е само етап към един предизвестен край. В океана от акули той не е на върха на хранителната верига. А акулите особено много налитат на по-дребните червени рибки. И всичко ще му бъде взето. Пачка върху пачка червени долари няма да останат. И ако такива като нас може да загубят само главите си, българският имотен слой ще загуби неимоверно повече. Дейността на един Симеон Дянков би трябвало да му е обица на ухото и мисълта за мисията, с която е изпратен, да не му дава да спи спокойно. Но за това, малко по-късно.
Българският патриотичен национален капитал има един единствено верен път: пътят на сътрудничеството, взаимопомощта, грижата и отговорността за българския народ, независимо от обективно действащите инстинкти и рефлекси на природата на капитала. Не се ли опре на народа, не способства ли – поради егоистични съображения - за неговото оцеляване във водовъртежа на кризата, избере ли пътя на чуждия, а не на националния интерес, остане ли пленник на илюзията, че капиталът няма родина, отнася ли се с презрение към лузърите на прехода, както Андрей Райчев нарича 85 % от българите, той не след дълго ще се превърне в удавник. Вярно, доскоро богат, и с чувство за необратимост на съдбата, но все пак удавник, обран, посинял и гол.
Приключвайки темата за отговорностите на
държателите на българското
национално богатство
трябва да призная, че съм изкушен още веднъж да изразя отношението си към онова толкова уродливо явление каквото е компрадорството. Защото пред очите на цялото общество през последните 20 години, в България, левият либерализъм, уж най-модерната тенденция в политиката, се превърна в най-вулгарна и разюздана компрадорщина, която задмина и най-фрапиращите образци, с които е пълна българската история.
Да, компрадорщината по природа винаги е била антидържавна и едновременно с това дълбоко антинародна. Тя мисли интернационално, но никога с категориите на нацията, както правилно отбеляза в доклада си на нашата конференция „Новите български времена” Валентин Вацев. Можем да подчертаем, че тя е тази сила днес, която наистина няма отечество и която е срещу всички отечества едновременно. Когато се добере до властта, компрадорщината предизвиква две паралелни взаимнопроникващи кризи, предизвиква дълбока национална криза и разтърсваща до срутване социална криза. Излекуването на тази гангрена на обществото и държавата винаги е преминавало през отстраняването на носителя на заболяването било чрез нетърпимост от самото общество и държава, било чрез радикалните мерки на радикални лечители. Ние тук само ще подчертаем, че понятието компрадорска буржоазия по правило върви винаги редом с понятието продадени национални интереси. И дълбоко се надяваме, че новата българска буржоазия, която току-що натоварихме с такива отговорности и очаквания, няма да има подобна биография и участ. Но за да няма и подобна съдба, тя трябва да има коректив, незаспиващ и строг, и аз за него искам да отворя дума.
Но нека продължа с думи, казани преди близо 60 години: „По-рано буржоазията се смяташе за ръководител на нацията, тя отстояваше правата и независимостта на нацията, като ги поставяше „над всичко”. Сега не е останало и следа от националния принцип, сега буржоазията продава правата и независимостта на нацията за долари. Знамето на националната независимост и националния суверенитет е захвърлено като ненужно. Няма съмнение, че това знаме трябва да го вдигнете вие, представителите на работническите и демократичните партии, и да го понесете напред, ако искате да бъдете патриоти на своята страна, ако искате да станете ръководна сила на нацията. Вече няма кой друг да го вдигне. Така стоят нещата сега.”
Да, драги приятели, така стоят нещата и сега. И все пак те стоят и малко по-иначе.
Вие знаете, че от дневния ред на партия „Нова Зора” не слиза въпросът за единението на хората на социалната идея, оплодена с енергията на патриотизма. Нещо повече, като анализирахме политическия процес през времето след провала на идеята за съюз на патриотите на лявата и дясната политическа култура в България, по-известен като Коалиция НО „Атака”, в което бяхме генераторът на идеята и моторът на организацията, след убедителните доказателства за антинародната политика на десните партии, които бяха на власт през тези 20 години, и особено на сегашното правителство, което е доминирано от един изнесен напред отряд на световните финансови институции, ние стигнахме до извода за все по-належащото осъществяване под някаква форма на възможността за консолидация и концентрация на съпротивителните сили на нацията.
Няма съмнение, че ситуацията, в която се намира Отечеството ни, няма аналог в неговата история.
Днес България няма нито надеждни съюзници, нито верни приятели. Днес валцовата мелница на глобализма, финансовата и икономическата криза на капитализма премилат цели народи, глобални икономики и вековни култури. В тази върхова ситуация това налага да се намери формата на противопоставяне на задаващия се технотронен фашизъм, да се даде отпор, да се открие фронт на еволюционната война, която се развихря, и в пожарите на която може да изгори бъдещето на държавата на българите, ведно със самите българи. А на война, както казват французите, като на война.
Драги другари, скъпи приятели,
Вие вече се досещате, че иде реч за прокламираната от дълго време идея на партия „Нова Зора” за Единен национален фронт. Ако трябва обаче да бъде уточнено неговото предназначение, е необходимо да добавим към Единен национален фронт и допълнението за спасение на Отечеството. Мисля, че е излишно някой да се притеснява от думата фронт и от асоциациите, които тя предизвиква. Ако това се отнася за сатанизираното близко минало и ролята на Отечествения фронт в него, смело трябва да се заяви, че Отечественият фронт като форма на единение на националните сили в една гранична ситуация в живота на нацията и държавата е най-удачният и навременен продукт на българското политическо строителство и неговата програма беше манифест за модернизацията на България. Единният национален фронт трябва да даде нов живот на модернизационния процес, прекъснат изкуствено и насилствено чрез програмата Ран-Ът и нейното осъществяване.
ЕНФ трябва да бъде воюваща структура срещу безхаберието на управляващата политическа класа, за условията, в които живее българският народ, срещу компрадорството и корупцията като нейна иманентна същност, срещу политиката, която затрива българската икономика, БАН дори, и науката в България, срещу т. нар. реформи в образованието, които го лишават от национална духовна компонента и въздигат безпаметството и бездуховността в идеал, срещу новите конашки чорбаджии като Иван Костов, които за да си подсигурят заслугите и дивидентите от реализацията на проекти като „Горна Арда”, се решиха да покажат на министъра на външните работи на Република Турция Ахмед Давутоглу, че те са най-преданите защитници на интересите на турската държава. И в тази своя усърдност задминаха и ГЕРБ, и Ахмед Доган, и ДПС дори. В Комисията за правата на човека те внесоха проект, с който нищо чудно да подведат депутатите от 41-вото народно събрание да гласуват декларация срещу собствената си държава. В нея се предлага НС да приеме, че България е извършила етническо прочистване на българските мюсюлмани с „голямата екскурзия” на т. нар. възродителен процес. Те искат уж осъждането на тоталитарния режим, а всъщност улучват в сърцето България. Улучват нейния днешен и утрешен ден. Уви, за Каин почивен ден няма. И каиновците в България не свършват.
Природата на днешната българска власт в лицето на правителството на Бойко Борисов е двойнствена. От една страна, партия ГЕРБ дойде във властта с подкрепата на новите олигарси от Глобална България, които са колкото по-глобални, толкова по-антибългарски. От друга страна, Борисов получи подкрепата и на значителна част от българския среден и дребен частен бизнес, а освен него бе подкрепен и от надеждите на хиляди обикновени българи, които формираха своето отношение към новата политическа сила под непрекъснатото облъчване на мощните медийни пи-ар проекти. Днес изпълнителната власт в България се разкъсва от една страна, от ангажиментите си към изброените групи и слоеве в българското общество, а от друга страна, към своите неясни и непрозрачни ангажименти към международните глобални структури и към тяхната базирана в България антибългарска агентура. Така че Борисов трябва да управлява от името на два несъвместими интереса. И в това е неговата драма, подсилена от липсите и празнотите в управленско отношение.
Противоречията между националния капитал и интерес, от една страна, и от глобалната и антидържавна компрадорщина вътре в изпълнителната власт, прави министър-председателя заложник на антибългарски, антидържавни и антинационални сили, кара го да търси изхода от това противоречие в посока на мними или реални пропуски и грехове на предходното управление, и в раздухването на институционални конфликти с президента. И ако засега тази негова тактика в известен смисъл засега успява, подпомогната от наемното журналистическо каканижене, то в средносрочен план ще стане ясно, че Б. Б. ще изостави стотиците хиляди свои гласоподаватели и ще реализира поредния антидържавен, антисоциален и антинационален сценарий на глобалния капитал.
Намеренията в това отношение, колкото и Борисов да се разграничава от тях, вече станаха известни, със своята чудовищност те са в състояние да отрезвят и най-големия наивник, и най-увредения от пропагандната машина поклонник на това правителство. Предвижданият данък от 10 % върху пенсиите; съкращаването почти наполовина на платения отпуск по майчинство; лишаването на 430 хиляди служители от пари за облекло; прихващането на Данък общ доход, преди да се удържат осигуровките; въвеждането на задължителен неплатен отпуск за всички държавни служители и прочие, и прочие, са свидетелство не само за болните амбиции на финансови фундаменталисти като споменатия вече Симеон Дянков, но и за това как зад широкия гръб на Бойко Борисов, досущ като в клипа на „Нова Зора” преди изборите, изскача тъмната сянка на драгалевския Каин Иван Костов. Тогава „правилните” медии, хранените коментатори ни обвиниха в черен пи-ар. Днес става от ясно по-ясно, че „Нова Зора”, както всеки път през тези 20 години, е съобщавала честно на своя народ какво го чака. Съобщавала е, че ще има едно правителство от конници без глава, правителство на агресивното невежество и воюващата посредственост; на мераците за установяване на олигархично-полицейски режим; правителство на управленската немощ; на отнемането на човешки права и зачеркването на достиженията на демокрацията, заради която почти като в онзи анекдот, изядохме една торба сол, а сега сме на етапа на една кола бой. Останалото, както казва Шекспир, е мълчание. Ако те спечелят, България губи, предупреждавахме тогава. Днес искаме да попитаме - спечели ли България?
Някога незабравимият Васил Цонев, като се глумеше над налаганата праволинейност в един свой фейлетон бе пресъздал съветите на някакъв партиен секретар към „другаря” Шекспир и неговият непонятно защо колебаещ се Хамлет: Да бъда, или да не бъда?.
Азбуката на истината за политиката на това правителство изисква обаче да си припомним прозрението на един друг персонаж на знаменития поет и драматург, пак от същата пиеса - Полоний, който по повод на Хамлетовите превъплъщения в лудост, повтаря: „Лудост, лудост, но има система!”
Нека се запитаме сега към какво води прехвърлянето на пораженията от икономическата криза върху гърба на бедните и средни слоеве? Води до създаване на непоносими условия за живот. До какво водят намалените инвестиции поради слабата дейност на изпълнителната власт? Водят до охлаждане на икономиката, до съкращаване на работни места, до безработица, до безпаричие, до глад и пак стигаме до същото – непоносими условия за живот. Но нима не водят до същото и невръщането в срок на ДДС, неразплащанията на държавата с фирмите, непоправимите загуби на икономиката във връзка с хаотично провежданата политика в енергетиката, по-точно по отношение на големите енергийни проекти? Водят до същото. Да изброявам ли още?
Значи система има. И тя се потвърждава от извода, че
България за първи път е
на директно управление
от Световната банка
чрез изнесената напред шпиц-команда от каиновци – задоекански и местни такива. И че в противоречията, за които говорих по-горе, превес взема глобалисткият фактор и изборът на Борисов и управлението са в негова полза.

Няма защо да се лъжем, това е режим, който открито и докрай ще обслужи човеконенавистната идеология за излишните седем-осми от човечеството. Според формулата на ООН геноцид не е само масовата ятаганна сеч, не са само димящите крематориуми на Бухенвалд и Освиенцим или газовите атаки на безумни диктатори и сатрапи срещу мирното население; геноцид не са само планините от трупове след граждански войни или „умни” бомби. Геноцид е и когато умишлено създаваш условия, непоносими за живот. А още по-откровен геноцид е, когато съчетаваш тези непоносими условия за живот със закриването на болници и с лишаването на населението от възможност за достъпни средства за животоспасяване. Геноцид в психологичен план е и когато насаждаш чувството в това население за обреченост било чрез съзнателно утежняване и изостряне на отношенията с Русия например, било чрез системните демонстрации, че България за първи път в своята история обслужва световната мрежа на русофобията, че самата тя вече се превръща в неин преден отряд. Отнемането на надеждата е може би най-перфидната и мъчителна форма на душегубство.
Преди брой-два, в. „Нова Зора” препечати интервюто на директора на Института за стратегически изследвания на Русия Леонид Решетников. В интервюто са казани много топли думи за България и за българите. То изцяло е в подкрепа на истината за чувствата на българския народ към Русия. В това отношение е показателен и основният извод от разговора, изведен в заглавието: „Българите никога не са предавали Русия”. Но интервюто на Решетников е едно, а друго са част от поместените след него коментари във форума на Столетие.ру. Там могат да се прочетат и думи, изречени с горчивина, но и думи, категорични като камък, метнат от римски катапулт. Не искам да ги цитирам, защото те биха отекнали болезнено в душата на всеки в тази зала, биха подсилили чувството за самотност, за изоставеност, за сиротност дори. Това също е част от душегубството, и също е част от прозренията на Полоний. Значи система има!
Драги приятели,
България осиротява откъм братска любов, откъм сестринска съпричастност в този немилосърден свят на студено бездушие и протестантски прагматизъм. В зашеметяващата книга на Грегъри Паласт „Глобализаторът, който дойде от студа” Джоузеф Щиглиц, като споделя опита си на висш чиновник от СБ, определя и етапите, през които преминават народите и държавите, попаднали във валцовата мелница на тези съвършени оръжия на световното задкулисие - МВФ и СБ. Щиглиц описва системата пункт по пункт, разказва за етапите на премилане на националните икономики, описва глада като средство за принуда и геноцидно оръжие, непреклонността на финансовите комисари и бездуховността на наемните чиновници и политици. Особено разтърсващ е т. нар. период 3-1, който се характеризира с изпомпването и на последните жизнени сили от туземното население.
В този етап действа ненаситната засмукваща помпа на монополния октопод за комунални услуги – вода, електричество, нужди от първа необходимост, обществено и здравнозастрахователни услуги и прочие. Всички тези естествени монополи обаче не са вече национална собственост. Те са отдадени под концесия или вече са притежание на т. нар. стратегически инвеститори. Забележително е, че те действат в завиден синхрон със средствата за масово осведомяване, които по специфичен начин подгряват публиката, подготвят я за последващия стрес, за събитието, което предстои да се случи, което се отлага, после пак предстои, докато хората привикнат с мисълта за неизбежност, по същия начин, както се привиква с мисълта, че слънцето залязва, както умира надеждата, макар и последна. Това също е част от системата.
Човек и да иска обаче, няма как да разкаже цялата книга, и само страничка дори от човешката мъка недописана.
Но защо, драги приятели, ви говоря за всичко това? Нали и аз, подобно на всеки един от вас, зная, че човек е сам върху сърцето на земята, както казва Салваторе Куазимодо. И след слънчевия лъч, който го пронизва неусетно, пада вечерта... Но не за неизбежния покров на вечерта, а за този слънчев лъч на надеждата искам да говорим. България се намира в същия този етап 3-1. Ние сме в т. нар. фаза „А”, когато цената на водата в София например е регистрирала само осем поредни увеличения от началото на т.нар. концесия. Когато цената на топлото (няма да кажа цената на 1 мегават час топлинна енергия, защото там формулите са по-сложни), за периода от 1997 г. до 2005 г., е нараснала с 2760 %. Това е също част от системата, макар че някой може да възрази, че се дължи на нарастването на цената на руския газ. Нашите пишман политици винаги подчертават, че лошата Русия ни вдига цената на газта и заради това народът плаща скъпо парно. Нищо общо няма това обаче с истината, драги приятели. Цената, при която „Булгаргаз” продава газ на топлофикациите през същия период, е нараснала приблизително двойно. Сиреч, това са 200 %. Всеки може да раздели 2760 на 200 и да разбере, образно казано, с какъв цолаж и дебит е помпата за обедняване, за ограбване на населението. 13,8 цола е засмукващият обем на този октопод само в София.
Но аз не съм тук пред вас, за да правя сметки, да слагам десетични точки. В залата, са инженерите Георги Николов и Макарий Новев, и който иска, може да поговори с тези прекрасни специалисти, тези честни труженици на истината, да поговори и с д-р Радко Ханджиев, с проф. д-р Александър Атанасов по въпросите за здравеопазването, той може да ви консултира чудесно. Допускам обаче, че с болка и мъка би говорил за изгубеното слънце на българското здраве. И аз ви призовавам да щадите чувствата на този неуморен хирург, посветил живота си на надеждата на хората за добруване.
Днес България закрива болници и училища и нарича това път на просперитета, коридор към европейското бъдеще на народа! Но народ, който все още пази и пее химна на своя възрожденски дух, прославяйки науката като слънце, което във душите грей, който преди да възстанови своята изгубена държавност в мрака на робството, бе успял да съгради своя светъл храм на знанието и бе го нарекъл Българско книжовно дружество, днес вместо да създава материални блага и духовни ценности и да живее по законите на красотата, е принуден да се прислушва в хаотичните стъпки на хер Флик, да се взира зад хребета на неговите думи и намерения и да чака кога ще се стовари на врата му нащърбеният нож на безкръвната гилотина. Такива като хер Флик ни върнаха там, откъдето тръгнахме през 1944 г. Но такива като него ще завлекат България в гроба.
Прави чест на президента Георги Първанов, че разобличи открито този мижав ефрейтор на световното задкулисие, назначен за вицегубернатор на тъдявашната колониална администрация. През годините с Георги Първанов сме имали своите разминавания по един или друг негов ход или подход като политик. Критикували сме го, писали сме му открити писма. Отдалечавали сме се един от друг и пукнатините помежду ни са прераствали и в разломи. В последното ни открито писмо, от 8 декември 2009 г., го запитахме дали може да назове истинското име на тази политика. Попитахме го дали го стряска икономическият ужас, който излъхват думите „реформа” и „преструктуриране”, изричани от въпросния вътрешен емигрант с американско семейство и котка. Призовахме го да направи верния избор – или при истината и народа, или зад дръжката на брадвата на палача. За негова чест и за наше удовлетворение в блестящата своя пресконференция по въпроса за избухналия скандал между институциите, президентът Първанов направи верния избор. И в битката, с която искат неговото отстраняване, той може да разчита на горещата и честна подкрепа на „Нова Зора”.
 

...

По технически причини не можем да публикуваме пълния текст в сайта, затова можете да го прочетете целия на страницата на вестник "Нова Зора" на адрес

http://www.novazora.net/2010/issue12/story_01.html 

Молим да ни извините за неудобството. Надяваме се проблемът да бъде разрешен съвсем скоро.